Малък град в Кайро

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  6-5-2019
  •  91

ПРОДАДЕНА

Автор:Ала Ал-Асуани
Издателство:Прозорец
Страници:245
Корици:Меки
Година:2010
Броя:1
ISBN:9789547336544 Тегло (гр.): Формат: 130 / 200 Състояние: Отлично
Малък град в Кайро - Ала Ал-Асуани

Предговор

1.
През 1990 година завърших първия си роман „Писанията на Исам Абдулати“. Героят е отчаян интелигентен младеж, потиснат от деспотизма, корупцията и лицемерието на египетското общество и постоянно сравняващ реалната ситуация с лъжливо-гордата реторика, която непрестанно се тиражира по държавните медии, за величието на египтяните и хилядолетната им култура. Романът е написан в първо лице и започва с това, че героят горчиво се надсмива над прословутата сентенция на Мустафа Камил: „Ако не бях египтянин, щях да мечтая да бъда такъв“. Истината е, че докато писах този роман, и през ум не ми мина, че той ще ми създаде проблеми. Взех ръкописа и тръгнах към Асоциацията на книгата с намерението да го предложа за издаване, като силно вярвах, че ще предизвика внимание и може би дори одобрение. Според всички, които бяха прочели ръкописа, романът ми бе по-добър от повечето романи, издадени от Асоциацията на книгата, і/l там, в луксозната сграда на Асоциацията на крайбрежния булевард на Нил, преживях първия шок от корупцията в културните институции на Египет. .. Оказа се, че според обичая в Асоциацията на книгата авторите се делят на три групи:

- известни автори - техните произведения се издават незабавно;

-автори, получили препоръки от високопоставени личности в държавата - техните книги също се издават според влиянието на застъпника и без оглед на качеството на произведението и таланта на автора;

- що се отнася до третата група, тя представлява най-голямата част от авторите - предадените на забвение. Те не са нито известни, нито имат препоръки. Затова творбите им се препращат в читателските комисии. Странното е, че членовете на тези комисии не са преподаватели по литература, а обикновени чиновници в най-различни администрации -например финансови или юридически. Може би началниците им са искали да ги похвалят или да ги възнаградят, та затова са ги включили в читателските комисии, за да получават допълнителен хонорар. Тоест някой служител във финансова дирекция или в отдел „Кадри“ ще се произнася дали твоят роман заслужава да бъде издаден. Истината е, че ръководството на Асоциацията на книгата не обръща особено внимание на рецензиите на читателските комисии. Защото пред тях се представят автори, предадени на забвение, които нямат връзки сред влиятелните личности. И така членовете на комисиите „се учат на бръснарство върху главите на сираците“, както гласи арабската пословица. Може би някой ден ще имам възможност да опиша тази абсурдна сцена: седях пред член на читателската комисия, а той разлистваше романа ми на бюрото си. И изведнъж заяви:
- Невъзможно е да издадем този роман.

- Защо?

- Защото вие ругаете Египет!

- Не ругая Египет.

- Иронизирате вожда Мустафа Камил.

- Не съм го иронизирал. Аз обичам и уважавам Мустафа Камил. Този, който го иронизира, е героят на романа Исам Абдулати.

- Да не би да искате да ме убедите, че не сте съгласен с тия думи. след като вие сте ги написали?

Захванах се да обяснявам на г осподин члена на читателската комисия урока, който се взема в първи гимназиален клас-за разликата между статия и разказ. За това как статията отразява мнението на автора, докато разказът е измислица с много персонажи, чиито мнения не е задължително да представят гледната точка на автора.

Чиновникът замълча. А аз се вживях в пледоарията и добавих:

- Ако следваме логиката на вашите думи, излиза, че ако авторът пише за крадци, той е крадец, а ако описва в романа си шпионин, става предател на страната си... Тази логика би опропастила литературното произведение.

Чиновникът мълча известно време. Сетне на лицето му се изписа коварна усмивка и попита:

- Значи вие не споделяте мнението на главния герой в романа за Египет?

- Категорично не.

- Сигурен ли сте?

- Разбира се, че съм сигурен.

- Можете ли тогава да напишете опровержение?

- Опровержение?

- Да... Ще дам съгласие романът ви да бъде издаден, ако собственоръчно напишете опровержение, в което да порицаете това, което казва главният герой за Египет и египтяните.

-Така да бъде...

Чиновникът ми подаде лист и химикалка и под заглавие „Опровержение“ написах следното: „Аз, авторът на този роман, заявявам, че изобщо не съм съгласен с възгледите, изложени от главния герой Исам Абдулати. Те са пълна противоположност на това, което аз мисля за Египет и египтяните“. После добавих: „Бих желал да заявя, че главният герой в романа е глупав човек, психически неуравновесен и накрая си получава заслуженото... Пиша това опровержение по искане на читателската комисия към Асоциацията на книгата“.

Чиновникът прочете внимателно опровержението, въздъхна облекчен, сетне постави положителна резолюция върху романа и ми обеща, че книгата ще бъде издадена скоро.


1-Малък-град-в-Кайро
Категория › Чужда проза

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.