Теоретична астрономия

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  11-3-2019
  •  8

Автор:Никола Бонев
Издателство:Университетска печатница
Страници:479
Корици:Меки
Година:1947
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 170 / 240 Състояние: Много добр
Теоретична астрономия: Основи на небесната механика - Никола Бонев

ПРЕДГОВОР
Преди шест години излезе от печат първата част от основния курс по Астрономия, който чета във Физико-Мате-матическия факултет от 1929 г., под название Сферична астрономия. Настоящият учебник представлява, с някои допълнения и разширения, втората част от този курс.

Докато в сферичната астрономия се изучават, най-общо казано, видимите положения на небесните тела и техните промени тъй както те се наблюдават от Земята, теоретичната астрономия и небесната механика — предмет на предлагания сега учебник — имат за обект реалните движения на небесните тела. По конкретно казано, небесната механика представлява теоретично изследване на тези реални движения от динамично гледище, т. е. с оглед на силите (всемирно притегляне), под действието на които се извършват тези движения; тук спадат и проблемите за формата на небесните тела и на техните атмосфери. В теоретичната астрономия имаме едно опростено разглеждане на някои от проблемите на небесната механика, по специално на проблема за намирането на истинските движения на небесните тела въз основа на техните видими движения или обратно. Названието „Небесна механика“ изглежда до някъде остаряло и някои предпочитат да наричат областта на проблемите на небесната механика и теоретичната астрономия Динамична астрономия.

В глава I се излагат някои от най-основните понятия из областта на механиката с цел да се направи този учебник по-„автономен“, т. е. за да се даде възможност на читателя, особено ако той е запознат със сферичната астрономия, да проникне в най-трудните проблеми на астрономията, разглеждани в този учебник, почти без да е слушал специален курс по механика. При досегашната програма това бе необходимо. От друга страна читателят ще има така възможността да види непосредствено как, изхождайки от най-елементарните понятия на „земната“ механика, се достига до разбирането на най-трудните проблеми на небесната механика. Чрез това несъмнено се допринася, за да се запълни въображаемата пропаст между „Земята“ и „Небето“, между „съвършените“ небесни движения и „несъвършените“ земни движения, която пропаст бе изкопана няколко века преди Христа.

Краткото историческо въведение в новата астрономия, което предшествува глава I, се допълня по-нататък от значително число исторически бележки. Макар да не бе възможно 
да се излагат подробно всички третирани тук въпроси, поради ограничения обем на учебника, вярвам, че при помощта и на тези исторически сведения читателят ще има на края една доста пълна представа за всички по-значителни усилия, които човекът е правил в течение на вековете до нашето време, за да обхване вселената със своята мисъл, като едно цяло, за да я разбере. Би ли могъл човекът да си постави проблем по-сложен, по-труден и по-възвишен от този и трябва ли да се удивляваме, че върху този проблем са се насочвали усилията на най-големите астрономи и математици в цялата история на човечеството ?!

Настоящият учебник, както това ще се види, е тясно и дори органично свързан със споменатия мой учебник по сферична астрономия (1940 г.) — основния дял на астрономията; двата тези учебници образуват в същност едно Цяло.

При съставянето на настоящия учебник имах пред вид значително число съчинения (основни курсове, ръководства,, списания, таблици и др.), някои от които са цитирани в]самия текст. Ето по-важните от тях:

H. Алdoy er & A. Lambert — Cours ďAstronomie (I, II), 1923-1924.

F. Tisserand et H. Andoyer — Leçons de Cosmographie, 1884.

H. Faye — Cours ďAstronomie (I, II), 1881.

P. Appell — Traité de Mécanique rationnelle (I, II), 1923--1926.

F. Tisserand — Traité de Mécanique Céleste (I, IV) 1889-1896.

G. Bigourdan — L’Astronomie, 1924.

A. A. Иванов — Основной курс теоретической астрономии, 1923.

А. Я- Орлов — Теоретическая астрономјн, 1920.

Г. Н. Pecce л л и др. — Астрономия (1, II), 1935.

А. Савичъ — Курсъ Астрономш (II), 1884.

М. Ф. Субботин — Курс небесной механике (I), 1933.

C. L. Charlier — Die Mechanik des Himmels (I, II), 1902—1905.

E. Strömgrenu.B. Strömgren — Lehrbuch der Astronomie, 1933.

S. Oppenheim — Die Gravitation (Kultur der Gegenwart-Astronomie), 1921.

W. M.. Smatt — Texlbook otv Ѕрлепса ksAtonomy,

H. C. Plummer —An Introductory Treatise on Dynamical Astronomy, 1918.

F. R. Moulton — An Introduction to Celestial Mechanics, 1602.

На онези читатели, които биха пожелали да се вдъл-бочат повече в разглежданата тук материя, препоръчвам освен горните и следните още съчинения:

H. Poincaré — Leçons de Mécanique Céleste (I, II, III), 1905—1910.

H. Poincaré — Les méthodes nouvelles de la Mécanique Céleste (I, II, III), 1892—1899.

H. Andoyer — Cours de Mécanique Céleste (I, II), 1923— 1926.

W. Klinkerfues — Theoretische Astronomie, 1912.

J. Bauschinger — Die Bahnbestimmung der Himmelskörper, 1906.

T. Oppolzer — Lehrbuch zur Bahnbestimmung der Kometen und Planeten (I, II), 1880.

София, 1 юли 1946 r. H. БОНЕВ

Категория › Стари книги

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.