От мълчанието до любовта

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  14-12-2018
  •  124

Автор:Сборник
Издателство:Народна младеж
Страници:176
Корици:твърди
Година:1990
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 130 / 200 Състояние: Мн. добро
От мълчанието до любовта. Грузински поети

Автори в книгата:
БАДРИ ГУГУШВИЛИ
БАТУ ДАНЕЛИЯ
ВАЖА ОТАРАШВИЛИ В
АЖА ХОРНАУЛИ
ГИГИ СУЛАКАУРИ
ДАТО МАГРАДЗЕ
ЛАЛИ ТОДАДЗЕ
ЛАША НАДАРЕИШВИЛИ
МАКВАЛА ГОНАШВИЛИ
МАНАНА ЧИТИШВИЛИ
МИХАИЛ КУРДИАНИ
ОМАР ТУРМАНАУЛИ
ТАМАЗ БАДЗАГУА
ШАДИМАН ШАМАНАДЗЕ

Съставител и преводач: Димитър Милов
Библиотечно оформление: Тончо Тончев
Илюстрации: Георги Трифонов

ОТ МЪЛЧАНИЕТО ДО ЛЮБОВТА
Съвсем естествено е, че една такава антология не може да побере всички имена в младата грузинска поезия. Тук са включени четиринадесет поети, онези, които оформят днешния облик. Това е съвсем достатъчно читателят да придобие ярка представа за тенденциите и развитието на една литература, чиито дълбоки корени пият сокове още от далечното минало. Кой от нас не е потръпвал от възхита пред безсмъртната поема «Витязът в тигрова кожа» на Шoma Руставели! През 1985 година излезе и първата антология на грузинската поезия «С дъх на битие», преведена от Николай Кънчев, появи се и отделна стихосбирка на Бесик Харанаули — един от най-ярките представители на средното поколение поети, в превод на Милена Лилова. Сетивата на нашия читател вече са подготвени за една такава поетична среща. Новият полъх от млади имена не само ще освежи представата му, но може би ще докосне и най-фините струни на неговата чувствителност.

В антологията присъствуват три поетеси — Манана Читишвили, Лали Тодадзе и Маквала Гонашвили, които съчетават характерните белези на грузинската женска поезия — емоционалност и нежен лиризъм. Образно би могло да се каже, че останалите единадесет поети представляват един поетичен отбор, който достойно защитава славата си в полето на поезията. Повечето са издали по две, три и повече стихосбирки, някои от тях са автори и на пиеси, като Маквала Гонашвили и Шадиман Шаманадзе, които с- успех се играят по грузинските театри.

Един от тях, Тамаз Бадзагуа, напуска твърде рано живота при трагични обстоятелства, но оставя своето, макар и скромно, поетично наследство. Оставя и великолепните си преводи на Петрарка и Микеланджело. Един печален лъч светлина ще озарява младото небе на грузинската поезия.
Михаил Курдиани вече е бил наш гост — по линия на Съюза на съветските и Съюза на българските писатели е изучавал у нас български език и литература. Големият му интерес към поезията ни го подтиква и към преводаческото изкуство. В скоро време ще представи на грузинските читатели по-цялсстно творчеството на големите ни поети Гео Милев и Никола Вапцаров, а също и на някои от съвременните. Негови стихове на български език бяха отпечатани в наши вестници и списания и излъчени по радиото.

Силата на чувството е разкъсала рамките на класическия стих при поетите Омар Турманаули, Бадри Гу-гушвили, Бату Данелия, Гиги Сулакаури и Шадиман Шаманадзе. Афористичното мислене, антитезата, образите и метафорите са в основата на изграждането на поетичните им вселени. Стиховете им са вик за близост, за хуманно отношение към човека и природата. Ще си послужа с пример от стихотворението «Утро» на Бату Данелия, който съчувствува на градските птички и търси ветрилото на крилата им, за да проветрят въздуха, който през нощта е напрашен от съновиденията. Поетичните му образи са толкова ярки, че даже и в стиховете му в проза те ослепяват с великолепието си.

Лаконичен е стихът на Лаша Надарешивили. Вглъбен в себе си, той винаги търси същественото и го облива с една необикновена светлина. Изкушавам се да цитирам куплет от стихотворението ' «Мостове»:

А водите бягат и удавят думите им във тъга от пяна, бягат, бягат, свобода те дават — за да- я разлеят в океана. . .

Неудържим и експлозивен е Ìстихът на Бадри Гугу-швили. Читателят сам ще почувствува в душата си силните тласъци на поетичните му вълни. Самият той в стихотворението си «От мълчанието до любовта» изповядва: «Ако заговориш — разбушувай се като стихия. . .»

Стихът на Дато Маградзе е елегантен и артистичен. Той опиянява, както лШляците в поетичните му (торения. Влюбен в бездънния глас на природата и в кейните красоти, möü ще обобщи: " '

Колко малко птици пеят, колко много птици грачат!

(«В гората»)

Важа Хорнаули, авторът на четири стихосбирки, е представен със седем стихотворения. Но и те са напълно достатъчни, за да се усети житейският му опит и зрелият му поетичен талант. При него рязката смяна на чувствата е нещо напълно естествено:

Ту печална песен екне, ту пък радост засиява. . .

Нито се животът свършва, ни смъртта се уморява.

С много силен социален заряд са стиховете на Важа Отарашвили и Манана Читишвили — гаранция за това са впечатляващите им стихотворения «На приятелите от младостта» и «На Грузия». Според мен това са две стихотворения, които биха правили чест на всяка антология.

В поетичните откровения на Лали Тодадзе се чувствува една носталгия по миналото, по родния и дом. Най-добре това е изразено в стихотворението й «На майка ми».

Мисля, че краткото представяне на поетите в предговора е напълно достатъчно. Нека читателят се срещне с техните творения и сам има удоволствието да направи своята преценка и предпочитания. Не бих искал да натрапвам мнението си, моята радост се заключава в това —-да предложа на вниманието му тази антология.

Накрая бих искал да споделя, че личното ми познанство и приятелство с повечето от поетите ми помогна много в преводите.

ДИМИТЪР МИЛОВ

Забележка: Здраво книжно тяло, без забележки в текста.
о1. О От-мълчанието-до-любовта
Категория › Поезия

Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.