Пролетта на един град

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  14-5-2019
  •  10

Автор:Константин Кантарев
Издателство:Христо Г. Данов
Страници:280
Корици:Твърди
Година:1983
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 145 / 210 Състояние: Мн. Добро
Пролетта на един град: Пазарджишка мозайка - Константин Кантарев
ПРЕДГОВОР
Живял в едно бързо изменяващо се време. Традиции и навици, с които до вчера сме били плътно сродени, на път са да изчезнат завинаги. Понятия, които са влизали като основен духовен пълнеж в нашето ежедневие, сега излизат от „употреба" и се заместват с други, нови, понякога съвършено непознати и дори неочаквани. От десет хиляди години насам (това с увереност може да се каже) никога животът не е текъл по-бързо и бурно, както в наше време — време на резки катаклични преходи, при което „старото" или се изменя неузнаваемо, или безвъзвратно потъва във вълните на новия, бурно кипящ живот.

В такова кипящо време на бързи и дори светкавични промени настъпва очевидната опасност старото безследно да изчезне. Старото в човешкия дух и в човешкия бит. Кой ще може например да ни каже след две или три десетилетия как са изглеждали един град, едно село, една фабрика в начало на този век след пълното физическо преобразяване и на градовете, и на селата, и на старите промишлени предприятия? Какъв е бил животът на хората, манталитетът, нравите, обичаите? С какво са те живели, за какво са разговаряли, на какво са се радвали и удивлявали, как са се обичали, окенели и разоставяли? *

Никой не би могъл да ни разкаже след смъртта на малцината живи свидетели, ако тези малцина (понякога единствени свидетели) си отидат, без да напишат онова, което те знаят и помнят, както направи някога, преди да си отиде от този свят, пловдивският жител Никола Алваджиев, като написа своята знаменита и безценна „Пловдивска хроника“.

Сега по неговия пример същото е направил доктор Константин Канта-рев, авторът на книгата „Паметта на един град" с подзаглавие „Пазарджишка мозайка", която държите в ръцете си. Дългогодишен известен лекар с изявени литературни и културни интереси, самият той роден и дълго време живял в Пазарджик, доктор Кантарев си е направил труд да подреди своите детски, юношески и младежки впечатления за родния си град и да ги поднесе на читателите, споделяйки с тях не само онова, дето е видял, чул и преживял, но и всичко, от което се е възхищавал и вълнувал като човек и гражданин.

Книгата си той не е озаглавил нито хроника, нито спомен, нито повест, а именно „мозайка“, защото наистина в нея нещата са поднесени без 
каквато и да било сюжетна връзка или порядък, а тъй, както са възниквали по силата на асоциативните връзки в съзнанието на автора. В този начин на повествование прегледността и логическата последователност са пожертвувани в името на свободната, артистично летяща мисъл, движена от вълните на чувството и порива на мисълта. Все едно, аз мисля, че мозаичният характер на повествованието никак не е попречил на автора да изгради една наистина жива, сочна и на места вълнуваща картина на стария Пазарджик и стария живот на хората в него — офицери, учители, чиновници, занаятчии или най-обикновени кърски работници и чалтикчии.

Предварително следва да предупредя бъдещите читатели на „Паметта на един град" да не търсят прекалена точност и изчерпателност в тази книга, в която водител са не строгата логика и систематика, а чу в-с т в ат а. Може някоя по-голяма и исторически по-значителна сграда в Пазарджик от началото на века да е подмината с мълчание, а друга — по-малка и незначителна — да е била най-подробно описана — това не бива да ни стъписва. Авторът не пише история на града, а предава своите мили спомени и впечатления. Той има правото да се посмее там, дето на него му е смешно, и да жали, където му е тъжно. Да се удивлява на това, което го е трогнало, и мълчаливо да подминава онова, що не е оставило никаква диря в сърцето му. Може би в това е и силата, и чарът на „Пазарджишка мозайка" — добре сгъстената старинна атмосфера, която ни облива, чувството, което ни завладява, когато бродим заедно с автора по улиците на града, а той, в ролята си на добър и духовит наставник, ни разказва кое как и защо е било. 
Все едно, този род книги — казал съм го и ще го повторя — трябва да бъдат писани и издавани, и то с предимство, защото тяхната цена с времето се увеличава, а не намалява, както при другите, чисто художествените.

Ще изчезнат последните живи свидетели на това, което е било и пребило, но написаното ще остане, за да поддържа връзката между поколенията. Ето в това отношение книги като „Паметта на един град“ са били и ще бъдат от голяма обществена полза и с голямо културно зна
чение. Не случайно издателство „Христо Г. Данов" създаде традиция в издаването на подобни споменни книги и ратува по този начин за осъществяване на тъй нужната културна приемственост между поколенията, които са си отишли, и тези, дето ги следват и ще ги следват в близкото, и по-далечно бъдеще.
Николай ХАИТОВ


Здраво книжно тяло, без забележки в текста. Подписана. Скъсано парченце от начална страница.

1-Пролетта-на-един-град

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.