Старогръцки легенди и митове

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  5-1-2019
  •  105

Автор:Николай Кун
Издателство:Ведрина
Страници:583
Корици:меки
Година:6.г.
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): 475 Формат: 145/215/52 Състояние: Мн. добро
Старогръцки легенди и митове / Николай Кун

Книгата "Старогръцки легенди и митове" от професор Н. А. Кун — един от най-авторитетните историци на старогръцката култура, представлява системно преразказване на гръцките митове (на преданията за фантастични същества: божества — герои и чудовища, които уж били живели в незапомнени времена в Гърция и съседните ù страни; легендарните божества олицетворявали в съзнанието на жителите на стара Гърция различни природни сили). Гръцките митове разказват за приключения и подвизи на хора герои, надарени със свръхестествена сила, смелост и ловкост, най-често чеда на различни богове и богини. Тези гръцки легенди били по-късно възприети и от римляните. Всичките вку-пом се наричат старогръцка митология.

Възникнала в различни части на европейска Гърция (Атика, Беотия, Арголида, Етолия, Тесалия и т.н.), по островите от Егейския архипелаг ( Крит, Родос, Делос) и в гръцките колонии по западното крайбрежие на Мала Азия, отделните местни цикли от митове постепенно се слели в система, в своеобразен религиозен мироглед, който се основавал върху обожествяване на неразбираемите природни явления и преклонение пред паметта на прадедите — племенни вождове герои, които навсякъде били провъзгласявани за "богоравни".

Старогръцките митове и възникналите въз основа на тях епични поеми (Омировите "Илиада" и .. Одисея", " Теогония" на Хезиод, " Аргонавтика" на А полоний Родоски и др.), както легендите и преданията на други народи от древния свят до известна степен отразяват естествените и историческите явления на онази природна и обществена среда, в която те са се появили.

Митичните предания за живота и подвизите на вождове герои, за намесата на богове и богини в работите и на отделни хора, и на цели племена са се появявали, както беше изтъкнато по-горе, в различни области на Гърция, всред племенни съюзи на синора между II и I хилядолетие преди новото летоброене. Създавали са ги скитащи певци — аеди, които ходели от селище на селище и спирали в домовете на племенните вождове; пред събрания на племенната аристокрация те декламирали и пеели, акомпанирайки си с китара, съчинени от самите тях ( а понякога и заимствувани от други аеди ) пест и химни в чест на богове, покровители на даденото племе, или в чест на герои, смятани за прадеди на племенния вожд, в чийто дом аедът пеел.

Наред с песните на аедите у някои племенни съюзи възниквали и други видове химни и песни: трудови селски песни, които се пеели на нивата през време на земеделската работа; бойни химни на войнишките дружини — пеани, които се пеели, преди да започне боят; сватбени песни — хименеи, и накрая погребални, оплаквачни песни — торени.

Постепенно в отделните области на Гърция се създават цели цикли от сказания. Така в Тива, най-големия град на Беотия, пеели песни и сказания за бога на виното и веселието Дионис, за нещастната Ниоба, чиито деца били убити от разгневените богове, за цар Едип, който несъзнателно извършил ужасни престъпления и ги изкупил с жестоки страдания.

В Аргос, разположен на източното крайбрежие на Пелопонес, разказвали за героя Персей, за ужасния край на вожда Агамемнон, победителя на град Троя, вероломно убит от собствената си жена със съучастници, и за това, как неговият син Орест отмъщава на убийците на баща си.
На остров Крит били разпространени сказания за могъщия бог Зевс, който, преобразен като бик, отвлякъл Европа, дъщерята на фиткийския цар, от която бил произлязъл родът на критските владетели.

В Атика и в нейния център Атина били разпространени сказания за сина на морския бог Посейдон, Тезей, който бил обединил разпръснатите дотогава атически племена на йонийците в една общност, построил град Атина и извършил много подвизи.

Накрая навсякъде били широко известни легендите за Херкулес — могъщия син на върховния бог Зевс, за неговите подвизи и трагична съдба; за далечния поход на група герои, построили кораба "Ар-го" (плаването на аргонавтите), до слабо познати приказни и страшни области; за общогръцкия поход на племенните вождове и техните дружини срещу малоазийския град Троя и за бедите и приключенията на мнозина от тях, особено на вожда Одисей, при завръщането им в родината.

Въз основа на тези древни песни и предания някои аеди създали големи епични поеми. Най-популярни от тях били поемите на слепия певец Омир " Илиада" и "Одисея". Първата съдържа описание на някои епизоди от десетата година на войната между гърци и троящи, втората — приключенията на вожда Одисей в приказните, слабо познати на гърците от онази епоха западни райони на Средиземно морието и неговото щастливо завръщане в родния му остров Итака.

Героите от Омировите поеми — Ахил, Одисей, Хектор, Агамемнон, Менелай, Аякс, Андромаха, Пенелопа, Елена — били извънредно популярни в цяла Гърция.

Стиховете на Омир се предавали от уста на уста в течение на няколко века. Най-сетне в VI в. пр. н. е. те били записани в Атина и се превърнали в писмени литературни произведения. Те били изучавани във всички училища на стара Гърция, по-къс-но в училищата на източногръцките елинистични държави, създадени от гръцки завоеватели в Азия.

Забележка: Здраво книжно тяло, без забележки в текста. Позахабени корици.
о1. Н. б. С. Старогръцки-легенди-и-митове
Категория › Класика

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.