Фолклор и сънища. Част 2

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  22-9-2018
  •  134

ПРОДАДЕНА

Автор:Анатол Анчев
Издателство:Тип-топ прес
Страници:259
Корици:Меки
Година:1998
Броя:1
ISBN:9548964074 Тегло (гр.): Формат: 140 / 200 Състояние: Мн. добро
По материали от Банско.

СЪДЪРЖАНИЕ
+
ПРЕДГОВОР..............................................................................................7

Глава първа
СЪНИЩАТА В СБОРНИКА НА БРАТЯ МОЛЕРОВИ „НАРОДОПИСНИ МАТЕРИАЛИ ОТ РАЗЛОЖКО“...........................9

Глава втора
СЪНИЩАТА В СЪВРЕМЕННИЯ ФОЛКЛОР НА БАНСКАЛИИ...................................................................................73

СЪКРАЩЕНИЯ.....................................................................................255

РЕЗЮМЕ.................................................................................................256

----
ПРЕДГОВОР
Тази книга е своеобразно продължение на изследването ми „Фолклор и сънища (по материали от Сакар планина)“ (София, 1995, издание на Етнографския институт с музей при Българската академия на науките, 252 с.), в което представих и анализирах сънищата от цял един български географски регион. Това е следваща стъпка по пътя на проучване взаимовръзката фолклор - сънища, като този път за обект на изследване съм избрал само едно селище — Банско.

Глава първа представя модел за тълкуване на сънища в по-стари фолклорни текстове, като се използват възможностите на древните съногадатели, на универсалните символи, на печатаните български съновници, на българските фолклорни сънотълкувания и предимно на българската фолклорна култура, взета в нейната цялост.

Глава втора е опит за изграждане на идлостна, съвременна, жива картина на сънищата във фолклора на едно българско селище в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години на двадесети век.

Основната идея на изследването е, чрез систематизиране и научен анализ на многобройния и на пръв поглед разнороден емпиричен фолклорен материал от Банско, свързан със сънищата, да бъде представено поредното доказателство за цялостта на българската фолклорна култура не само в миналото, но и в края на нашия век, независимо от непрекъснатите промени, съпътстващи българския фолклор, известни ни от нашето Възраждане до днес.

Очевидна е разликата в качеството на фолклорните текстове, във връзка с типичните диалектни особености на банския говор, открояваща се по отношение на перфектно представените материали от сборника на братя Молерови и редица неточности в новите записи. Безспорна е добрата езикова подготовка на Димитър и Костадин Молерови — родени и израсли в Банско, те владеят от-лично банския диалект, а освен това притежават и добра филологическа подготовка. Специалистите от Института за фолклор, макар и непознаващи в тънкости местния диалект, са хора с филологическо образование, с многогодишен теренен опит, разполагащи с техника за магнетофонен запис на информацията, което е гаранция за автентичното записване, професионалното дешифриране и вяр-ното представяне на текстовете. Причините по-скоро се крият в две важни особености: първо, в развоя на езика сто години след записите на братя Молерови (въпреки наивната вяра на банскалии, че са запазили непокътнат своя диалект) и второ, че помежду си банскалии говорят по един начин, а с чужди хора те говорят на книжовен български език или поне малко по-книжовно. Всичко това обяснява многото „неточности“ в новите записи, съпътстващи редица текстове и нарушаващи „чистотата“ на банския диалект (в материалите могат да се срещнат: „болест“ и „более“; „кяр“ и „чяр“; „черква“, „църква“ и „цръква“; „хубаво“, „убаво“ и „убоо“; „черно“ и „църно“; „червено“ и „цървено“; „много“ и „фного“; „съвсем“ и „сем“; „сега“ и „сеа“; „това“ и „тава“; „нея“ и „неа“; „ще“, „ше“, „че“ и „ке“; „да я“ и „да а“; „ухапе“, „уапе“ и „увапе“; „казват“ и „казваа“; „да пеят“ и „да пеяа“; „ли“ и „ле“ и т. н.).

Отново, както и в книгата „Фолклор и сънища (по материали от Сакар планина)“, фолклорният материал и в двете глави на настоящата книга е разделен на четири дяла: съновник, проза, песни, обреди, като не е трудно да се забележи, че съотношението на материала в различните фолклорни дялове в Банско е различно от това в селищата от Сакар планина. Докато в региона на Сакар планина е изключително богат песенният материал със сънища (и като мотиви, и като варианти), а наличието на сънища в обредите е по-скоро символично (само на Еньовден), то в Банско са многократно по-малко записите на песни със сънища, но по-значително е съществуването на обреди, свързани със сънища. Сравнително по-богат е фолклорният съновник от Банско. Горе-долу еднакво е количеството на прозаичния материал със сънища — слабо присъствие на приказки и анекдоти и многобройни записи на разказани сънища.

След цялостното представяне на сънищата във фолклора на един регион (в предишната ми книга) и на едно селище (в настоящия ми труд), следващият етап на изследванията ми в тази област ще бъде, въз основа на материали от цялата българска етническа територия, да направя едно наистина цялостно проучване и представяне на сънищата в българския фолклор. Огромна по обем и по трудност задача!

о1. Фолклор и сънища. Част 2






Категория › Фолклор и митология

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.