Тристан и Изолда

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  6-1-2019
  •  68

Автор:Гюнтер де Бройн
Издателство:Отечество
Страници:77
Корици:меки
Година:1983
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 165 / 235 Състояние: Отлично
Тристан и Изолда / Гюнтер де Бройн
 
ЛЕГЕНДАТА ЗА ТРИСТАН И И ЗОЛ ДА
Обичате ли приключения? Обичате ли смели характери? Влюбени ли сте? Три житейски страсти трудно ще сьжителствуват в равни кътчета на човешката душа. Едната се бори за превес над другата, но неусетно бива засенчена от третата, която после отстъпва на първата... В известен смисъл човешкото поведение е израз на надделялото чувство. А в литературата противоположностите сьжителствуват, за да породят у нас странен трепет от загадъчната смесица на преживелицата с бляна, на осезаемото с недоловимото.

От най-далечни времена хората творели, за да си обещават щастие или просто, за да бъдат хора. Създавали разкази, които днес наричаме легенди. За повечето от нас думата "легенда" се свързва с полуреални, полуфантастични предания от миналото. В своя първоначален смисъл обаче тя е насочена към бъдещето, доколкото е латинска форма за бъдеще страдателно причастие на глагола "чета" и означава "нещо, което трябва да се чете". Така по логиката на словесните капризи легендите бележат момента, в който историята на човечеството започва със съзнанието за неговото поетично бъдеще. Но "капризите" не свършват дотук. По-късно "легенда" придобива значение на "измислица", "лъжа" или пък на "закодирани условни знаци". В крайна сметка тази смислово разностранна дума включва нашата памет за миналото, нашето въображание, подхранвано от неутолимите ни въжделения, и нашето умение да изграждаме поетични знаци (на старогръцки понятието за знак се покрива с думата символ).

Легендата за Тристан и Изолда вплита тези три значения по законите на художествената измислица и ги превръща в основни естетически стойности, залегнали във фабулата на множество литературни творби. Най-старите достигнали до нас литературни текстове за Тристан и Изолда са писани във Франция през втората половина на 12 век. Те имали голям успех и за кратко време станали обект на преработки, допълнения или обикновени подражания от немски, италиански, английски и норвежки поети. Разказите за Тристан и Изолда проникват в литературите на почти всички европейски страни и до днес вдъхновяват творци от най-различни естетически течения. Потърсим ли корените на тази легенда, ще се убедим, че тя няма определено отечество, а е истински митичен кръстопът, на който се пресичат ирландски, келтски, британски, латински и други мотиви. Безспорно е едно, легендата за Тристан и Изолда е от общоевропейски мащаб, а нейната виталност е надживяла редица епохи и продължава да вълнува днес млади и стари не по-малко от нашите близки и далечни прадеди.

Големите митични разкази трудно се поддават на точни и рационални обяснения. Те не отразяват конкретна действителност, а съдържат в синтезиран вид множество житейски ситуации и чувства. По такъв начин, митът "очиства" действителността от конкретното и случайното. От друга страна, той внушава по завоалиран начин значения, които избягват прекия изказ. Това до известна степен обяснява защо новопоявилият се през 12 век рицарски роман, чиито първи образци са най-ранните френски романи за Тристан и Изолда, прибягва често до митични разкази. Рицарският морал и свързаната с него литература утвърждават ново житейско поведение и естетически идеал, които са несъвместими с нравствените норми, наложени от господствуващата християнска идеология. Основните стойности в рицарския роман са куртоазната (дворцовата)любов и приключението. И двете са чужди по дух на християнския аскетизъм, който Църквата налага на всички. Куртоазната любов е възвишено чувство, породено от душевната и физическата хармония между влюбените. Тя почти винаги е извън-бра чна, защото по онова време бракът в дворянските среди бил политическа и икономическа сделка, грубо пренебрегваща повелите на сърцето. Приключенията и дуелите, които насищат сюжетите на рицарските романи, възхваляват смелостта, дързостта и неутолимата жажда за преодоляване на препятствията. Те утвърждават нов модел героизъм, коренно противоположен на добродетелите, които въплъщават смирените мъченици и шампиони на човешките лишения в широкоразпространената църковна литература. Християнските институции sпретендирали за монопол върху цялостния културен живот и естествено гледали враждебно на всичко, което издигало човешкото право на свобода, щастие и независимост. Изправена пред подобна бариера, рицарската литература не можела да се опълчи открито. Тя прибягвала до стари митове и легенди, превръщала ги в символи.

