Художествената проза

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  5-3-2019
  •  74

Автор:Виктор Шкловски
Издателство:Наука и изкуство
Страници:631
Корици:твърди
Година:1988
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 150/225/42 Състояние: Отлично
Художествената проза: Размисли и разбори - Виктор Шкловски

Превод от руски език: Христо Кънев (Неизползвана книга)

Библиотека "Литературни светове". Серия "Световна литературна мисъл". 

***
.....на езика ка психологията. Сега „преводът“ на езика на психологията е от ново естество: на сложния индивидуален характер. Това е човекът, който се интересува от самия себе си и от своите близки в техните нови « още непредвидени •от миналото душевни състояния. Маниите, трудно разгадае-мите алогизмп в човешкото поведение при Стърн Шкловски вижда като подстъпи към едно съзнание. То може би е красноречието на третото съсловие, на една възхождаща со-циална група.

След ярките характеристики на английския писател Шкловски стига до най-високата: „Стърн разклаща литературната форма, подготвя появата на това, което сега наричаме ..поток на съзнанието“. За да стигне до тази идея, на автора му е била потребна сепия от ярки изводи и наблюдения. Иначе остават само догадки, предчувствия — неща, свързани с критически усет, но не с критически дар.

За Толстой Шкловски написа обемна книга, която би следвало да е биография и е. Но, посочено бе, Шкловски не търпи познатите жанрови рамки. При него всеки жанр е равен на другия с това, че го „ограбва“. От схващанията му за Толстой ще приведа онези, които прибавят увлекателни черти към портрета на бележития критик. И в „Лев Николаевич Толстой“, и в „Художествената проза“, и в „Повести за прозата“ Шкловски настойчиво се занимава с „Истооията па вчерашния ден“ — нестаналия опит за роман. Младият граф е правил опит за нещо, което по-късно Джойс ще установи като ново романно сцепление — ново встъпване на обстоятелствата в съзнанието и самото съзнание. В наше време то заля света като евтина мода, без да се опре здраво на извора си, на Джоне.

Толстой е искал да разкаже за един ден от живота на човека в запне на потока от мисли, свръзки и подобии неща, които учени хора наричат интроспекция, ретроспекции и прочие. Шкловски държи да разбере защо Толстой не е успял. Стига до извода, че на големия експеримент още не му e дошло времето. То е дошло само за големите предусети на писателя, което не е достатъчно. Несполучения опит Шкловски нарича „вътрешна чернова“ на писателя.

Още по-голяма, възгледна критическа тема на Шкловски е как Толстой разслоява съзнанието и възприятията --принцип на новото познание за света, на които принцип предстои интересен и маниакален живот през XX век. Толстой разграничава първия ред на мислите, тяхната повърхностна психология от вътрешното аз, от онова обусловено от битието, но като че ли неизречено съзнание.

„Вътрешният монолог е сложен, „задушевен“, той като че ли се извършва отвъд душата, в това, което наричаме подсъзнание.

Целият откъс, съдържащ „История на вчерашния ден“, почива на противопоставяне задушевното съзнание на външ-ното поведение. Това поведение се дава с „превод“, тоест героят автор се явява като че ли коментатор на неочакваността на своето поведение. Подсъзнанието е отделено и осъзнато.

Потокът на съзнанието у Толстой не е усложнен от нео чакваност на асоциациите. Младият автор неведнъж проявява интерес към нещо по-сложно: отношението между подсъзнателното и съзнателното.

По-късно Толстой ще стигне до следния извод: онова, което се е наричало психологически анализ, не може да разкрие истинската причина за действието на героите.

Героите встъпват в отношения един към друг под влиянието на други сили, като че ли независещи от самите тях.

Психологизацията е последващ акт.

Вътрешната свобода на човека съществува, но тя е ограничена от масовата, „роева“ психология.

Историческата необходимост, историческата обусловеност влиза в сложни взаимоотношения със задушевния живот на човека.“

Да се изкаже идеята, че романът е сякаш обърнат с вътрешността си навън, е не само находка, последица на анализ. То е и прогноза. Такъв е романът днес — в силните си и в имитационните си лица.

Не крия благородната си завист към всеки нов критически код. Шкловски писа в залеза на живота си, че заради този нов код броят на статиите, които е написал, може да се равни с броя на статиите, в които е бил руган. Но и това е нормално, случвало се е и на други критици. В „Теория на прозата“ (1983) той писа с ирония — този път горчива: „Чес-то, когато човек говори нещо ново, първо казват, че лъже, а сетне казват, че ние това винаги сме го знаели. И това, което г.ч ни казваш, го знаем по-добре от тебе.“

Преподавателят Венгеров — фактолог и биограф — не реагирал по този начин. Като постъпил в университета, разказва Шкловски в спомена ей за Тинянов в „Тетива“, трябвало-да попълни по искане на Венгеров анкета: какво иска да прави. Младият Шкловски заявил, че се кани да основе нова литературна школа, в която наред с другите постижения за първи път да докаже, че работата на преподавателя им Венгеров не е нужна. Венгеров взел анкетата, прочел я и я сложил в папка. На стари години Шкловски я открива в Литературния музей. Тя, казва, ми се усмихваше малко иронично, а аз я погледнах със завист.

Ако е позволено, искам да прибавя и аз завистта си към такива случаи, анкети, преподаватели — към такъв исторически шанс.
ЕНЧО МУТАФОВ



Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.