Рай. Радослав Гизгинджиев

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  17-11-2018
  •  169

ПРОДАДЕНА

Автор:Радослав Гизгинджиев
Издателство:БГкнига
Страници:216
Корици:Меки
Година:2013
Броя:1
ISBN:9789548628440 Тегло (гр.): Формат: 145 / 205 Състояние: Мн. добро
Рай: Hemiceratoides Hieroglyphica / Радослав Гизгинджиев

Трансцендентност, възприета като норма. Осезаемо свързване на индивидуалното с универсалното. Митологична осмисленост на образите. Красива синхроничност — изпълнени със смисъл съвпадения. Образи, надхвърлящи човешкото, личности в повече. Мълнии от красота, рушащи крехката пагода на профанното битово време. Табута, енергии, вселени... Талант, естествен и вроден като нагон.

Седнете...

Вдишайте...

Следва изтласкване в Рая.

Павлина Георгиева, психолог
За прегръдките, които могат да опустошат границата на реалното с Отвъдното.

За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и пот.

За Пеперудата, която се изтръгва от гърдите ни...

За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперуда... То размахът на душата може да създаде стотици светове.

И всички да ги съживи.

Детайлно се вглеждаш в белезите на душата и лицето си и разбираш...

Колко голяма мистерия е животът...

"Видях Бездната и я сложих между думите си...", казва той...

Да прелетим над нея. И да достигнем Рая.

Проф. Калоян Стратиев, Скандинавска литература

***
ПРЕДГОВОР "РАЙ" — красотата, от която боли и горчи
Като че ли потопено в кръв, пияно от любов перо е изписало с болезнена нежност книгата. Страстна и мъдра едновременно.

Като че ли попадаме в разума на непозната вселена, където хаосът придобива ред, блъскането и бягането на квантите заприличва на една внушителна, спираща дъха архитектура, в която няма нищо излишно, всичко си е на мястото, част е от огромния поетичен промисъл.

Самите ние като читатели сме там, където и когато трябва, и със своя ум и съпреживяване възкресяваме в нашата действителност тези истории и се превръщаме в част от голямата история, която съчетава всички в цялост.

В "Човешко, твърде човешко" Фридрих Ницше изразява твърдението, че добрият романист е добър новелист и всяка глава на един роман трябва да има силата на една отделна новела. И преди, и след Ницше стотици, че и хиляди гениални или добри автори са доказали с романите си, спечелили сърцата на милионни аудитории, че това правило не е задължително. По-скоро са изключение тези, които волно или неволно са го защитили, но ефектът е изключителен. С пълна сила това важи за романа "Рай". Няколко са сюжетните линии, всяка от които, сбор от конкретни случки на конкретни места, е сама за себе си завършено произведение. Има очарованието, замисъла, достатъчно натоварена е с емоции, за да*може да бъде изложена и извън контекста на книгата. В някоя антология, списание, вестник. И би впечатлила по един различен, свой начин читателите си. Всяка глава е като един виртуозно шлифован бисер, който би украсил с особения си отблясък всеки разум, но авторът е решил друго, и то е колосално. Използвал е всички тези скъпоценни камъни като парченца, с които е наредил една колосална мозайка. И така те вече придобиват друг смисъл, всяко парченце завършва всички останали. Всички останали и без едно от тях биха загубили част от себе си. Постигната е една изключителна хармония. А тя не е самоцелна, не е просто визия или ефект, начин, по който авторът да изтъкне своята виртуозност. Тя е част от замисъла и като че ли самият замисъл я постига.

"Адът — това са другите!". Пословични думи, всички сме чували най-малко чрез тях за Сартр. Така е. Лично ги откривам в основни или второстепенни замисли на много произведения, но не беше ми се случвало да прочета някой, който чрез сюжет и история сякаш отвръща: "Да! Но и Раят — това са другите."

Всичко, което изживяваме, дори това, което ни изглежда излишно, дори и това, което е трагично, е част от промисъла, с който запълваме празнотата между себе си. Достигаме и осъществяваме стремеж, който най-често дори не сме съзнавали. Допълваме някого, за да допълни той друг, другият от своя страна друг, а всеобщото — да открием своята мисия, своя далеч по-значим смисъл от онзи, който бихме осъзнали преди да сме го постигнали.

Всеки е своята история, но тя не би имала смисъл, ако не е част от голямата история, а голямата история е и малката, личната, именно защото без личната не би била цялостна и завършена.

Нищо не се случва само на другите, то е част и от нашата съдба. Всяка болка, всяка любов изкривява и твори непрестанно реалността, същата реалност, в която се случваме и ние, за да бъдем такива, каквито сме. Личността ни е пъзел от личностите на другите. И това множество обуславя единството. Единството не е цялостно и неделимо, то е съчетание от други подобни на неговия образ и също част от образите, които го изграждат.

Историята е поетична: с красив език са описани красиви картини.

И реалистична — по много жив и свеж начин са предадени образи от съвременна България. Сложните характери я правят психологична, а фантастичните (приказни и мистични елементи, между другото — прекрасни в оригиналността си попадения) подсилват психологизма.

Книга за опустошения от таланта живот и за живота, който иска от нас талантът.

За любовта.

За срещите и разделите.

За това, което ни вълнува днес, а и винаги ни е вълнувало.

За саможертвата и безкористната всеотдайност към някого и почти физическите белези от тази всеотдайност, от които се срамуваме, а в тях е очарованието, понеже ни прави уникални.

За преследващото ни минало и надеждата.

Стотици нишки и съкровения са вплетени в сюжет — свят, който ни поглъща, за да обикнем още повече живота.

Особено интересно авторово хрумване е, че романът "Рай", освен в ръцете ви, е и в самия сюжет на романа "Рай".

Героят Калоян е писател, той говори за своята книга, дори я представя, дава й своите ключове към тази действителност на идеите, но дори авторът не е способен да осъзнае всичко, което е споделил с читателите:
"Това е като колекция от силни емоции, които съм изпитал чрез други хора, може би страници за най-красивите хора, които съм срещал в живота си. А като казвам красота, искам да поясня, че говоря за онази красота, от която боли и горчи."

Достатъчно красноречиви редове и като стилистика, и като смисъл, за да се състави впечатление за света, в който ще ни поведе медиумът — писател Калоян, или ако щете — Радослав Гизгинджиев.

Стефан Кръстев, писател


Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.