Документи и материали за историята на българския народ

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  21-9-2018
  •  122

Автор:Колектив
Издателство:Българска Академия на Науките - БАН
Страници:562
Корици:Твърди
Година:1969
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 170 / 240 Състояние: Мн. добро
Съставители - М. Войнов, К. Палешутски, Л. Панайотов, К. Пандев, З. Пляков, А. Райкова, Р. Стойков
ПРЕДГОВОР
Успехите на социалистическото строителство в България, обществено-икономическото развитие и всестранният разцвет на българската култура се посрещат с радост и задоволство от приятелите на нашия народ. Значителни са и постиженията на историческия ни фронт.

Наред с множество сериозно разработени монографични изследвания Институтът за история при Българската академия на науките обнародва и продължава да подготвя за обнародване поредица от томове с извори и документи за миналото на българския народ. Така не само се обслужва научната разработка на редица важни проблеми, но се и улеснява широкото изучаване на българската история. Поредицата от томове с извори и документи представлява освен това и важно средство за осъществяване на така отговорната задача да се напише многотомна история на България, задача, която бе посрещната с ентусиазъм от историческите среди в страната.

Трябва да отбележим обаче, че напоследък особено зачестиха публикации, в които се изопачава и фалшифицира по недопустим начин историята на българския народ. Завидно място в това отношение заемат дейци на историческия фронт в една съседна страна, които упорито се стараят да наложат своите ненаучни концепции и в чужбина. За тази цел те си служат с всички позволени и непозволени средства. Скъсали с всякаква научна етика, югославски историци не само изопачават историята на българския народ, но и присвояват голям дял от нея.

Всичко това наложи да се подготви един сборник от документи и материали, в който е поместена известна част от огромната документация за историята на българското население в Македония. И естествено той не може да претендира за пълнота. Документите и материалите произхождат от различни страни, от различни организации и лица и поради това отразяват най-различни гледища по македонския въпрос и най-различни политически схващания. Независимо обаче от тези различия по македонския въпрос и от подхода към неговото разрешаване във всички документи се подчертава, че славянското население в Македония е българско.

Сборникът обхваща периода от средновековието до най-ново време. Неговата цел е да покаже историческата правда и да разкрие вярно историческия процес. Той е съставен от четири дяла.

В първия дял са поместени извори за средновековието от византийски, западни и домашни източници. Тези извори опровергават ненаучното твърдение, че жителите на Македония през тази епоха били смятани за българи не защото били по народност българи, а защото били поданици на българската държава. От приведените извори става ясно, че името Македония е било географско или административно понятие. Често византийските автори архаизират и по старите областни названия споменават тракийци, македонци и др., които по това време не съществуват като отделни народности. През определен период от време те наричат жителите от Одринско „македонци“, защото тогава Одринско влиза в състава на темата (административната област) Македония. И войските от тази тема често се наричат „македонски войски“. Никъде обаче в историческите извори не се говори за македонци като за отделен народ. В същото време в изворите всички народности на полуострова се отбелязват със своите си етнически имена. Например власите, които тогава не са имали своя отделна държава и са живеели в пределите на средновековна България, се посочват като отделна етническа група.

Българското народностно име на славянското население в Македония не изчезва и през вековното турско робство. Този факт се потвърждава не само от домашните и чужди извори, но и от съобщенията на известните турски автори Хаджи Калфа и Евлия Челеби.

В раздела за Възраждането са приведени значителен брой документи и материали, които имат разнообразен характер. Наред с документи и материали на българските възрожденски дейци, на откъси от техни съчинения и статии, наред с дописки и други материали от вестниците и ценни документи, произхождащи от различни краища на Македония, тук са поместени и чужди сведения, между които и сведения от сръбски произход. Този разнообразен материал разкрива светли страници от историята на българския народ. Възраждането е епохата, когато се рушат основите на турския феодализъм и се създават капиталистически обществено-икономически отношения. През тази епоха се формира и утвърждава българската нация. Тогава се разраства и българското националноосвободително движение, което обхваща Мизия, Тракия и Македония.

Документите и материалите разкриват недвусмислено, че национално-църковната борба и културно-просветното движение в Македония бяха част от общото българско движение и че нейното население се чувствуваше като част от българския народ. Съпротивата срещу духовното господство на Цариградската патриаршия не бе предизвикана от църковно-догматични спорове, а беше резултат на всенародното искане в училищата да се въведе родният български език. В никакъв случай не става въпрос за обща борба на два различни, макар и близки народа, както югославската историография се опитва да представи Възраждането в Македония, изопачавайки дори и литературното наследство на най-светлите възрожденски дейци от тази област. Димитър и Константин Маладинови издават сборник от народни песни, събрани предимно от районите на Македония, и го назовават „Български народни песни“, т. е. те са смятали, че народът, който пее тези песни, е български. Но се намериха „историци“, които изопачиха името на сборника. Изобщо дейците на Българското възраждане в Македония Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Йордан Хаджиконстан-тинов — Джинот, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев и други бяха с ясно национално съзнание, което те неведнъж подчертаваха и твърдо изявяваха.

