Борци за национална църква, просвета и култура. Серия 2

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  10-2-2020
  •  17

Автор:Сборник
Издателство:Форек
Страници:22
Корици:Меки
Година:1983
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 105 /155 Състояние: Мн. Добро
Борци за национална църква, просвета и култура. Серия 2 (Пощенски картички)

Незначителни забележки към футляра.

20 черно-бели снимки.

Тираж 2000 бр.

БОРЦИ ЗАНАЦИОНАЛНА ЦЪРКВА, ПРОСВЕТА И КУЛТУРА
II СЕРИЯ

В епохата на Българското възраждане творят първите дейци на новобългарската просвета, култура и изкуство.

Талантлив възрожденски художник-иконописец е Захари Зограф (1810—1853) от Самоков. През кратия си живот Захари Зограф изписва редица църкви и манастири — Рилския, Троянския, Преображенския, Бачковския, Великата Лавра в Света Гора и други. Автор е на първите кавалетни портрети в българската живопис.

Станислав Доспевски (1823—1878) от Самоков е един от най-видните български възрожденски художници. Учи в Московското художествено училище, завършва Ветер-бургската художествена академия (1856) и получава сребърен медал за дипломната си работа. Установява се в Пазарджик. Автор е на 30 портрета и на стотици икони. В къщата си в Пазарджик рисува по стените пейзажи с изгледи от Петербург, Одеса и Цариград. След потушаването на Априлското въстание подпомага осиротелите деца, а през Руско-турската война е арестуван и изпратен в Цариград, където умира.

Николай Павлович (1835—1894) от Свищов е син на възрожденския учител Христаки Павлович. Завършва художествена академия в Мюнхен, един от най-талантяивите български портретисти. Рисува серия от картини на историческа тема. Илюстрира книги на Раковски и д-р Петър Берон, рисува икони в различен дух. След Освобождение-то е един от основателите на Рисувалното училище в София.

Георги Даннов Зографина (1846—1908) от Чирпан. Другар нз Апостола Васил Левски, той е един от дейните чле-успешния опит на Атанас Узунов да убие гръкомана Хад-нозе на Вътрешната революционна организация. След не-жи Стэври в Хасково е арестуван и осъден на заточение в Диарбекир. Литографира портретите на Левеки, Раковски, Ботев. Рисува портрети с маслени бои на Апостола, Захари Стоянов и на други дейци. Автор е на картини с патриотично съдържание.

Виден възрожденски книгоиздател, книжар и просветен деец е Христо Г. Данов (1828—1911) от Клисура. През 1858 г. основава книжарница и издателство в Пловдив, с клэнозе в Русе и Велес. Издава учебници и книги и допринася за развитието на учебното дело в България. Известни са ежегодно издаваните от него през 70-те години на XIX в. календари, наричани "Летоструй, в които има много полезни съвети и сведения из областта на науката.

Драган Василев Манчов (1824—1908) от Батак. Издава учебници, книги, вестници и първия български "Енциклопедичен речник" а 3 тома на Л. Касъров (1899—1907).

Възрожденски учител, книжовник, преводач, читалищен деец и поет е Кръстьо Стоянов Пишурката (1823— 1875) от Лом. Участник в църковното и революционно движение. Организира първото театрално представление в Лом (12. XII. 1856) е пиесата "Многострадална Гено-веза".

Изан Николов Момчилов (1819—1869) от Елена е получил образованието си в Русия. Директор на прочутото през Възраждането Еленско класно училище, наричано "Дэскалоливницата", основател и ръководител на култур-ното дружество "Просвещение". Издава редица учебници и книги.

Марин Стоянов Дринов (1838—1906) от Панагюрище. Учи з Русия и специализира в Западна Европа. Поставя началото на научното и критично изучаване и изследване на българската история. Един от основателите и председател на Българското книжовно дружество в Браила (1869). Професор в Харковския университет. Завежда отдела на Народното просвещение и духовните дела при Временното руско управление в България.

Нешо Бончев (1839—1878) от Панагюрище. Завършва Московския университет. Литературен критик, педагог и библиограф.

Добри Войников (1833—1878) от Шумен. Емигрира във Влашко. Създава в Браила първата българска театрална трупа (1866—1871). Автор е на драми със социален и политически характер. Особено популярна е сатиричната му комедия "Криворазбраната цивилизация". В Браила Вой-никоз редактира вестник "Дунавска зора" (1867—1870). Учасгаува като преводач в Освободителната война 1877— 1878 г.

Изтъкнат белетрист и драматург през Възраждането е Васил Друмев (1838—1901). Завършва Духовна академия в Русия. През 1862 г. е в редовете на Първата българска легия. Друмев е родоначалник на българската белетристика. Азтор е на първата оригинална българска повест "На-щастна фамилия" (1860) и драмата "Иванко, убиеца на Асеня I" (1872).

Райко Жинзифов (1839—1877) от Велес. Учител, поет и фолклорист. Завършил образованието си в Русия.

Григор Пърличев (1830—1893) от Охрид. Учи в Атина, където спечелва през 1860 г. конкурса за гръцка поезия. Посвещава живота си на българското възрожденско просветно дело.

Кузман Шапкарев (1834—1909) от Охрид, ученик на Димитър Миладинов, той продължава делото на братя Ми-ладинови. Възрожденски учител и фолклорист, събира и забележителни образци на българското народно песенно творчество.

Неделя Петкова — баба Неделя (1826—1894) от Сопот. Учителка, работила за разпространение на девическото образование в София, Самоков, Прилеп, Охрид, Велес, Солу.- и др.

Първата класна учителка в България е руската възпи-таничка Анастасия Тошева (1837—1919) от Стара Загора. Открила през 1863 г. първото класно девическо училище в родния си град, превърнато в навечерието на Освобождението в гимназия.

Гавраил Кръстевич (1820—1898) от Котел. Учи във франция право. Сътрудничи на възрожденски вестници и списания, в това число и на списание "Български книжици", излизало в Цариград. Той е един от участниците в борбата за църковна независимост. След Освобождението а главен секретар на Източна Румелия и директор (министър) на вътрешните дела (1878—1884).

Антим I (Атанас Михайлов Чалъков) (1816—1888) от Лозенград. Учи в Московската духовна академия Първият български екзарх, избран през 1872 г. След разгрома на Априлското въстание 1876 г. е изпратен на заточение в Мала Азия.

Екзарх Йосиф (Лазар Йовчев) (1840—1915) от Калофер. Учи във Франция право. Български екзарх от 1877 до 1915 г. Има заслуги за българската просвета и църковно дело в Тракия и Македония.

о1-бз-70-100-32

Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.