Мисия "Алсос"

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  6-10-2018
  •  17

Автор:Самуел Голдсмит
Издателство:Отечествен фронт
Страници:176
Корици:Твърди
Година:1963
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 130 / 200 Състояние: Мн. добро
ПРЕДГОВОР
Съюзническите армии унищожиха завинаги мига за непобедимостта на нацистите, но легендите за германското научно превъзходство все още се носят. От свършването на (войната изминаха повече от две години1, но даже и днес не само хората, които стоят далеч от науката, а и много наши учени и военни специалисти мислят, че започвайки отчаяно състезание с немците за овладяване секрета на атомната бомба, ние излязохме първи само благодарение на някакво чудо, като висяхме буквално на косъм.

Разбира се, ние бяхме въвлечени в това състезание, но както сега е известно на всички, то се оказа твърде едностранно и положението съвсем не е било така отчайващо, както мислехме тогава. Работата е там, че немците изобщо не са се и приближавали до откриването на тайната на атомната бомба. Темповете и направлението, по което те са вървели, будят съмнение във възможността им за успех изобщо в представляващия практически интерес интервал от време. Месеци след като нашите учени доказаха, че е възможно създаването на атомна бомба, немците все още разсъждавали по „урановия проблем“ и възможността за създаване на „уранова машина“. Те все още не знаели как да получат верижна реакция в урановия „котел“2 и нищо не им било известно за плутония. С типично немско високомерие германските учени смятали, че щом като те не могат да изработят атомна бомба, това не ще може да направи никой и следователно, не е нужно особено да се безпокоят. В деня, когато нашата атомна бомба падна в Хирошима, беше нанесен съкрушителен удар на това самомнение.

Такива са някои от фактите, установени от така наречената мисия Алсос, на която авторът на тази книга имаше честта да бъде научен ръководител.

Мисията беше организирана от военното ведомство по настояване на военния ръководител на проекта за атомна бомба генерал-майор Л- Р. Гровс. Беше й поставена задача: като се придвижва непосредствено след нашите настъпващи войски, да разбере точно докъде са стигнали немците в създаването на атомна бомба. С друга думи, това беше научно-разузнавателна мисия и тъй като всичко свързано с бомбата беше „свръх-свръхсекретно“, то естествено и нашата работа по онова време беше секретна. ,Но сега може да се разкаже за нейната дейност.

В предлаганата книга се описва създаването на мисията и е направен опит да се осветли нейната дейност — издирване на немски учени и оценка на техните постижения. Едва ли би си струвало да се пише тази книга, ако от нея се направи единствено изводът за превъзходството на американската наука над германската, най-малко ib областта на ядрената физика. Важното е да се вадят причините за неуспеха на германската наука там, където американската и английската постигнаха успех. Фактите логично водят до извода: науката под петата на фашизма не е била и по всяка вероятност никога няма да бъде равна на науката в демократичните страни.

Мнозина от нас все още смятат, че тоталитаризмът е способен да напредне там, където демокрацията тъпче на място. По тяхно мнение в онези области на науката, които имат военно значение, нацистите били способни да вървят право към целта и да вършат необходимата работа твърдо и с ненадмината ефективност. Действителното положение обаче беше съвсем друго.

Единствената научна област, в която немците бяха ни изпреварили, беше аеродинамиката. Това стана, защото Гьоринг, който беше шеф на авиацията, развърза ръцете на учените и him предостави .неограничени средства. Неуспехът на немските ядрени физици в значителна степен се обяснява със самия „климат“ на тоталитаризма, под чието въздействие те се намираха. Такива са изводите, които трябва да се направят от техните неуспехи.

Голяма беда за немските учени беше самомнението, разпространено в тяхната -среда. Увереността в превъзходството на германската наука ги караше да смятат, че нито една -нация .не .може да се сравни с тях и никой не може да има успех там, където те не -са могли да го постигнат.

Друга груба грешка беше намесата на политически дейци в науката и назначаването на партийни шефове на важни административни тостове. Би било глупав-о да се мисли, че всички, тези грешки са изключително германски монопол. Поставянето на политиката на -първо място, а науката — на второ в значителна степен спомогна за упадъка в изследователската работа и в .подготовката на .немски -научни кадри. За да си добър нацист, съвсем не беше задължително да си добър учен. От немските грешки можем да извлечем поуката: да се оставя науката на учените.

Същото може да се каже и за догмата, независимо от това, дали тя е политическа, научна или религиозна Духът на свободното научно творчество -е несъвместим със застоя на догматизма или е такива понятия като „еврейска наука“ и „арийска наука“. Нацистката антисемитска доктрина -с-e оказа бедствие -за -немската физика не само затова, ч-е доведе до изгонването на някои известни учени — те можеха да бъдат заменени с по-млади колеги. Но нахлуването -на догматизма -в областта на научното мислене -означаваше, че нацистите се стремяха да компрометират изцяло самия предмет -на най-новата физика е цел да направят непопулярна в университетите „еврейската наука“. Но науката по своя дух mе може да бъде авторитарна и научното мислене не може да се диктува от някакъв си „наунен шеф“, колкото и талантлив да е той. Вернер Хайзенберг например беше в Германия бележит физик, учен със -световна известност и нито на един млад немски физик не би хрумнало да се усъмни в мнението на корифея. Но научното изследване представлява колективен труд. То е съчетание от опити и грешки, -консултации и поправки, в което участвуват много умове, И винаги може да се случи така, че по-младият колега да тръгне по правилния път на Хайзенберг — по неправилния, както и беше в действителност.

Джеймс Л. Бакстер в книгата си „Учените срещу времето“, удостоена с премията на Пулитцър, определя мисията Алсос1 като „един от прекрасните образци на коопериране на учени и военни“. В това отношение, благодарение на превъзходното ръководство на полковник Борис Т. ГТаш, тя беше идеална организация. Ние имахме солидна поддръжка във Вашингтон. Полковник Чарлз Т. Николас беше нашият „ ангел-хр а кител“ във Военното министерство. Доктор Алан Т. Уотърмън вя помагаше с всичко, от което се нуждаехме.

Дейността на мисията Алсос обхващаше различни области на науката, но в тази книга се описва главно това, което имаше отношение към атомната бомба. Естествено, ние действувахме в тесен контакт с разузнавателния отдел от щаба на генерал Гровс.

Начинанието беше изцяло ново и 'непознато, -поради което беше необходимо известно време, за да привикнем и получим ясна представа за задачите ,ни- След това всичко тръгна толкова гладко, че даже би било скучио да се .разказва. Надявам се, че ще бъда извинен за включването в книгата на няколко инцидента по време на първите безлокойни дни на мисията Алоос.

С. Гоудсмит

------
1 Авторът е писал тези редове в 1947 г. — Заб. на рус. ред.
2 Вместо „котел“ сега се употребява терминът „реактор“. — Заб яа рус. рея
1 Свещения за административното устройство на мисията Алсос могат да се почерпят от книгата „Комбат сайънтвстс“ („Учените се сражават“) на Линкълн Р. Тизмайер и Джан Е. Буркхард (Бостон Литъл Браун)

91. Мисия Алсос


Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.