Край Босфора

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  16-11-2018
  •  98

Автор:Жил Роа
Издателство:Послание
Страници:192
Корици:Меки
Година:1992
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 140 / 200 Състояние: Мн. добро
Край Босфора / Жил Роа

Серия: Неизвестото

Предговор
Султан Абдул Хамид е безспорно сред най-забележителните държавници, упражнявали влияние върху европейската политика в последната четвърт на XIX век. Сложен образ, в този отомански владетел срещаме смесица от противоположни качества и недостатъци. Не може да се каже обаче, че личността на Абдул Хамид е била оспорвана. Всички, или почти всички писатели, които са се занимавали с него, които са описвали живота и делата му, са го осъждали строго и вместо да намерят в качествата му смекчение за неговите грешки, са ги смятали почти винаги за отегчаващи вината му. Някои събития от неговото царуване, като кланетата на арменците от 1894 до 1896 г., имаха голям отглас в Европа и му спечелиха позорното прозвище Кървавият или Червеният султан, което историята потвърждава.

Това тридесет и три годишно царуване, изпъстрено с толкова значителни събития не само за Турция, но и за Европа, трябваше да привлече вниманието на историците, така че трудовете, посветени на Хамидовата епоха или личността му, са многобройни. Други, по-сериозни събития затъмниха по-късно тези от XIX век и образът на Абдул Хамид като че ли потъна в сянката на миналото. Когато мислим сега за Турция, друг, безкрайно симпатичен образ, се появява пред нас и заличава спомените на предходната епоха, както днешна намалена, но единна и силна Турция ни кара да забравим бившата Отоманска империя с нейните разнородни и враждуващи помежду си населения, с нейните отживели времето си традиции, административни недъзи и подчинение на западните велики сили. Всеобщото внимание е насочено днес към анадолския герой Мустафа Кемал Ататюрк, спасител и обновител на турския народ.
Следва ли от това, че трябва да изоставим напълно миналото? Не, разбира се, защото само то позволява да се разбере настоящето. Царуването на Абдул Хамид обяснява дълбокия упадък на Отоманската империя в началото на XX век. От разрастването на злото произлезе спасението и тъкмо в момента, когато Турската империя бе заплашена с изчезване, се появи спасителят, който победи гърците, съумя да се противопостави на Европа и разкъса Севърския договор.

Книгата, която представяме на читателите, напомня паметта на Абдул Хамид, на чиято личност е изцяло посветена, като големите събития от неговото царуване се споменават само дотолкова, доколкото засягат пряко владетеля.

Авторът Жил Роа е живял дълго време в Турция, от 1895 до 1908 г., главно в Смирна, големия анадолски град, където се съсредоточаваше дейността на населяващите империята раси - гърци, турци, арменци, евреи и левантинци от европейски произход. Той е събрал всички разкази и слухове за владетеля и е успял по този начин да съживи книгата си с многобройни и понякога пикантни анекдоти. Но той е използувал и много богата литература, за която библиографията в края на книгата ни дава представа.

По този начин е нарисуван много точния умствен, нравствен и физически образ на човека, управлявал самовластно Отоманската империя повече от тридесет години.

Жил Роа взема Абдул Хамид още от рождението и ни го представя като лукаво, завистливо, злопаметно дете. Липсата на родителска любов - чиито причини авторът търси - озлобяват нрава му,, а благоволението, на което се е радвал както изглежда по-големият му брат Мурад, дава повод за завист, която ще се развие трагично.

Към първите недостатъци, констатирани у Абдул Хамид още като дете, ще се прибавят и развият страхът и неговата последица - недоверието, които ще бъдат отличителни черти на владетеля, стъпил на престола след последователните сваляния на чичо му Абдул Азис и по-големия му брат Мурад.

Но Абдул Хамид е имал и големи качества. Той е умен, ловък дипломат, много трудолюбив. Дори прекалява с това, като иска лично да узнае всичко, което става в обширната му империя и установява необикновено развита шпионска мрежа.

Това шпиониране предизвиква накрая погубването и на самия Абдул Хамид. Младотурците, главно офицерите, които споделяха и разпространяваха разбиранията им, ускориха революцията поради страха от издайничество. По времето на едно празненство в градината на Биаз-Куле в Солун, през юли 1908 г., ние чухме лично първия изстрел на революцията, даден срещу един офицер, който се готвеше да замине за Цариград, за да представи доклада си в двореца.

След като ни разказва с най-големи подробности частния и обществен живот на своя герой, авторът държи все' пак да бъде безпристрастен и посочва в последните страници, че грешките и дори престъпленията на Червения султан се дължат преди всичко на тоя действително болезнен, достигащ почти до лудост страх, придобит може би от наследствени недъзи. Безспорно, заключава авторът, Абдул Хамид не е единственият виновник за съдбата на империята и това е сигурно най-снизходителната преценка, която може да се направи за Абдул Хамид.

Леон Ламуш

о1. Край Босфора
Категория › Исторически романи

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.