До Ада и назад / Антология на българския хорър

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  20-12-2013
  •  328

Автор:Сборник
Издателство:Хикс
Страници:435
Корици:Меки
Година:2011
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 140 / 200 Състояние: Мн. добро

Самата същност на този сборник предопределя неговата дяволска разноликост. Толкова много автори, сбрани на едно място, разхвърляни без ред, без система, образуващи кипяща смес от грабващи, завладяващи и страховити страници и (нека си го кажем открито) бездарни графомански напъни. Грубичко, но това е положението, много станаха писачите в тази държава, трябва да се мисли поне малко как да бъдат озаптени. Но сред тях са и тези, които стават, тази толкова неясна дума, но сбираща в себе си всичко – хората, които наистина могат да пишат и по-важното – имат какво да напишат.

Отсега предупреждавам, че имам лично отношение към създаването и публикуването на този сборник. Не, няма мой разказ вътре – опазвам се още от суетата на писането, колкото и да ме човърка понякога. Но много от авторите познавам лично или задочно, знам колко труд хвърлят за това, което правят, знам и колко трудно е да се издаде този проект. И най-добре знам колко лесно е да изсипеш един тон тежки думи, колкото и правдиви да ти се струват. Аз няма да го направя. Проекти като “До Ада и назад” трябва да се правят, българската литература има отчайваща нужда от развитие отдолу, а не от сбирщината медийни автори, които киснат повече по сутрешните блокове, отколкото пред белия лист/монитора.

Всъщност не очаквах много от този сборник, признавам – не съм голям фен на хоръра (изключая Кинг с цялата условност на слагането на един етикет на разноликото му творчество), не питая и нездрава позитивност към българските автори, които дежурно ме разочароват (с някои изключения, естествено). Започвах сборника по различни начини – отначало, от края, от някъде там си, докато накрая не реших, че прекалявам вече с офлянкването и е време да го прочета. Заседнах един следобед и установих, че все пак бисери сред плявата има.

Знам, че доста от авторите се надяват да видят името си сред тези редове, но не ми се иска да се впускам в пространно разчепкване на всеки разказ, струва ми се досадно и за мен, и за вас. Имаше няколко творби, които ми скриха шапката и ще заложа на тях, другите ще ме извиняват – слагам под шапката на неспоменаванията и приличните, и откровено слабите разкази според мен. Имам си оправдание – някой може да хареса тъкмо тях. Има разлика между това да разкритикуваш професионален писател, написал нещо слабо, и начеващ, който може да напише нещо страхотно някога. А може и да не го направи. Все тая, в последно време станах свидетел на няколко гротескни реакции на писатели (с цялата условност на понятието), докачени от критика към творбите им. Просто по нашите ширини всичко е лично.

Без значение, ето кои ми пет направиха чудесно впечатление, поне още толкова бяха доста добри, но ще рискувам да не ги упомена:

Симеон Трифонов и “Страстен четвъртък” – ето това е еротична история, каквато не бях чел досега. Не, тя няма да ви възбуди, по-скоро ще ви завлече в толкова демонични бездни на удоволствие и наказание за него, че няма да имате къде да денете мислите си след това.

“Себастиан Волф имаше всичко.
Време за себе си, целувки за съпругата си,
поощрение за дъщеря си и колан за любовницата си”.

Звучи като стихотворение. Стихотворение с клуп накрая.

“Стариците” – Rogger Dojh. Гротескната погнуса от старостта, съчетана с чудовищен канибализъм и механична заменимост на биологичните тела. Отвратителен разказ в най-добрия смисъл на думата.

Александър Перентидис и “Целувката на вампира” – провидях доста личности зад главния герой. Предвидим край, но все пак самия сюжет около книгоиздаването беше по вкуса ми отвсякъде.

“Червеният жерав” на Божидар Грозданов трудно може да се нарече “хорър”, но за сметка на това поднася изключително оригинална трактовка на света около нас – какво движи електронната революция и социалните промени. Разкриването на тайната е направено много добре, плавно и постепенно, с ударен финал. От това би станало страхотен роман.

Петьо Ангелов – “Декември” – най-“българския” разказ, абсолютно независим от чуждите влияния, които присъстват в почти всички останали творби. Знаех, че Петьо е добър преводач, но този разказ сви всичко е мен на топка. Страховито и толкова близко едновременно.

Толкова, остава да спомена и страхотната корица с автор Петър Станимиров, както и готините илюстрации от него вътре.

“До Ада и назад” е нещо доста разнолико и затова не ще си позволя да ви препоръчам да го купите – вижте едно крайно позитивно и едно крайно негативно мнение и си решете. Книгата трудно може да се намери по обичайните канали, но в “Книга за теб”, разбира се, ще я има (и то с голямо намаление), най-малкото заради личното ми желание да подкрепям некомерсиални проекти като този.

*Забележка: Запазена книга.
Категория › Ужаси

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.