Манастирът. Генко Изворски

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  6-1-2019
  •  53

ПРОДАДЕНА

Автор:Генко Изворски
Издателство:Жажда
Страници:200
Корици:меки
Година:2001
Броя:1
ISBN:9549639959 Тегло (гр.): Формат: 130 / 200 Състояние: Мн. добро
Манастирът / Генко Изворски

Куражът да се разкрия като автор е благодарение подкрепата на Георги Братанов.
Препоръчвам на всеки, който издава книга за редактор Васил Каравасилев.
Пътят към светлината е труден и мъчителен. Компютърната графика на Николай Колев се оказа не само удоволствие, но и ново откритие на възможностите му.
Буквите в романа са събирани като житни зърна за мравунек от дългите пръсти на Недка Стоянова.
Звънливата усмивка на Иванка ми дава възможност да живея.
Финансовата помощ е от: "АВГУСТА МЕБЕЛ" АД Шумен ЗПАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" Шумен
БЛАГОДАРЯ

Разговор за МАНАСТИРЪТ и неговия автор:
В едно свое есе преди много години Цветан Стоянов беше написал, че хубавия разговор е изкуство. Мисля, че теоретиците биха оспорили подобно твърдение, тъй като разговорът не е познат на нито един от литературните родове.

Хубавият разговор се създава не от един, а най-малко от двама души - така пише още Цветан Стоянов във встъплението си, но по-нататък той забравя за това и ни внушава, че разговора може да протече в самите нас, като ни напомня за Робинзон, когато уреждал живота си на безлюдния остров е беседвал със себе си, за да може работата му да върви.

Спомних си тези мисли на автора на ".Броселиандова-та гора", когато прочетох първия вариант на романа "Манастирът". Написалият го Генко Изворски водеше в страниците му разговор със себе си и във всички случаи се долавяше неговото желание да разширява кръга на слушателите - участници. И така аз се включих в този разговор, който ми носеше удовлетворение, макар че срещах словесни ребуси, противоречиви и несвързани изрази, неразбираеми диалектизми. Носеше ми удовлетворение защото авторът на "Манастирът" ми бе отнел фотографското апаратче, за да не мога да щракам из манастирския двор с него, беше ми забранил да питам кой е патрона на светата обител. Той не ми разрешаваше още много, много неща зад манастирската порта, защото ме пазеше от светотатство. Изворски обаче ме правеше събеседник на своите герои. Започнах да чувствувам близостта им. Някой ми ставаха симпатични, други окайвах, трети ме отблъскваха.

Усетих топлината на водата в манастирската чешма, майка Ефросиния ме уверяваше, че "... делата Господни са знак, който" ние трябва да приемем не като поличба, а като част от нас, така както не се замисляме защо имаме ръка".

Скандалната Златин^, носителка на пороци и привързаност, на погубваща ревност и нежно отдаване чух да изрича: "В светлото има много цветове, в тъмното само един". Разговарях със Златина, но през всичкото време не ме напущаше "светлото" и "тъмното", защото до нас стоеше Генко. Гледах журналистката, гледах и нейния създател и му завиждах, че й беше налял чувства, мисъл, епикурей-ски сок и тя оживяваше, живееше в тъмното, но душата й беше на светло. Сигурно е така и със самия Генко.

"Манастирът" ще намери своите читатели. Значи - още много други като мен ще разговарят с Ефросиния, Мария, Горица, Петър, Златина, Веска. Послушницата Мария, която "онази старица я държи, както клещи държат желязо" е "листо, паднало в окото на извор". Трагиката на младата жена, бунтът й - импулсивно неосъзнат я правят същество с която искаме най-дълго да разговаряме, най-дълго да бъдем заедно и нека ни бъде простено - да я докоснем, да потънем в загадъчната й усмивка, една нощ да не излезем от нейната килия. Иска ни се да имаме силата и огънем докрай дебелите пръчки на манастирската стаичка и дадем свобода на нежната душа.

Като разговарях с монахинята си спомних още един случай с мен преди много години. Малкият ми син изгаряше от любопитство да наблюдава птици в клетка. В кафеза на терасата се появяваха цъфтидренчета, щиглец, папагалче. Веднъж обаче зад тънките пръчици попадна малка гугутка с още неокапал жълтеникав пух. Дълго време, няколко сезона тя кълвеше пшеничните зрънца и гукаше жаловито. В късна есен, когато листата на огромните каваци пред панелния блок бяха окапали, отворихме вратичката на кафеза за да дадем свобода на птицата. Зажъдняла за простор, тя литна към клонаците на каваците. Крилете й обаче бяха закърнели. Малко преди да достигне първото оголено клонче, тя се завъртя като ветрилце и се спусна като камък към нападалите жълти листа. Миг след това в нея се впиха острите нокти от лапите на подивяла котка.

Дали нямаше същата съдба да има и Мария? Чистата й душевност нямаше ли да я отпрати за наказание в една лъжелюбов?

Генко Изворски не обитава подземни светове. Тъмнината бяга от душата му, защото там Феб има пълна власт! Безкрайно доверчив е към страдащите и с цялата си воля желае да ги изведе на място, където може да ги погали слънчев лъч.

Лайтмотивът в романа му е поривът за свобода, страданието с която се постига тя и нейният венец - любовта. В неговите страници има плътност на образите има и стилистична рехавост; има постижения в разкриване на характерите, има и слабости в езиковата област, но Генко Изворски може да разговаря с нас, може да ни въведе в конфликти, да се надишаме на чист въздух, да ни обедини за постигането на хармония между одушевеното и неодушевеното.

Душата ти е зрима, Генко! Дано видим някъде Мария щастлива!
февруари, 2001 г. Васил

гр. Бургас Каравасилев

Забележка: Здраво книжно тяло, без забележки в текста. С посвещение от автора.
о1. Н. б. М. Манастирът
Категория › Книги с автограф

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.