Случаят Джем. Вера Мутафчиева

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  6-5-2015
  •  172

Автор:Вера Мутафчиева
Издателство:Труд
Страници:384
Корици:Твърди
Година:2005
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 130 / 205 Състояние: Отлично
Името Джем е отдавна забравено, макар преди столетия да беше във всички уста. Тогава — преди столетия — за Джем пишеха романи и стихове, биха писали едва ли не подлистници, ако по него време имаше вестници и тия вестници — подлистници; Джем възпяваха странствуващите певци. През седемнайсети век не можеше да се намери тема по-напрегната, по-вълнуваща от Джем султан, наречен по западному Зизим.

Както често се случва, за писатели и поети Джем беше само повод. Канавата, върху която извезваха своите приумици. За света на седемнайсетото столетие Джем бе злочест заключеник и коварно измамен любовник на скучаещи, също така заключени благородни дами; Джем бе за тях жертва на придворни интриги — един кристално чист, подигран от хората младеж.

Това всъщност не беше Джем султан, а героят на седемнайсетото столетие. Той с равно право би носил всяко друго име, но Зизим имаше преимущества; ориенталско, забулено с тайнственост, нашумяло.

Романтичната жертва Зизим пошумя и отшумя. Осемнайсетият век дойде с друг вид герои; с още по-различни — деветнайсетият. Кое днес ни връща към Джем?

Това например, че Джем досега не е разкрит. Вярно, той биде изровен четири години след смъртта си, за да докаже, че е мъртъв. Но за нас е важна не смъртта му, а неговият живот — тоя, който никой не пожела да опише, истинският.

Връщаме се към Джем и затова, че той беше не просто тъжна жертва. Съдбата на Джем показва, че някои истини не са нови, не важат само днес — има истини големи и вечни, които историята непрекъснато илюстрира. Тази, да речем, че между човека и неговата родина съществува сложна зависимост, все още неопределена точно („Камъкът си тежи на мястото“ — казват едни, а други им противопоставят: „Никой не е пророк в родината си“). Тая истина не може да отживее; докато има хора и родини, съдбата на изгнаника ще бъде тема.

Към Джем днес се връщаме и по трета причина. В случая Джем за цяло десетилетие и половина самият край на петнайсетия век — съвсем явно, просто голо се очерта политиката на Изтока и Запада. По-късно нарекоха този случай „начало на Източния въпрос“, и може би с право, ако.

Нека приемем, че „Източният въпрос“ започва не с напредването на Русия към топлите морета и с усилията на Запада да попречи на това напредване, а с усилията на същия Запад да задържи развитието на Европейския изток, изоставяйки го, дори подлагайки го на многовековни мъки. Никога повече — отколкото по време на случая Джем — не е било така леко постижимо освобождението на току-що заробените Балкани. Западът пропусна този случай не случайно. Някой считат — от лоша сметка. Не е вярно, сметката беше добра.

На нея ние дължим твърде много. Най-общо казано — своето закъсняло развитие; за мъките не говорим, в историята не са уместни сантиментални съображения.

Ето, заради това най-вече се връщаме към случая Джем. Много дълго ни убеждават, че произлязлото на Балканите и завършило с тяхната балканизация (термин ако не пряко обиден, то поне снизходителен) е въпрос на историческа фапалност. „Няма що — искат да кажат, — кой е виновен, че Балканите са преддверие към Изтока и поемат върху себе си всички варварски нашествия. Разбираме болката ви — искат да кажат, — но географията си остава география, извън човешката воля.“

Разбират ни впрочем. Но защо да премълчаваме, че разбираме по нещо и ние? Това например, дето в случая Джем (както в случая изобщо) не бива да търсим нито историческа фаталност, нито география. Извън тях наистина е стояла човешката воля — волята на редица хора, направлявали „Източния въпрос“ в неговото начало. За тях са били добре дошли и географията, и фаталността. Те са ги използвали умело.

