Критика на чистия разум / Критика на способността за съждение / Критика на практическия разум

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  16-3-2019
  •  116

Автор:Имануел Кант
Издателство:БАН
Страници:1499
Корици:твърди
Година:92-9
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 145 / 200 Състояние: Мн. добро
Неизползвани книги, без следи от употреба.
***
Критика на чистия разум - 1992 г.
Критиката на чистия разум е предизвикала създаването на огромна книжнина. Филологическата литература върху това съчинение, която тук по-особено ни интересува, наброява редица трудове, някои от които значително се отличават с добросъвестните си и задълбочени изследвания. Тези трудове се занимават с въпросите, свързани с автентичния текст на Критиката. Тези въпроси не можеха да се пренебрегнат при наличността на многото и различни предложения за поправки, които бяха започнали още по времето на Кант. Тези предложения са се правели не само в отделни изследвания, но през течение на дълги години и в непрекъснати бележки и рецензии. Предлагали са се поправки на явни грешки, предизвикани от правописа на Кант, от непоправени грешки в преписа, по който е станало отпечатването на книгата, или от много останали непоправени печатни грешки, и поправки на много предложения за уточнявания на текста, които по-късно, след внимателно проучване, са се оказвали неприемливи с оглед на истинския текст на Критиката. Проблемата за възстановяването на този текст е занимавала сериозно учените, защото въпреки всички най-ста-рателни издирвания загубените оригинали на ръкописа както на първото, така и на второто издание на Критиката все още не са намерени. Бележките в работния екземпляр на Кант, както и добавките на Кант, а така също и изказванията му в някои писма не са могли да помогнат за пълното и окончателно установяване на автентичния текст. Те са се използували само в подкрепа на различни предложения за изясняване на истинската мисъл на някои места от Критиката.

Предмет на изследванията на филологическата литература върху Критиката на чистия разум първоначално са били първите две издания на книгата от 1781 и 1787 г., след това и останалите три от 1790, 1794 и 1799 г. Тези пет издания са отпечатани още приживе на Кант. Шестото и седмото издание излизат в 1818 и 1828 г. С тях обаче не се е занимавал никой, при все че възпроизвеждат петото издание от 1799 г., защото отпечатването им е било работа изключително на съответните книгоиздателства, заинтересувани от тяхното излизане; никой от учениците на големия философ не е имал някакво участие във връзка с грижата за текста или с техническите подробности по отпечатването на книгата.

***
Критика на способността за съждение - 1993 г.
Новият начин на мислене, който Кант приложи във философията и който сам сравнява с прочутия метод на Коперник в астрономията, е бил разработен и изложен от него най-подробно още в първото издание на К р и т и к а т а на чие-тияразум от 1781 г. В предговора към второто издание от 1787 г. Кант изрично отбелязва Критиката като трактат върху метода, не като самата наука, не като система на метафизиката изобщо. Този метод, известен във философията след Кант под името трансцендентален или критически, дава и името на философията на разума, която в историята на новата философия е известна като трансцендентална или критическа философия.

На български излязоха досега в превод първите две Критики — Критиканачистия разум (1967) и Критика на практическия разум (1974). С превода наКритикатана способността за съждение давам и третото и последно съчинение на Кант, стойността на което в методическо отношение не отстъпва с нищо на стойността, която първите две Критики имат за метафизиката на природата и на нравствеността. С критическия метод Кант изследва разума като теоретически и практически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата и морала. В Критиката на способността за съждение той изследва проблемите на изкуството заедно с тези на органическата природа. За самата способност за съждение според него в теорията няма никаква особена част, по отношение на нея Критиката служи вместо теория.


***
Критика на практическия разум -1993 г.
Със своя критически метод Кант изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафи-зическото познание на природата, а, от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. Затова в методологическо отношение стойността на тази Критика се равнява на стойността, която Критиката на чистия разум има за метафизиката на природата. В нейната първа част, в учението за елементите, Кант се занимава с аналитиката и диалектиката на чистия практически разум. В аналитиката се разглеждат основните положения на чистия практически разум като максими, които имат субективен характер и нямат всеобща задължителност, или като практически закони, които са обективни основни положения с всеобща задължителност за волята на всяко разумно същество. Тук е изложен нравственият закон заедно с дедукцията на неговата всеобща задължителност и познанието на неговата възможност. Аналитиката съдържа. и изследването на понятията за добро и зло като единствени обекти на чистия практически разум и дава след това и таблицата на категориите на етиката. Разглеждайки нравствения закон и като мотив или субективно определящо основание на волята, тя се занимава накрай и с понятието за дълг и с това за човека като личност. В диалектиката Кант излага понятието за най-висшето благо, което е предметът на нравствения закон като единствено определящо основание на чистата воля. В тази връзка се дава и антиномията на практическия разум, определена от конфликта между щастието, което не бива да бъде мотивът за добродетелта, и добродетелта, която не бива да бъде a priori причината на щастието. Този конфликт ¿е преодолява с изясняването на човека като явление или природно същество и като интелигенция или разумно същество. Накрая на първата част на Критиката се разглежда и проблемата за примата на чистия практически разум пред спекулативния, като се излагат критично и неговите постулата: безсмъртието на душата, свободата и съществуването на бога. Във втората част на Критиката е изложено учението за метода на чистия практически разум, което Кант разглежда и в неговото дидактическо и педагогическо значение.

В мисълта на Критиката на практическия разум, както и в езика и ¿тила на изложението има известно подобрение в сравнение с Критиката на чистия разум. Това подобрение обаче малко е улеснило работата върху превода. И тук, както и в превода на Критиката на чистия разум проф. Торбов е трябвало да преодолее много трудности, за да даде един превод, при който читателят да може да разбере Кант дори и в най-трудните места, като има в същото време и ясната представа за езика и стила на големия философ.

Преводът е направен по канонизираното издание на оригинала (1788 г.), излязло под редакцията на П. На-торп в 1913 г. в Събраните съчинения на Кант, издание на Пруската академия на науките, по изданието на К. Форлендер от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант, издадени под негова редакция, и по това на Й. Копер от 1966 г., излязло в общото издание на Критиката на чистия разум, Критиката на практическия разум и Критиката на способността за съждение, издадени от Г. Мартин, И. Хайдеман, Й. Копер и Г. Леман.

Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.