И струна, и стих

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  24-10-2018
  •  90

Автор:Сборник
Издателство:Музика
Страници:559
Корици:Твърди
Година:1986
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): 989 Формат: 150 / 225 Състояние: Мн. добро
Световна поезия на музиката. Съставител - Ивета Милева

И струна, и стих
От случайното подръпване на опъната корда, от случайното духване в отвор на съд, от случайния удар върху повърхност — или от грохота и шепота, от величието и ласката на природата — оттам ли е дошла хармонията на звуците, оттам ли са дошли мелодията, песента, стихът? Или от все още неподвластната ни могъща хармония, която държи малкия ни свят, малката ни планета, скромното ни битие с неговия неизкореним порив към красота и съвършенство? Порив, по-силен от живота, защото се ражда едновременно с него и остава и след него — записан като стих, като епос, като химн, като послание към бъдното и като пожелание за съвършенство. Едва ли някой ще може да каже, едва ли някой „астрономически“ точно ще посочи времето на първата крачка към личното, вътрешното, човешкото равновесие... Делят ни хилядолетия, векове, години, но ни сближава едно голямо тайнство, държало люлката на всичките изкуства — изкуството на музите, наречено от древните гърци „музике“, и словото. И струна, и стих — неотменно присъствие от рождението до смъртта, а както разказват легендите — и в небесния, подземния или задгробния живот... В едно са се раждали, в едно са раснали — музика, поезия и танц, своеобразно триединство на духа, чиято първоприрода е да твори красотата на нелекото, откакто го има, човешко битие. И през хилядите царства, династии, цивилизации, режими, диктатури и социални системи, с радостта и мъката, с триумфа и падението, с възторга и тъгата е оцеляло това триединство — до века на синтезатора и на космическото бъдеще. Но човекът и днес не може без музика, без стих, без танц...

И вероятно с гениалността на пророк в седми век пр.н.е. Алкман е написал стих, чийто автор можеше да бъде наш съвременник: „На железния меч равностойна е на цитрата звънката песен".

Дали е познавал величието на музиката и нейната сила? Както и да го е мислил, на нас повече ни се иска да вярваме, че музиката е изкуството, което най-бързо 
преминава и духовните, и социалните граници. И простата едногласна песен, и многочастното симфонично произведение могат да стигнат до всекиго — далеч преди поезията — без посредник, без преводач, но винаги с поетично задъханото сърце на своя интерпретатор. Има в земната история векове на мълчание, с които сякаш всички връзки са се скъсали. Но тази благородна илюзия се дължи само на мигновението, наречено един човешки живот, на несъизмеримостта на вселената и на човешкия дух, който носи всевечната сила на приемствеността — по законите на нейната материална същност и структура, по законите на нейното диалек-тическо философско единство.

Рядко удоволствие е да пребродиш вековете, рядък шанс да си оцелял и да осмисляш радостите или грешките на тези преди теб. И да си сигурен, че ги е имало, да вярваш, че са мислили и за теб, че можеш да ги превърнеш в събеседници. Да чуеш музиката на вековете чрез поетичното слово на техните съвременници, да усетиш величието на двете изкуства, съпровождащи празника и делника. От ритуалните химни до музикалната драма и опера, от самотната флейта на тракиеца Орфей до многоместните концертни зали. Чрез майсторството на над 200 известни и неизвестни поети от около 40 страни, от четири континента, от 1500 г. пр.н.е. до 80-те години на XX век.

Оставихме мерената реч — този сеизмограф на епохи и събития — да разкаже за своята еднородна сестра музиката, със стремежа да им отдадем дължимото чрез техните автори и внушения и със съзнанието за неизбродимостта на едната и на другата. Но водени от горещото желание да ги видим — двете — как са стъпвали, как са се възправяли, как са се обогатявали през времето и с опита на своите създатели. На места оставихме словото да звучи по-дълго и по-разгърнато — може би като концерт, като симфония, като ода на живота, на щастието, на равноправието на човека — с всичките му съвършенства и несъвършенства. Като ода на мира и на вечния стремеж към истински хармонично общество, достойно пред своята дълголетна история и пред все още неразкритите си възможности.

Ивета Милева

о1. И струна и стих

Категория › Поезия

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.