Пълно събрание стихотворения. Иван Карановски

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  4-6-2020
  •  26

Автор:Иван Карановски
Издателство:Творчество
Страници:235
Корици:Меки
Година:1934
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 120 / 180 Състояние: Мн. Добро
Пълно събрание - стихотворения от Иван Карановски

ИВАНЪ ТОДОРОВЪ КАРАНОВСКИ
Следъ Иванъ Вазовъ, Пенчо Славейковъ, Ки-рилъ Христовъ и Пѣйо Яворовъ, едно отъ първитѣ мѣста въ нашата лирика, между по-младото по-колѣние поети, заема Иванъ Тодоровъ Карановски. Значително и многообразно е неговото поетично дѣло. Започналъ съ стиха отъ ранно юношество, въ развитието му като поетъ се набелязватъ въз-хождащитѣ степени на единъ неспокоенъ творчески духъ, който търси, изпитва и постига съвър-шенъ изразъ на поетическа форма и съдържание.

Многостранно е неговото сътрудничество• щОбщо дгъло* (Янко Сакъзовъ), 1901 г., „Лѣтописи* (Константинъ Величковъ), 1901 г., „Ново общество" (Кръстю Станчевъ), 1906 г., „Съвременникъ“ (Георги Бакаловъ), 1909 г., „Демократически прегледъи (Т. Г. Влайковъ), 1910 г„ „Съвременна мисъль“ (Алек-сандъръ Паскалевъ), 1909, редактиранитѣ отъ него или съ негово участие списания—„Тракийска лира", 1915 г., „Парнасъ", 1921 г., „Яснина1923 г., „Кржгозоръ", 1925 г. — и напоследъкъ „Българска мисъль“ (Проф. Михайлъ Арнаудовъ) и други издания, списания и вестници.

Поетъ съ художественъ усѣтъ, у него се обединява съ еднаква значителность и форма и съдържание. Проявилъ се напълно като защит-никъ на тия две сжществени начала на стиха, той твори въ духа на новокласичната лирика съ романтична отсѣнка, като последователно преминава къмъ едно съвършено обективно творче
ство, известно въ френската поезия подъ името парнасизъмъ. Карановски е представитель на българското парнасиянство, чиито образци най-добре се виждатъ въ стихотворния му сборникъ „Свѣт-лата книга“. Тукъ е неговото поетическо вѣрую — „Ясниятъ стихъ“:

Отъ извора сърдеченъ —

Кристаленъ, свѣтълъ, тихъ, —

На вѣчностьта обреченъ Избликва ясний стихъ.

Застяпилъ поетичното и картинно изобразяване на живота и природата на своя малъкъ роденъ градъ и неговата идиличность въ „Първи стихотворения*, скоро попада подъ влияние на народническитгъ и социалнитѣ идеи на онова време и имъ посвещава цѣла сбирка — „Тежки минути Но младиятъ поетъ е твърде много углябенъ и занять съ себе си: единъ избликъ отъ скръбни мисли, чувства и преживѣвания завладяватъ тоноветѣ на неговата лира и той потапя душата си въ личната печаль на „Подъ дъждъ отъ есенни листа*. За да заглуши гласа на своитѣ чувства, вслушва се въ мелодиитѣ на народната пѣсень, която се пѣе въ различнитѣ тракийски селца, гдето пре-минува часть отъ младостьта си, като създава „Горски цвѣтя“ освежителенъ епизодъ въ

поезията му. Въ София, Женева, Анеси и Фри-бургъ той е въ близость съ нахлуващия тогава въ нашата литература поетически модернизъмъ, който чрезъ неговата строга изисканость и положителна естетическа мѣрка, запазва точката отмѣреностъ на новокласичната и парнасистска форма и стилъ. Поетичнитѣ му преживѣвания отъ това време ся. свързани съ съзерцанията въ Женевската градина „Mon Repos", отгдето и сти-хотворната сбирка „Моята почивка“ взема името. Тукъ сме предъ повишената е моциона лность, съвършенството и обогатената музикалностъ на стиха, който добива тогава и най-съществения си елементъ — силата на внушението. Голѣмитѣ събития, войни и нещастия, които преживява България, връщатъ поета отъ мира на блѣноветѣ и поетичнитѣ настроения въ вълнйтѣ на българската съвременна общественость. Той бѣше единъ отъ малкото наши поети, които лично изпитаха трагизъма на тая мрачна епоха, възпѣта отъ него подъ символа на скръбната вѣчность — ,Ветви отъ бръшлянъГодинитѣ течаха, буре-нитѣ покриваха заглъхналитѣ гробове, времето заличаваше бавно ранитѣ, сѣнката на забравата забуляше душата, и скръбниятъ погледъ на поета отново се отправя къмъ очарованието на вѣчната природа, къмъ блѣна, идеала, свѣтлината на сърдечния изворъ и небето. Като противовесъ на картината на българския общественъ животъ, като отрицание на неговитѣ тъмни страни и неправди, поетътъ, понесенъ отъ устрема на богатия си творчески духъ, написа най-хубавитѣ стихотворения отъ чиста, безискуствена и възвишена поезия— яСвѣтлата книга". На несъвършенството на човѣшкия животъ той противопостави богатството и величието на природата и всемира.

Лириката на Карано веки е изпълнена съ ис-креность, нѣжни багри, сърдечность, душевна свѣтлина, топлота и човѣчность.
»Творчество“

Чудесно запазена книга.

70-100-32-Пълно-събрание-стихотворения

Категория › Стари книги

Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.