Комедия и драма от Сицилия

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  7-1-2019
  •  41

ПРОДАДЕНА

Автор:Антонино Руссо Джусти, Нино Мартолио
Издателство:Casa Sieilia
Страници:87
Корици:меки
Година:2013
Броя:1
ISBN:9789549251531 Тегло (гр.): Формат: 135 / 205 Състояние: Отлично
Комедия и драма от Сицилия / Антонино Руссо Джусти, Нино Мартолио

Съдържание:

1. Наследството на чичо каноник (комедия в три действия) - Антонино Руссо Джусти.

2. Таддарита (Нощна птица, Драма в едно действие ) - Нино Мартолио

***Антонино Руссо Джусти
Антонино Руссо Джусти (Катания, 1876 - Белпасо, 1957) е един от най-големите италиански комедиографи, който пренася културата на Острова в театралните зали чрез езика и хумора на Сицилия. Получава класическо образование в Белпасо, след което завършва право и започва кариерата си на юрист. Премества се в Катания след брака си с Розина Ди Мауро и става част от артистичния кръжец "Circolo Artistico",' който впоследствие носи името "Brigata d’Arte", където работи с Джованни Грасо и Анджело Муско. Руссо Джусти е назначен за артистичен директор на възстановения театър "Teatro Coppola" заедно с драматурга Джузеппе Макри'. Тук през 1920 г. той поставя първата си комедия написана на сицилиански - "Наследството на Чичо Каноник", L’eredità dello zio canonico", по-късно през 1923 поставена и със сицилианското заглавие "U tistamentu lu ziu canonicu". Пише общо двадесет и седем театрални произведения, някои от които са силно повлияни от стила на Луиджи Пирандело. Вече известен кино и театрален актьор, Анджело Муско придобива авторските права върху "Наследството на Чичо Каноник" и се превръща в главен герой в едноименния филм през 1934 г.
Несъмнено вдъхновен от произведенията на Нино Мартолио и Луиджи Пирандело (чиито театрални методи изучава и прилага) Антонино Руссо Джусти никога не гледа на диалекта като на второстепенен език, а винаги като символ на свободния дух на фантазията, естествено средство за изразяване, източник на култура и традиция.
Руссо Джусти принадлежи към т.н. "комически натурализъм" като черпи вдъхновение от най-гротескните и парадоксални моменти в ежедневието на обикновените хора, с поглед обърнат към общочовешките стойности и света.

***
След "Пансион Ева" от Андреа Камилери, "Лиола" от Луиджи Пирандело и "Духът на Континента" от Нино Мартолио написани на сицилиански и преведени За първи път в България, представяме оіце две перли от класиката на остров Сицилия...

***Нино Мартолио
Нино Мартолио е роден през 1870 г. в Белпасо, Катания в семейството на журналист и учителка. Писател, драматург, поет, журналист и актьор, на деветнадесет го-дишна възраст публикува поетичните си творби в основания и ръководен от него сатиричен вестник Д'Артанян. Но освен възторзите от поезията, атаките във формата на сонети срещу известни личности в Катания му спечелват много врагове, съдебни спорове и дори двадесетина дуела. В същия вестник - като истински патриот - има възможност да вземе открито страна в защита на диалектната литература (подобно на много други негови съмишленици в различни италиански региони) и страстно мечтае да създаде местна театрална трупа, с която да пътува из Италия и чужбина, като разказва случки и описва картини от Сицилия, на езика на сицилианците. Това е трудно осъществима задача, оплаква се самият Мартолио, поради две основни пречки - липсата на актриси за женските роли и липсата на качествени произведения.

Чест посетител на известния тогава Театро Макиавели близо до Пиаца Университй, той се сближава с двамата кукловоди Анджело Грасо и неговият син Джованни, които по това време ръководят театъра. Малко преди 1888 г. Грасо решава да замени куклите е живи артисти - постигайки небивал ефект от гледна точка на спектакъла и на комичните сцени.

Мартолио разказва как по време на едно представление актьорите в ролята на рицари и сарацини вложили такава страст в размяната на бойни удари, че финалните реплики били изиграни в болницата.

Впоследствие Джовани Грасо внимателно променя театралния репертоар постепенно превръщайки го в подобие на вариететен спектакъл - с песнички, комични сценки и подходящи реплики той се изявява вече и като актьор заедно с известния по това време Анджело Муско.

Впечатлен от неговите изпълнения Мартолио му предлага да стане водещата фигура в отдавна замислената Компания Театрале Сичилиана, която официално представя през 1903 година.

През 1893 г. самият той прави своя театрален дебют като автор и актьор, като се превъплащава в една мъжка и една женска роля в комедията "И Чивитоти ин Прету-ра След многобройни житейски и сценични перипетии, Мартолио успява да създаде три театрални компании през следващите години.

През 1920 г. написва "Таддарита". Това е плодотворно време за драматурга, раждат се други комедии, които се играят с успех и днес, пропити от неподражаемия хумор на Сицилия.

В този период изгрява седмото изкуство. Нино Мартолио е режисьор на четири филма, които за съжаление не са достигнали до нас. Още преди руските, френски и италиански новаторски идеи, неговият стил се счита за предвестник на неореализма в киното.

Забележка: Неизползвана книга.
Б. з. н. г .Б. К. Комедия-и-драма-от-Сицилия
Категория › Драматургия

Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.