Дружбата ми съ природата, или защо живяхъ при Валденъ

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  7-2-2019
  •  66

Автор:Xeнpи Topo
Издателство:Ст. Атанасовъ
Страници:256
Корици:Твърди
Година:б.г.
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 120 / 170 Състояние: Мн. добро
Дружбата ми съ природата, или защо живяхъ при Валденъ / Xeнpи Topo

Библиотека: Самообразование

Topo
Биографически очеркъ.

Р. Емерсонъ

Хенри Давидъ Торо е отъ френски произходъ. Единъ отъ предиит-fe му се преселва въ Америка, затова въ характера на знаменития потомецъ се съчетаватъ чърти, свои на френската раса съ силната, мжжествена настойчивость на англосаксонския гений.

Роденъ е въ Конкордъ, въ щата Масачусетъ, на 12 юли 1817 год. Завършва Харвардския колежъ въ 1837 год., като получава титла на учанъ. Сетне го виждаме да помага брату си — учитель въ частно училище, — сетне помага на баща си да фабрикуватъ моливи. Тая негова фабрикация конкурира другит-fe, но Торо се отказва отъ нея—нищо не може го свъртЪ на едно míscto. МЪнява много занятия, като постоянно засилва връзката си съ природата. Той я обича — и като лоно на хубость, и като рудница на блага, и като лаборатория на в’Ьчно кипящи сили. Торо я не само обича и. наблюдава, но и изучава, въпреки че мрази учебни-цит-fe и специалнит-fe научни книги.

Врагъ на всЬка рутина, най-интименъ приятель на честностьта (въ мисъль, убеждения, дЪла, характеръ), искренъ и независимъ по природа, Topo е като любо-питна пеперуда: каца на разни мЪста, изкарва си хл’Ьба съ най-разнообразна физична работа и непрестанно работи върху себе си.

Добъръ математикъ, той прес-Ьва всЬка своя по~ стжпка презъ ситото на идеалните начала и рЪдко сж людетe, що могатъ се отрече отъ толкова много нЪща,, като него. ВЪченъ ергенъ, вЪченъ скитникъ, не стжпилъ ни веднажъ въ черква, нито пуснапъ бюлетина въ избор-нит-fe кутии, Торо не яде месо, не пие вино, не пуши, нито убива птица или дивечь. Най-хубавъ за него е бра-кътъ съ природата и мисъльта. Поради липса на та-лантъ за забогатяване, той е беденъ, но винаги чисто и стегнато облЪченъ, еднакво привързанъ къмъ душевната и физична чистоплътность.

За Topo нЪма съблазни или изпитни, съ които да съ бори — нито наклонности да събира изящни непо-тр%бици. Хубавъ домъ, изящни маниери, брътвежа на културните хора — всичко това му е чуждо. Доб-риятъ индиецъ е по-интересенъ за него отъ всичко това. Не отива на угощение — и се отказва отъ поканата защото сигурно знае, че най-малко тамъ ще срещне оригиналната личность, която винаги е търсЪлъ.

Пжтя на богатството му: съкращава до минимумъ потрЪбитЪ си и самъ ги задоволява. При пжтуване минава пешкомъ стотини километри и нощува не по ха-новет-fe, а у риболовцитЪ и чифликчиит-fe.

Въ самата природа на Topo има нЪщо войнствено, чуждо на всЬко подчинение. Мжжественъ, ловъкъ, но рЪдко нЪженъ, той сЪкашъ се чувствува свой и леко само когато е въ опозиция. ВЪчно кжсащъ мрежата на измамата, той постояно се лови въ грешки и ги поправя. Победата не го насища, но борбата е за силигк му барабанъ, който веднага ги пробужда.

По-лесно му е да рече не, нежели да. Чуе ли н£що, той требва да го опровергае. Затова май не го обичатъ като събеседникъ. "Обичамъ Topo" — казва единъ отъ другарит-fe му — "но не го харесвамъ. Пипна ли ржката му, чини ми се дърво хващамъ". 
Макаръ пустинникъ и стоикъ, Topo е пъленъ съ симпатия къмъ хората, отзивчивъ къмъ бедит-fe имъ, неизчерпаемъ въ анекдотите отъ личния си животъ, когато попадне въ младежка компания.

"Харесва ли на всички една публична речь, значи не е хубава" казва Topo, като хвали онова, що би харесало само на малцина. Той б-fe борецъ за истината —• такъвъ се 6fe родилъ — и затова попада често въ драматични положения.

Презъ 1845 Topo си постройва малка кжщичка на бр-fera на Валденското езеро и тукъ престоява две годени, заетъ съ трудъ и занятия ; и като използува из-годит-fe отъ гората, напуща я. Въ 1847 г., понеже не удобрява разхвърлянето на общественит-fe суми, отказва да плати данъкъ, затварятъ го и той излиза отъ затвора едва кога единъ приятель заплаща на бирника сумата.

Навярно не е имало на свЪта по-сжщински аме-риканецъ отъ Topo.

Назвать, че Плотинъ се е срамувалъ отъ тЬлото си и наверно е ималъ причини за това, понеже гЬлото му е било лошъ слуга, и той не е билъ сржченъ да управлява материалния миръ, както и всЬки човЪкъ, който жив-fee съ отвл-Ьчено мислене. Ho Topo имаше прекрасна физика — удивително rfeno, което лесно се приспособяваше и винаги добре му служеше. Cpfe-денъ на ръстъ, яко сложенъ, лекъ, съ сериозни, остри сини очи и сериозенъ изразъ на лицето, той 6fe типъ на чудна съответность между т-Ьло и умъ. Той можеше да отм-Ьри 100 метра съ крачки тъй точно, с-Ькашъ ги е м-Ьрилъ съ връвь или метъръ; да открие нощемъ пжтя въ гората по-лесно съ крака, нежели съ очи; да определи колко тежи едно прасе или височина......

бз.70*100*32
Категория › Стари книги

Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.