Георгики. Публий Вергилий Марон

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  4-6-2020
  •  29

Автор:Публий Вергилий Марон
Издателство:Печатница на Военно-издателски фондъ
Страници:63
Корици:Меки
Година:1937
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 120 / 160 Състояние: Мн. Добро
Превел от латински език: Крум Димитров с посвещение от преводача (7. XI. 1938 година).

Още гениалниятъ Данте, който избира Вергилий за свой водачъ изъ подземното царство, завещава на човѣчеството да почита най-дълбокия отъ поетитѣ. И наистина, незаглъ-хващата слава на Вергилий, стоящъ редомъ съ Омиръ, пълни вредомъ стария и новия свѣтъ.

Публий Вергилий Маронъ е роденъ въ древно-римското селце Hndes, днесъ Пиетоле, около Мантуа, на 15 октомврий 70 г. преди Христа. Синъ на земедѣлецъ, той получава изискано образование и възпитание изпърво въ Кремона и въ Милано, а по-късно въ Неаполъ въ тамошнитѣ школи, въ които се изучавала основно гръцката философия. Въ Римъ той се прибира, види се, чакъ презъ 47 г. преди Христа, следъ битката при Филипи. Подпомогнатъ отъ Мецената, той успѣва да се сдобие отъ Двгуста съ отненитѣ му въ полза на римскитѣ ветерани собствени земи. Приетъ въ кржга на поетитѣ, покровителствувани отъ всесилнитѣ Двгустъ и Ме-ценатъ, Вергилий си създава твърде благоприятни усовия за плодовита работа въ областьта на поезията. Свободно и безкористно той започва да възхвалявв въ своитѣ Георгики мира и неговитѣ бе;зчетни блага, като не се стѣснява да издигне високо и тѣхния виновникъ и създатель Октавианъ Явгустъ. Съ признателность и гореща благодарность къмъ последния сж изпълнени много прочувствувани редове и отъ Буколикитѣ. Въ увода къмъ третата пѣсень на Георгикитѣ Взргилий загатва за бждещата си велика поема Енепда, надъ която работи дълги години до самата си смърть, безъ да дочака да я види излѣзла. Съ цель да обходи мѣстата, гдето се развива часть отъ действието въ неговия огроменъ литературенъ трудъ, той се отправя въ Гърция. Тамъ, обаче, той се разболѣва и бива принуденъ да се завърне въ Италия, като потегля отъ Пирея и слиза на роденъ брѣгъ въ пристанището Бриндизи. Въ него, тежко изнемогващъ отъ сполетѣлата го напасть, въ продължение на нѣколко дни подиръ пристигането си умира на 21 септемврий 19 год. преди Христа. ТѢ-лото му бива пренесено въ Неаполъ, гдето е и погребано. Малко преди да почине той поржчалъ Енеидата, като незавършено досущъ произведение, да бжде изгорена. Но не-говитѣ близки приятели Варий и Гука съумѣли да запазятъ за вѣковетѣ тази изключително ценна творба. Вергилиевиятъ епосъ е пропитъ съ чувство на народна гордость : разказътъ е проникнатъ съ избистрено римско съзнание. Страницитѣ му освенъ това сж облъхнати отъ настроения, които пред-вещаватъ съ своята човѣчность предстоящето настжпване на християнството. И обстоятелството, че Вергилий е достойно таченъ отъ отцитѣ на Христовата църква, говори красноречиво, колко много общо съ нашия свѣтогледъ е носилъ тоя просвѣтенъ езичникъ въ своята изтънчена и отзивчива душа.

Георгикитѣ не отекчаватъ съ своето дидактично съдържание. Силата на Вергилиевия даръ да описва природата грабва и завладѣва. Хораций, като изрежда въ 10 сатира на първата си книга знаменититѣ поети на своето време, съзира главното значение на Вергилий въ неговата поема за земе-дѣлието, въ неговото ненадминато майсторство да ни предава прелестьта на селската ширь. Нищо, че когато чутниятъ латински одописецъ е изказвалъ тази си преценка, Енеидата още не е била създадена. Нѣма никакъвъ споръ, че Георги-китѣ сж най-угладената рожба на духа на нашия поетъ.

Има сериозно основание да се мисли, че първоначал-ниятъ видъ на тѣзи свежи, бодри прости пѣсни е билъ по-другъ. За това сведочи, напримѣръ, митътъ за Яристей и Орфей, който е вмъкнатъ въ четвъртата книга по-късно на мѣстото, гдето по-рано е стояла възхвала на Корнелий Галъ. Недостатъчно решителниятъ поетъ, като разбралъ, че Галъ изпадналъ въ немилость предъ Явгуста, се поддалъ на внушението на последния да извърши въ поемата си съответната промѣна. Не сме добре осведомени отъ древностьта върху това, дали Георгикитѣ сж претърпѣли тогава второ или трето издание следъ Вергилиевата смърть. Знаемъ съ положителность завета на поета до Варий и Тука да не обнародватъ нищо негово, което той самъ не би по тѣхна преценка направилъ общо достояние. Не сме въ правото си да твърдимъ, че неговата воля е зачетена и че не е имало издание на Георгикитѣ, появило се благодарение на тѣхнитѣ грижи. Още повече, че тѣ на своя отговорность издали Енеидата. Така или иначе безсмъртниятъ италийски пѣвецъ въ предметната поема, както това явно личи отъ лиричнитѣ й отстжпления, е вложилъ голѣмъ дѣлъ отъ своето изкуство и се е свързалъ завинаги съ своя владѣтель.

***
СЪДЪРЖАНИЕ :
I.
1. Къмъ боговетѣ (1—42)............... 3
2. Полскитѣ работи (43—203).............. 4
3. Въ кое време какво да вършимъ (204—310)..... 8
4. Буритѣ (311—497) . 10
5. Молба за Августа (498—514)............ 15
II.
1. Къмъ Вакха (1—8).................15
2. Какъ се развъждатъ дръвчетата (9—108).......16
3. Почвитѣ (109—258)................. 18
4. Обработване на лозата (259—419).......... 22
5. Маслината и другитѣ дървета (420—457) ... 26
6. Възхвала на простия животъ (458—540)....... 27
7. Заключение (541—542)................ 29
III.
1 Уводъ (1—48).............. 29
2. За конетѣ и за стадата (49—285)........... 30
3. За козитѣ и за овцитѣ (286—338)........ 36
4. Какъ живѣятъ въ Африка и въ Скития (339—383) . . 38
5. За вълната и за млѣкото (384—403)......... 39
6. За кучетата (404—413)  ........... 39
7. Опасности за добитъка (414—473).......... 40
8. Чума въ Норикъ (474—566).............41
IV.
1. Уводъ (1—7)....................44
2. Жилищата на пчелитѣ (8—50)............44
3. Пчелиниятъ рой (51—115)..............45
4. Старецътъ отъ Киликия (116—148)........ .46
5. Нравитѣ на пчелитѣ (149—227)............ 47
6. За меда (228—250)................. 49
7. Болести по пчелитѣ (251—280)............ 50
8. Какъ става завъждането на пчели (281—314).....51
9. Митътъ за овчаря Аристей (315—558)........ 51
10. Заключение (559—566)............... 58
11. Кжси бележки къмъ Георгикитѣ . . ...... 58

70-100-32-бз-Георгики
Категория › Стари книги

Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.