Присъщо на символа е да има множество възможни значения. Така, покрай официално възприетите алегории, символичните образи внушавали и други, "подривни" идеи. Като пример ще посоча ролята на бога в романа за Тристан и Изолда. На пръв поглед, това е християнският бог, върховно начало в морала и семейството. Разказът обаче постепенно показва как този бог покровителствува "греховната" любов на Тристан и Изолда. От ням съдник божеството се е превърнало в символ на освободената от предразсъдъци човешка обич. Друг пример: мечът на Тристан, който разделя спящите влюбени. Когато крал Марк го вижда между двамата, той заключава че те са невинни. В очите на краля голият меч е преграда за плътската връзка между племенника му Тристан и съпругата му Изолда. Но за Тристан мечът очевидно означава нещо друго. Благодарение на този меч Тристан неусетно се е доближавал до Изолда (победата над великана Моролд, над огнения змей), въпреки че привидно той е служел на крал Марк. Така мечът става символ едновременно на това, което разделя и сближава в любовта. Внимателният читател би могъл да открие още не малко "разнопосочни" символи, в които се дочува тътнежа на протест срещу съществуващите порядки.

Символичното повествование "хитрува" с официалните норми, така както влюбените в нашия роман хитруват постоянно с блюстителите на светите закони. И наистина, моментът, в който Тристан напуска за пръв път родното си място, бележи началото на серия превъплъщения, под които героят прикрива истинския си облик. Виждаме го като изкусен ловец, музикант, полиглот, търговец, пилигрим, шут. Несъвместима с тогавашния морал, любовта поражда богат арсенал от маски, които представят героя отчасти в невярна, отчасти в действителна светлина. Двузначността на тези маски разкрива Тристан не само като влюбен, но и като човек, владеещ отлично редица изкуства. Любовната страст е неделима от естетическото съвършенство. Но докога ще продължи играта с любовта? Докато любовта срещне своя двойник. Зауникалното чувство обаче, двойникът е отрицание. X >

Далеч от Изолда Русокосата, Тристан среща девойка, чиято красота му напомня за тази на любимата. Нещо повече, тя също е Изолда (Белоръката). Привлечен от този измамен образ, Тристан ще изиграе последната си роля, ролята на влюбен в друга. Вярно е, че " другата " е като икона на истинската любиш, но с това приликата свършва. Надявайки се, че като се ожени за Изолда Белоръката, ще се доближи до желаната Изолда Русокосата, Тристан в същност се свързва със смъртта. Любовта на девойката минава през брачната неудовлетвореност и ревността, за да прерасне накрая в омраза. Изолда Белоръката става причина за смъртта на Тристан.

Три героини от романа носят името Изолда. Изолда — кралицата на Ирландия, майка на Изолда Русокосата. Тя приготвя любовния елексир, който погрешно ще изпият Тристан и Изолда. Кралицата на Ирландия е символ на съдбовната любов, която сляпо завладява своите избраници. Втората Изолда е любимата на Тристан. За него тя е и смисъл и извор на живот. Наследила вълшебното изкуство на майка си, Изолда Русокосата единствена е в състояние да излекува отровните рани на героя. Третата, Изолда Белоръката, е обратната страна на любовния медал. Неполучила обич, тя се отплаща със смъртна омраза. Така, под знака на едно и също име, триото Изолди олицетворява три страни на любовта — фаталност, житейска наслада и изкупителна смърт, през които несломимият човешки порив за щастие бавно се изчерпва, за да породи вечния поетичен образ на влюбените, обезсмъртени във финалната прегръдка на розата с лозата. 0

СТОЯН АТАНАСОВ

Забележка: Нечетена книга.
П. д. к. б. з!!!!!!! Тристан-и-Изолда

Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.