Телефонна акустика и телефония

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  23-4-2020
  •  68

Автор:Веселин Пейчев
Издателство:Техника
Страници:336
Корици:ТВЪРДИ
Година:1977
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 140 / 200 Състояние: Мн. Добро
Телефонна акустика и телефония - Веселин Пейчев
Здраво книжно тяло, без забележки в текста. Подписана.
УДК 621. 395 (075.8)
В книгата се разглеждат физическите процеси, теорията и устройствата на крайните съоръжения на телефонния тракт,предназначени за провеждане на двупосочен (дуплексен) или еднопосочен (симплексен) разговор. '

Изложени са също специфичните особености на телефонната акустика, третираща въпросите на акустичните явления в свободното пространство, в затворените въздушни обеми (резонансни камери) при електроакустични-те преобразуватели,на звукообразуването и слуховото възприятие на човека, както и факторите, влияещи на артикулацията на говора.

В определен аспектсеразглеждатспециалните телефонометрични и елек-троакустични измервания на обикновените и високоговорещите телефонни апарати, диспечерско-конферентните и други уредби за управленчески раз говорни връзки.

Книгата е предназначена за учебник на студентите от висшите машинно-електротехнически институти, следващи по специалността съобщителна техника. Тя може да се използува и от научни работници, инженери и техници, които работят в областта на съобщителната техника.

***
ВЪВЕДЕНИЕ
0.1. Телефонно предаване — значение, предмет и определения

Най-масовото съобщение е телефонирането — провеждането на двупосочен (дуплексен) или еднопосочен (симплексен) разговор на разстояние по електроакустичен път. То съответствува на естественото общуване между хората чрез говора, което определя неговата масовост. Оттук произлиза голямото значение на телефонирането, което се проявява във всички сфери на човешките дейности — производствено-стопански, културни, управленчески и др. Развитието и усъвършенствуването на тези дейности обезателно налага разширение и усъвършенствуване на телефонните съоръжения. Например изграждането на нови крупни заводи в даден район изисква неминуемо разширение на съобщителната мрежа и телефонните свързочни средства в него. Включени към националната мрежа, те повишават общия телефонен трафик и телефонната плътност на страната.

Интензивната телефонизация у нас, наложила се поради бързото развитие на народното ни стопанство, изисква задълбочено изучаване на физическите процеси и техническите устройства в телефонната техника. Необходимо е масовите съобщителни средства да станат по-съвършени и по-икономични.

Крайните съоръжения на телефонния тракт (вж. т. 5.1) са телефонните апарати и разговорните уредби за управленчески връзки. Качеството на пренасяните разговори от един абонат до друг зависи много от качествата на тези съоръжения.

Звуковите процеси, които се развиват във въздушната среда, участвуваща в телефонния тракт, оказват съществено влияние върху техниката и качеството на предавания говор. Познаването на звуковите явления в свободното пространство или в затворените въздушни обеми (резонансни камери), особеностите на звукообразуването и слуховото възприятие на човека допринасят много за усъвършенствуването и поевтиняването на техническите съоръжения на тракта.

Предметът на учебника «Телефонна акустика и телефония» е изучаването на теорията и устройствата на крайните съоръжения на телефонния тракт (апарати и уредби), акустичните процеси и явления във въздушната среда, участвуваща в този тракт, както и особеностите на звукообразуването и слуховото възприятие на човека.

Думата «телефон» е съчетание от гръцките думи «теле» (далече) и «фонос» (звук), т.е. «далечен звук». В техниката с думата «телефон» се нарича ззукоизлъчвателят,който преобразува елек трическата енергия в звукова, а с думата «микрофон» — звуко-приемникът, който преобразува звуковата енергия в електрическа.

За реализирането на една разговорна връзка освен микрофон и телефон са необходими редица други устройства. Те служат за сигнализиране на входящото повикване (звънец или електронен генератор за фоническо повикване), за избиране на желания абонат (механичен, електронен или автоматичен номеро-набирател), за изпращане на повиквателен сигнал (електронен или електромеханичен генератор), за комутации (апаратен комутатор, бутони) и др.

Всички тези устройства, съчетани и оформени конструктивно като едно цяло, образуват телефонния апарат.

Създаването на нови системи на телефониране (интегрално-цифрова система на съобщенията — ИЦСС), нови методи и съоръжения за комутации на връзките (електронни автоматични телефонни централи — ЕАТЦ) и други налагат непрекъснато усъвършенствуване на дуплексните и симплексните разговорни уредби. Към обикновените и високоговорещите телефонни апарати и конферентно-диспечерски уредби се поставят нови изисквания, които ги правят сложни електроакустични и електронни съоръжения.
0.2. Кратък преглед на историческото развитие на телефона

Първият телефон, получил практическо приложение, е бил предложен в 1875 г. от американския изобретател А. Г. Бел. Телефонът на Бел се е състоял от пръчковиден постоянен магнит, завършзащ с полюсна наставка, върху която е навита бобина. Пред полюсната наставка се намирала метална мембрана. Електромагнитът е бил поместен в дървена тръба. Два такива телефона се свързвали с два проводника през постояннотоков източник.

По-късно 1878 г.) Д. Е. Хюг предлага като звукоприемник да се използува въгленова пръчка, заострена в двата си края и закрепена между две други въгленови пластини. През пръчката протича постоянен ток. Когато пред нея се говори, тя трепти и накъсва постоянния ток, който става пулсиращ. Като приемник се използува телефонът на Бел. По този начин предавателното разстояние се увеличило.

Една година по-късно (1879 г.) руският физик М. К. Махал-ски предлага въгленов микрофон, състоящ се от въгленови зрънца и мембрана. Качеството на предаване се подобрил» значително.

Работейки над усъвършенствуването на електромагнитния телефон на Бел, руският изобретател П. М. Голубицкий конструирал в 1889 г. мнэгополюсен телефон с електромагнит, близък до съвременните електромагнитни телефони. Той предложил също централното захранване на телефонните апарати.

Хюг и Едисон (1880 г.) въвели телефонния трансформатор (индукционната бобина) в телефонните апарати система местна батерия (МБ).

Първата ръчна тел,ефонна централа е била построена през 1878 г.

У нас първият телефон е бил въведен в 1879 г. в Пловдив, а по-късно (1884 г.) — в София. Първият 5-линеен телефонен номератор система МБ е доставен в 1886 г. и монтиран в техническата работилница на Главната дирекция на пощите в София. През 1891. г, са доставени два 50-линейни номератора — единият в София, другият в Пловдив. Следващата година между двата града е построена първата междуселищна телефонна съобщителна линия.

Производството на телефонни апарати и номератори система местна и централна батерия у нас до 9 септември 1944 г. се извършваше в една малка фабрика. С право може да се каже, че развитието на съобщителната промишленост в страната започна след 1944 г. с построяването на слаботоковия завод «Кл. Ворошилов». Особено бурно развитие тя получи през последното десетилетие, през което се създаде крупен комплекс от специализирани заводи.

Сега българските телефонни апарати намират широк прием на външния пазар, което е показател за тяхното високо качество.

1-Телефонна-акустика-и-телефония






Категория › Телекомуникации

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.