Пенчо Славейков и немската литература

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  14-5-2019
  •  9

Автор:Хилде Фай
Издателство:БАН
Страници:124
Корици:Твърди
Година:1984
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 145 / 200 Състояние: Мн. Добро
Пенчо Славейков и немската литература - Хилде Фай
Неизползвана книга

ЗА АВТОРКАТА НА КНИГАТА
Преди две десетилетия авторката на тази книга за първи път получава възможността да се докосне непосредствено до българската действителност и гостоприемните българи. Наистина причината, която я заставя да посети България, е свързана с тежко заболяване, но пък от друга страна сетивата са изострени до крайност, а в паметта се врязват неизличимо всички прояви на добросърдечие, внимание, всички жестове на гостоприемство. Още повече, че лечението приключва напълно успешно.

През ония дни се ражда и укрепва не само големият почитател, ценител и изследовател на Пенчо Славейков, на немско-българските и българо-немските културни и литературни връзки през вековете, но и безкористният приятел на България и българската, национална култура и литература Хил-де Фай.

Хилде Фай е родена на 15 август 1938 г. в гр. Любек — ФРГ. Началното си образование получава в родния си град /1956/, а след това учи марионетно изкуство в Аусбург — Мюнхен. През 1960 г. идва и първото отличие — в Букурещ тя е удостоена от УНИМА с лауреатска награда за марионетно изкуство.

През 1963 г. записва специалността българска филология в СУ ”Кл. Охридски”, която завършвас отличие. По-късно, след успешен конкурсен изпит, става аспирантка в Института за литература при БАН с научен ръководител на дисертацията акад. Георги Цанев. Под негово ръководство тя подготвя и защищава дисертация на тема ”Пенчо Славейков и немската литература’ ’/1977/.

Сега Хилде Фай работи като редактор и преводач в Мюнхен. Тя е член на Съюза на германските писатели и на Съюза на немските научни работници.

В две основни насоки са ориентирани усилията на бълга-ристката: на първо място трябва да отбележим нейните приноси в осветляването и по-нататъшната разработка на проблеми, свързани с немско-българските и българо-немските литературни връзки и взаимоотношения. Тук трябва да отнесем всички нейни публикации върху Пенчо Славейков: ”Немски поети в български превод — Пенчо Славейков” /1972/,
”Пенчо Славейков — един български поет” /1975/, ”Немски критици и преводачи за Пенчо Славейков — ”Кървава песен” /1975/, ”Пенчо Славейков и немската литература /1977/, ”По следите на немско-българските литературни връзки” /1977 — 1978/, ”X. Хайне в развитието на българската литература” /1977/.

Към тая област следва да се отнесе и приносът на Хилде Фай, свързан с откриване докторската дисертация на Спиридон Палаузов и осветляването на връзките му с немския историк Якоб Филип Фалмерайер /1790 — 1861/.

Хилде Фай се изявява и като преводачка — при това превежда с еднакъв успех от български на немски и обратно. Издала е книга с български народни приказки, включена в поредицата ”Приказки от цял свят”. Подготвила е също и самостоятелен том с български народни приказки за ”Енциклопедия на приказката” в Гьотинген.

Превела е от български на немски език сборник с разкази от Светослав Минков /1970 — 72/, ”Символ верую” на Христо Ботев /1969/ и др. А от немски на български език — пиесата на Волфганг Борхерт ”Навън пред вратата” /1965/ и и радиопиеси от Хайнрих Бьол /1968/.

Представата ни за целокупната научно-творческа дейност на Хилде Фай би била непълна, ако не отбележим нейното участие в различни международни симпозиуми и конференции, организирани у нас и в Германската федерална република. С активната си и разностранна дейност — научна, преводаческа и популяризаторска, българистката Хилде Фай прави реален принос за разширяване немско-българските и българо-немските културни и литературни връзки.
Иван САРАНДЕВ

***
ПРЕДГОВОР
Допирът ми с творчеството на Пенчо Славейков не беше търсен, може би случаен. Още не познавах българската литература, а още по-малко езика, когато ми попадна сборникът Български народни песни”, издаден на немски език.1 С него П. Славейков бе сътворил ”мост”, бе подал ръка за една взаимна връзка с българската литература към всички онези, които имат литературни интереси. Той бе изпълнил една заветна мечта на своя баща — поета Петко Р. Славейков, и на книжовника - славист Юрий Венелин да направи достояние и на други народи националното богатството от словесни багри и тонове, които са така ярки в българската народна песен, както са и ”хубостите” на българската земя. От сборника на П. Славейков, подбран с голямо усърдие и любов, от първата до последната страница звучи ”тая песен, която придружава неволника народ всъде, при всички обстоятелства на живота му, от раждане до смърт”. *

Студията на Пенчо Славейков ”Българска народна песен”, поместена в началото на сборника, ми направи изключително впечатление. Прочетох я и отново я прочетох, защото чрез нея се запознах не само с особеностите на българското народно творчество, ”продукт на поетическата мощ на целия народ, плод на неговото поетично вдъхновение”** , не само с възгледите на Пенчо Славейков, но и с историческата съдба, живот и национални борби на българина срещу чуждото политическо и духовно господство. Тези песни като камбанен звън са будили и укрепвали националното му съзнание. Особено ми допадна естетическото кредо на поета за ”оная интимна връзка, която художествената песен трябва да има с на-родното творчество, за да бъде тя цвете, израсло на своя почва, и да има значение в културата на нацията”. И до края на своя живот Пенчо Славейков е останал верен на своето кредо, да ”пие от извора на народната поезия и покрай....

* П. Славейков. Събр. съч. в 8 тома. C., 1959, Т. 5, с. 85. Цитатите от Славейковите произведения ще се дават по това издание, в останалите случаи ще се посочва съответното издание.
** Пак там, с. 91.

1-Пенчо-Славейков-и-немската-литература

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.