Info!Кошницата е празна!
Литературата на XIX век
Кошница
-
- 5-3-2019
- 118
12.00лв.
Добави в кошницата| Автор: | Сборник |
| Издателство: | Наука и изкуство |
| Страници: | 597 |
| Корици: | твърди |
| Година: | 1980 |
| Броя: | 1 |
| ISBN: | Тегло (гр.): | Формат: 150/225/42 | Състояние: Мн. Добро |
|---|
Съставител: Нешо Давидов
Библиотека "Литературни светове".
Серия "Световна литературна мисъл".
....отношение или завишеност на оценката, присъствува един точен, проницателен и обективен анализ, в чиято оценъчна дистанция липсва обаче и всякаква преднамерена хладина и сухота.
Не случайно в желанието си да покажа същността на критическата дарба на Георг Брандес взех като особено показателно отношението му към такива мислители като Ницше и Кир-кегор, от една страна, и неговия брат Едвард Брандес — от друга. Брандес има така широк критически натюрел на пре-въплъщаване, че успява да се вживее в чужди на неговата биография поведения, да разбере далечни на неговия дух съзнания. И в същото време — да бъде обективно оценъчно дистанциран дори към най-близките му по дух и кръв културни явления.
Чрез този вкус към вживяване в други, чужди творчески светове подчертаваме една от най-важните особености на критическото дарование въобще, която у Брандес е разгърната особено плодотворно — способността за вчувствуване и вживяване като най-характерна черта в интерпретаторския апарат на критиката. От друга страна, чрез примера на отношението към брат му Едвард Брандес отбелязвам и противоположната, коригиращата предишната способност — способността за обективна критическа дистанция, за трезва и критическа преценка на «симпатиите» пред съда на строгия критически разум. В динамичното равновесие на тези две способности — «вживяване» и «дистанция» — се реализира най-съкровената същност на критиката. Именно благодарение на щедрото съчетание на тези на пръв поглед противоположни качества се изявява в цялата му широта и многообразие критическият талант на Георг Брандес.
Отдавайки признание на голямото му критическо дело, мнозина от изследователите и критиците на Брандес са били склонни да разглеждат това дело и през призмата на една по-голяма методологическа и идейно-философска критичност. В почти безграничната широта на неговите критически интереси — от английската до славянските и от скандинавските до италианската литература,от Цезар и Исус до Горки и Мартин Андерсен Нексьо — мнозина са виждали еклектичност на възгледите и вкусовете, липса на определена мирогледна позиция и дори изследователска повърхностност. И наистина за свикналия към определени естетически догми читател е трудно да възприеме как един и същ критик може с еднакъв патос да пише и за човека на делото, властния Цезар, и за човека на духа,
мъдреца Гьоте, и за митичната личност на християнството Исус Христос, и за родоначалниците на социалистическата, литература, как може да съчетава пиетет и към социализма, демократизма и либерализма, и към тяхната антитеза ■— «аристократическия радикализъм». Загадката на този парадокс не е толкова в това, че в определени исторически периоди някои противоположни днес идейни и естетически концепции сами са търсили синтез помежду си (християнство и соиализъм например), колкото във вече споменатата особеност на критическия дух «да влиза в кожата» на противоположни индивидуални, философски, социални и естетически феномени, за да ги обясни и оцени като закономерни явления в широките и многообразни пътища на човешкия дух.
И това е не само загадката на Георг Брандес. Това е загадката на критиката. В този смисъл Брандес е един от най-типичните критически духове в световната култура.
3
Георг Морис Коен-Брандес е роден в богато еврейско бур-жоазно семейство в Копенхаген през 1842 г. В университета на родния си град изучава основните хуманитарни дисциплини — философия, право и естетика. Към правото го насочват традициите на семейството, а и собственият му интерес към социалните взаимоотношения. И по-късно през живота си той проявява активна обществена дейност и интерес към социалните доктрини на своето време. Поддържал е връзка с видни общественици, за които е оставил спомени, пише биографии на държавни и политически мъже. Но много по-страстен е юношеският му интерес към философията. Твърде млад чете с увлечение Спиноза, Хегел и Фойербах. Следите на тези ранни философски пристрастия се запазват през целия му живот. От Спиноза идва у него едно дълбоко вътрешно влечение към проблемите на морала. Хегел го впечатлява с диалектическия си ум и с всеобхватността на своята философска система. Преминал през хегелианството и изпитал особено влиянието на датския хегелианец Хейберг, по-късно Брандес го надмогва, но запазва ред елементи от неговата философия. А в собствения му стремеж към цялостно обхващане на европейската литература (като висша еманация на европейския дух)не е трудно да се открие подтикът на Хегеловата духовна всеобхватност. Третият му юношески философски любимец го покорява най-.......
1. Литературата-на-XIX-век
Категория › Литературни изследвания
Все още няма коментари...
Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.