Величието на Франция

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  9-2-2019
  •  68

Автор:Робер Мерл
Издателство:Отечествен фронт
Страници:315
Корици:Твърди
Година:1989
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 150 / 245 Състояние: Отлично
Величието на Франция: Роман / Робер Мерл

Неизползвана книга.

ЧЕСТНА ХУГЕНОТСКА

Какво е необходимо, за да се построи дом, човешко жилище?

Преди всичко земя, разбира ce — поне откакто повечето хора напускат наколните жилища и се разделят с чергарството. Конкретно място от повърхността на планетата, на което градежът да стъпи здраво, да се вкорени и израсте. Трябва да има вода в участъка или някъде наблизо, чудесно ще е, ако климатът е мек, а гледката — красива. .. Мястото е най-първата съставка в съществуването на жилището, него го е имало винаги и по всяка вероятност ще продължи да го има; само по себе си то до нейде предопределя взаимоотношенията на дома с останалите човешки обиталища и средища.

За да се построи дом из нашите ширини, са нужни камъни, глина и пясък, дърво, желязо и още доста други неща. Но това е малко — инертна материя и предпоставка, не повече. За да оживее, за да се превърне в жилище, са нужни мъже. Чийто дух е устремен към нещо несъществуващо още, чийто разум, въоръжен със знания, им подсказва как да го достигнат. И които могат — а това означава различни неща: било физическа сила, съчетана с умение, било власт, пари и пр.

Строи жилище онзи, който ще живее в него, т. е, който има живот в себе си. Започването на градежа, изглежда, неизменно произтича от вслушването в първичната пулсация на битието, то е закономерен неин отклик. Домът — един вид самоорганизация на живота, издигнато с помощта на разума негово вместилище. А от мига, когато между стените се настанят жени и поемат грижата да поддържат огъня, къщата се превръща и в извор на живота, дори в някаква степен двете понятия започват да се припокриват. Подобно на всеки жив организъм и домът е обособена от околното единица, действуваща организация, немислима без постоянен обмен със сйета.

Съгласим ли се с такава перспектива, както ни подканя френският писател Робер Мерл (роден през S908 г.), домостроигелите — онези, които издигат, поддържат и бранят жилището — ще ни се представят като носители на "естествена" етика, толкова по-безспорна, колкото по-непосред-ствено блика в тях първичната жизнена енергия, колкото е по-здрава връзката им с най-простите и вероятно най-съществените радости на битието.

Подобна. теза, в която бихме могли да открием русоистки отгласи, Мерл развива най-последователно, "лабораторно чисто" в романа си "Острова" (І962, българско издание — 1966 г.) — един от върховете в немалкото му по обем творчество, почти изцяло представено у нас. (Но не само у нас — Мерл изобщо е сред най-превежданите съвременни френски автори, един от малцината например, които имат успех и в САЩ.) Зеленото късче земя, обиколено от стотици и стотици мили водна пустош, пребиваващо в един вид безвремие, съществува сякаш единствено за да приюти шепата принудителни заселници, длъжни да прекарат на него остатъка от живота си сюжетът е почерпан от историята на бунта на кораба "Баунти, Ала предразсъдъците и алчността, предварително заложени ......

о1


Категория › Исторически романи

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.