Мечта отвъд долините

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  24-4-2019
  •  163

ПРОДАДЕНА

Автор:Людмил Янков
Издателство:Народна младеж
Страници:253
Корици:Твърди
Година:1986
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 140 / 200 Състояние: Отлично
Мечта отвъд долините - Людмил Янков (с много снимков материал)

ЛЮДМИЛ ЯНКОВ

ПРЕДИСЛОВИЕ
НАЙ-ТРУДНОТО дойде накрая. Затова ще започна оттам — от горещия салон на самолета. Родината е все още далече. Повече от три месеца се стремим към тази среща. Всеки се опитва да прикрие вълнението, с което очаква кацането в София. Умората и напрежението здраво са поомачкали момчетата. Вглеждам се в лицата им, в спокойните уверени погледи и почернелите открити чела. Търся неуловимото — онова, което ни свързва в едно, нещото, което ни обедини там, в сянката на поднебес-ния връх.

Като далечен сън останаха дните на труд и напрежение, възторг и мъка, отчаяние и воля. Ние успяхме. Човекът в нас успя и този път да покаже своето съществуване. Но трябваше да заплатим с най-скъпото дързостта и устрема към висините. Един от нас остана като вечен залог там, най-горе, в царството на Джомолънгма — „Богинята — майка на земята“.

Дори и не подозираме какво ни очаква долу. Засега притесненията ни свършват с поредната „мъдра“ мисъл, която е нужна за читателите на някой вестник или списание. И когато всички „умни“ приказки са вече измислени и написани, правя всичко възможно да остана поне за малко сам със себе си. Трепетното вълнение расте в сърцата ни. Летим над България! Не сдържаме вече възторга си от кит
ните долини и заснежените върхове, които се ширят под крилете на самолета.

Оттук нататък в главата ми е хаос. Никога не бих могъл да опиша вярно това, което се случи на аерогара София. Първото бяха стотиците фотоапарати, камери и хора, скрити зад тях. Възторгът ни грабна и ни понесе. Сега почувствувах като взрив голямата обич на България. Тя ни чакаше с открито сърце, нещо повече — тя беше горда с нас.

Бяхме щастливи. Взираме се в морето от човешки лица пред нас, всяко от тях ни е близко, познато и родно. Това бяха хората, които работиха за нас, които ни облякоха и обуха, които ни дадоха всичко необходимо за „Третия полюс“ на света. През тези 100 дни техните пожелания за успех откривахме навсякъде около нас. В контейнерите с храни, екипировка и съоръжения с малките бели листчета хората бяха оставили част от себе си. В тези минути бяхме горди, че успяхме. Не можех дори да си представя обратното. С много съмнения и надежда ни изпрати в Хималаите българинът. И колко труд, риск и себеотрицание бяха нужни, за да опровергаем скептиците и да наредим българския алпинизъм до най-силните в света.

И когато Сашо Диков каза: „Моля те, застани тук, пред камерата. Хората искат да видят, че си жив и здрав..аз си рекох: „Какво пък? И гол да рекат — гол ще се съблека, след като хората го искат."

Този път никой не търсеше от нас решения. С Тошо Григоров и Стамен Станимиров се оказахме в Кюстендил, преди още да сме се огледали добре. И тук се случи чудото, което никога няма да проумея. Сякаш целият град беше излязъл на площада, за да
Посреща ни голямата обич на България.

1-Мечта-отвъд-долините

Категория › Пътеписи

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.