Всъщност работата не е толкова сложна. И ние, и другите знаем добре, че в историята няма съчувствие. След като сме били обречени на всичко онова, което благовидно се нарича историческо предопределение, излишно е да приемаме благовидността. Наша тъжна печалба е, че можем да разкрием истината по случая Джем.

Свидетелите по този случай са отдавна мъртви, но при съвременните методи на съдопроизводството не е трудно мъртвите да заговорят, щом става дума за голям случай. Едва ли ще се противят, тяхната е лесна. Могат да очакват само присъдата на историята. Тя не вреди никому, такава присъда, защото е задочна и условна.


Съдържание:
 ЧАСТ ПЪРВА
 Показания на великия везир Нишанджи Мехмед паша за случилото се между 3 и 5 май 1481 година
 Показания на Етем, син на Исмет, за случилото се между 8 и 22 май 1481
 Първи показания на поета Саади, дефтердар при Джем
 Втори показания на поета Саади за времето от 21 май до 15 юни 1481 година
 Показания на Селджук хатун за случилото се през нощта на 15 срещу 16 юни 1481 година
 Трети показания на поета Саади за случилото се на 20 юни 1481
 Показания на Каитбай, египетски султан, за случилото се от месец юни 1481 до месец юни 1482 година
 Четвърти показания на поета Саади за случилото се през юни 1482 година
 Пети показания на поета Саади за случилото се на 25 юни 1482 година
 Първи показания на Д’Обюсон, велик магистър на Ордена „Свети Йоан Ерусалимски“, за историята и състоянието на същия Орден
 Втори показания на Пиер Д’Обюсон за случилото се между 9 и 12 юли 1482 година
 Шести показания на поета Саади за случилото се между 10 и 27 юли 1482 година
 ЧАСТ ВТОРА
 Трети показания на великия магистър Пиер Д’Обюсон за случилото се на 29 юли 1482 година
 Седми показания на поета Саади за случилото се на 30 и 31 юли 1482 година
 Четвърти показания на великия магистър Пиер Д’Обюсон за лятото на 1482 година
 Осми показания на поета Саади за есента и зимата на 1482 година
 Девети показания на поета Саади за пролетта на 1483 година
 Показания на Хюсеин бег, пратеник на Баязид хан до Родос, за събитията от април 1483 година
 Десети показания на поета Саади за лятото на 1483 година
 Показания на Джон Кендал, туркопелиер на Ордена „Свети Йоан Ерусалимски“ за времето от май 1483 до май 1485 година
 Единадесети показания на поета Саади за времето от октомври 1483 до юни 1484 година
 Показания на Батиста Сниньола, без определено занятие, за есента на 1484 година
 Втори показания на Джон Кендал, туркопелиер на Ордена „Свети Йоан Ерусалимски“, за годините 1485 — 1487
 ЧАСТ ТРЕТА
 Дванайсети показания на поета Саади за годините 1485–1487
 Показания на филипина Елена де Сасенаж, подстригана под името Мадлена, за случилото се през лятото на 1486 година
 Тринайсети показания на поета Саади за пролетта на 1487 година
 Втори показания на филипина Елена де Сасенаж за същото време
 Четиринайсети показания на поета Саади за месеците юни — септември 1487 година
 ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
 Това са извадки от дневника на поета Саади за времето от есента на 1487 до есента на 1494 година, писан съвсем не с оглед на настоящото следствие, но твърде полезен за него
 Показания на Никола от Никозия, без определено занятие, за случилото се през месец януари 1495 година в Анталия
 Показания на Антоан де Жимел, началник стража на френския крал при Джем султан, за събитията от ноември 1494 до февруари 1495 година
 Показания на Аяс бег за случилото се през януари — май 1499 година

Категория:     Исторически романи
Издателство:     Труд
Година:     2005
Cтраници:     384
Налични бройки:     1
Език:     Български
Град на издаване:     София
Корици:     твърди
Размери:      130/205/0 мм
Ключови думи:      Български исторически романи, златна колекция XX век
Категория › Исторически романи

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.