Books-bg.net

Документална повест по дневниците на Дико Русев О'Махони

ПРЕДИСЛОВИЕ

Някои философи оприличават историята с роман, на който се вярва, а други - романа с история, на която не се вярва. Тогава съществуват и "лъжливи" историци, които според Сервантес трябва да се наказват така, както фалшификаторите на пари.

От много години нашата история прилича на огледало, което историкът изкривява, както му е угодно. Така се създават погрешни представи за личностите и събитията и се формира изопачен образ на историческия факт.

Рано или късно историята припомня с пълен глас забравените истини. 

Книгата съдържа много снимков материал към текста във формата на приложение.

Живите връзки с миналото, от което черпим поука и мъдрост, не трябва да секват никога, защото рискуваме да изсушим родовия си български корен...

Повод да напиша тази книга ми дадоха дневниците на Дико Русев О'Махони. Те са водени прилежно и акуратно в продължение на 23 години - от 1909 до 1931 година, върху 10 тетрадки с около 1500 страници, изписани с мастило на ръка. Да се надяваме, че един ден тези дневници ще бъдат публикувани. Използвах също много допълнителни източници за хората и събитията през първата половина на XX век в Странджанския край и Бургас.

Без да рови в истината с мръсни ръце и кална съвест, повестта "Когато зрееше гроздето" разглежда една действителност, богата на обществени и политически катаклизми, на икономически сътресения, на човешки конфликти и борби. Тя разкрива трагичната съдба на една сложна и противоречива натура; на един твърд и непоколебим характер, формирал се при изключителни обстоятелства; на един ревностен патриот и демократ, отдал живота си за добруването на родния си край. В нея се прави опит да се установи истината за Странджанския край, години видоизменяна и разпъвана на кръст, за да се оплюе и оклевети "народният враг"; да се отрекат заслугите на личности като Дико Русев О'Махони, помогнали за икономическото и културното израстване на района. -С тази цел преди години беше публикуван един злополучен "исторически очерк" - "Истината трябва да се знае от всички"... 

Най-добре истината обаче може да се разбере от дневниците на Дико Русев О'Махони. Докато чакаме тяхното публикуване, морален и хуманен дълг на обществото е да реабилитира един човек и да възстанови една правда.

Книгата "Когато зрееше гроздето"-си поставя и скромната задача да допринесе с нещо за преосмисляне на човешките ценности, потъпквани и изопачавани, често тенденциозно насочвани в субективна посока.

АВТОРЪТ