Живея другаде

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  17-5-2019
  •  85

Автор:Камен Костов
Издателство:Ерго
Страници:120
Корици:Меки
Година:2011
Броя:1
ISBN:9789548689052 Тегло (гр.): Формат: 140 / 200 Състояние: Мн. Добро
Живея другаде - Камен Костов

Текст от обложката на книгата:
Въпреки над 40-годишната ни дружба едва сега разбирам че неговите занимания с поезия са били неотменна част от начина му на изразяване... познавам театралното му творчество и когато стиховете му са вече пред очите ми започвам да свързвам изказаното чрез сцената с изповедта чрез словото на една и съща артистична личност... впечатлява последователността на характера и собствените идеи... онова което не е заявил от сцената се е изляло в поетически опуси които надживяват мимолетния свят на театъра... много вярвам че събраното в тази книга ще срещне разбирането а и вълнението на читателите не само от неговото поколение

Владимир Бурилков

***
Цветните градини на спомена... когато човек потъва в тях той е красив и от него лъчи светлината на постигнатия миг... споменът е песъчинката която мидата на паметта е затворила между черупките си за да провери способността му за претворяване... споменът не е разказ а чувство не е отзвук а цел осмисляне и възраждане... ние не можем да опознаем себе си в настоящето на непосредствено случващото се защото то е прагматика съображение конюнктура...

времето превръщайки се в минало го очиства от тази люспеста и прикриваща истинските му измерения маска и успява или не успява да му придаде очертанията на нетленност... можем да познаем себе си само в доближаването си до него защото никога вече не бихме могли да го докоснем... сега ние ценим фактите и пропускаме да открием подтекста на Хегеловото „ако фактите не доказват моето твърдение толкова по-зле за тях“... фактът е и човешко отношение човешко познание или по-точно познанието е еманация на факта... абсолютизирането му го превръща в нелеп и кух идол... неспособността ни да се съпоставим с него го умъртвява... гладът за гола достоверност ни превръща в безпомощно отпуснали ръцете си деца пред купчината боклук която доскоро е била красива кукла... способността да съзрем топящия се восък по крилата на пропадащия Икар ни съпричаства далеч по-силно с неистовостта на порива му отколкото сухите цифри изчислили утопичния апарат...

из „ден по ден...“ (дневници на КК)



Здраво книжно тяло, без забележки в текста.
1-Живея-другаде
Категория › Поезия

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.