Философски речник

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  3-10-2018
  •  99

Автор:Колектив
Издателство:Парадокс
Страници:688
Корици:Твърди
Година:1978
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 155 / 215 Състояние: Отлично
Неизползван речник

Български авторски колектив: ст. н. с. Коста Андреев — д-р на филос. науки, проф. Михаил Бъчваров, Нели Бъчварова, Йордан Ватев, Дончо Градев, сг. н. с. Кръстьо Димитров — к. ф. н., ст. н. с. Минчо Драганов — к. ф. н., Зелма Караиванова, доцент Стоил Каратанчев — к. ф. н., Кънчо Кънев — к. ф. н., Марин Минковски — к. ф. н., Иван Пас-паланов, Божидар Пейчев — к. ф. и., Тодор Петез, проф. Петър Попов — д-р на юрид. науки, Халил Е. Реджебов, ст. и. с. Панчо Русев — к. ф. н., Слави Славов — к. ф. н., Борис Ставров — к. ф. н., ст. н. с. Стойко Попов —Д-р на филос. науки, ст. н. с. Стою Стоев — к. ф. н., Васил Су-башки — к. ф. н., Парашкева Христова — к. ф. н.

Консултант по отделни въпроси: проф. П. Гиндев — д-р на филос. науки, ст. и. с. Б. Дянков, проф. И. Калайков, чл.-кор. А. Поликаров, проф. Д. Спасов, проф. Т. Стойчев — д-р ма филос. науки.

ПРЕДГОВОР
«Философски речник» —превод от руски, у нас вече претърпя две издания, които са отдавна изчерпани независимо от значителния им тираж. Това показва, че нуждата от философски знания и бърза информация по различни философски въпроси у българския читател — специалист от различните области на частнонаучното знание, пропагандист, учащ се и др. — ежедневно нарастват.

Досегашните две издания на речника бяха буквални преводи иа първото и второто съветско издание, без в тях да са внасяни каквито и да било изменения или допълнения. Поради това наред с голямата и полезна информация имаше и неща, които не представляват съществен интерес за българския читател. В същото време в тях липсваха данни за най-характерните идейно-нолитически и философски течения и техните представители от различните периоди в развитието на българската философска мисъл, които интересуват българския читател. Нямаше статии за най-значителните представители на българската буржоазна и марксистка философия. Това бе един съществен Недостатък.

Настоящото издание си поставя за задача да преодолее този недостатък. Го е направено върху основата на второто българско издание, превод на К. Делсв, Н. Манев, Л. Младенов и на излязлото под редакцията на М. М, 1’озентал трето съветско издание на"“«Философски речник», новите статии от което са преведени от Кирил Делев. С оглед нуждите на българския читател рсдколегията с помощта на авторския колектив е внесла следните допълнения и изменения: първо, съкратени са около сто статии за автори и понятия, които имат по-ограничено или несъществено значение за българския читател. Навършено е съкращение в текста на редица други статии, които остават; имро — внесени са около сто и двадесет нови статии за отделни представители, школи, течения от българската философска мисъл — средновековна, възрожденска, буржоазна и марксистка; трето — включени са статии за важни партийни събития и решения, имащи историческо значение за развитието на идойно-политическия живот в нашата страна като «Пети конгрес на БКП», • Априлски пленум на ЦК на БКП» и др.; четвърто — дадени са кратки данни за развитието на съвременната философска мисъл у нас — поотделно за диалектически материализъм, исторически материализъм, логика, етика, естетика, психология, научен атеизъм, философски въпроси на естествозиа-нието, история на философията, критика на съвременната буржоазна философия; пето — преработени са изцяло или са допълнени редица статии с оглед тяхното осъвременяване; шесто — към някои от статиите за течения или автори е направена добавка за влиянието им в България.

Редколегията счита, че по този начин побългареното издание на «Философски речник» е много по-близко до българския читател и отговаря по-непосредствено на неговите потребности. Тя осъзнава, че като първа стъпка в това отношение и това издание не е лишено от недостатъци и затова ще посрещне със задоволство всички предложения и препоръки за неговото по-нататъшно подобрение.

За улеснение на читателя в речника се използва единна система на препращане и редица обичайни за справочни издания съкратения (еж. по-долу техния списък). Препращащи са всички курсивирани думи, които се срещат в отделните статии. Например в статията «Анархизъм» четем: «Възникването на А. е свързано с имената на Шмит (Щирнер), Прудон, Бакунин. . Курсивът в този случай означава, че в речника има статии «Щирнер», «Прудон», «Бакунин». Дума или думи, означаващи название на статия, в текста се заменят с първата им буква. Например в статията «Аристотел > вместо първото име на философа се употребява буквата «А». Ако названието иа статията се състои от няколко думи, в текста всичките те се означават също с първите букви. Например в текста на статията «Форма и съдържание» вместо пълното название се пише «Ф. и с.», в текста на статията «Абсолютна и относителна истина» «А. и.» означава «Абсолютна истина», а «О. и.»—«Относителна истина».

Изказванията на К. Маркс и Ф. Енгелс се цитират по второто руско издание или по неговия български превод (когато съответните томове са веч3 излезли и на български език), а на В. И. Ленин — по български превод на четвъртото руско издание на съчиненията му с изключение на онези случаи, когато това е специално отбелязано.

Българската транскрипция на чуждите имена като правило е съобразена с транскрипцията, възприета в Кратка българска енциклопедия на БАН.

о2



Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.