В резултат на национално-църковната борба в Македония българското население постепенно скъсва с Цариградската патриаршия и се присъединява към Българската екзархия. Трябва да се подчертае изрично, че македонските епархии преминаваха под ведомството на Екзархията след тежки и продължителни борби. Още преди Освобождението на България това направиха Скопската и Охридската епархия след общонародно допитване. Населението на Македония посрещна с възторг решенията на Санстефанския договор и искаше да остане в пределите на българската държава, защото се чувствуваше като неразделна част от българския народ. За това говорят документите и материалите от онази епоха.

Следващият раздел е посветен на периода, който настъпва след Освободителната руско-турска война (1877—1878). Както е известно, Македония остана под властта на турския султан. Българският национален дух на македонското население обаче не угасна. Под ръководството на Екзархията училищното дело укрепна и се разшири. Създадена беше голяма мрежа от училища и читалища. Израсна будна и патриотична интелигенция. Националнореволюционното движение доби голям размах. Създаде се и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Поместените документи и материали разкриват, че Вътрешната организация бе прогресивна демократична организация на българското население, че нейните ръководители Дамян Груев и Гоце Делчев, както и техните съратници бяха пламенни български патриоти. Посочени са лозунгите на организацията и нейният стремеж да осигури свободното развитие на българите и на другите народности в Македония. Приведени са и статии от сп. „Лоза“. Това списание се посочва от югославската историография като проява на „македонско“ национално съзнание. В същност списанието изрично и ясно поддържа, че македонското население и македонските наречия са български. Съществуващите различия между отделните течения и дейци в македонското революционно движение са от идейно или тактическо естество, а не са различия по националната принадлежност на македонското население. Българският характер на ВМОРО и на Илинденското въстание се потвърждава и от донесенията на консулите на европейските държави в Македония. Част от тези донесения са намерили място в предложения сборник. Някои от тези документи съзнателно са взети от публикации, печатани в Скопие. Тяхната категоричност е толкова силна, че истината в тях не е могла да бъде прикрита.

След Младотурската революция (1908 г.) в Македония възникват няколко политически организации на българското население: Съюз на българските конституционни клубове, Народна федеративна партия —българска секция, и социалдемократически организации. Поместените материали от техните органи — „Отечество“, „Народна воля“, „Работническа искра“ и други — разкриват идейните различия между тези политически групировки, но същевременно посочват, че всички те са единодушни по въпроса за националната принадлежност на славянското население в Македония. Изнесени са и данни за участието, което взимат българите от Македония в Балканските войни (1912—1913 г.).

В последния раздел са поместени документи и материали за периода от Първата световна война до навечерието на Втората световна война.

След Първата световна война Македония остана отново разпокъсана. Голяма част от нея беше поделена между Югославия и Гърция. Само днешният Благоевградски окръг остана в пределите на България. Над българското население в Македония се установи нечуван терор и се провеждаше политика на насилствена денационализация.

Македонските революционни сили обаче не бяха разпилени. Дейците на Вътрешната организация се събират в София. Започва нов период в историята на македонското освободително движение.

В сборника са поместени документи и материали, които рисуват тъмната картина на робството. Сведенията са черпени от източници, които произхождат от различните течения и организации, но преди всичко от прогресивните среди. Използувани са органите на левицата и на ВМРО (обединена)—„Балканска федерация“, „Македонско дело“ и други. Приведени са и някои архивни документи.

Документите и материалите са подредени хронологически по датата на документа, а когато тя липсва, по датата на издаването. Документите без ден и месец са поставени в началото на съответната година. Данните на документите от български и руски произход до 1916 г. са дадени по стар стил.

Всеки документ е снабден с анотирано заглавие, което съдържа основните му моменти с оглед на целта на сборника. Под анотацията стои датата на документа.

За по-важните имена и събития са дадени кратки бележки. Обяснения са дадени за чуждите думи и за някои диалектни или остарели български. Извършени са известни съкращения в някои документи или материали, където се говори за странични неща. Това е отбелязано с три точки. Думи, заградени с квадратни скоби, са прибавени от съставителите за пояснение. Правописът е частично нормализиран.

Колективът благодари на Юрдан Анастасов, който бе така добър да позволи да бъдат поместени в настоящия сборник някои документи от неговия труд „Възраждането в Македония“ (в ръкопис). Колективът благодари и на рецензентите Геновева Цанкова-Петкова, Константин Косев и Йоно Митев за направените ценни бележки.

Без подчертавания в текста


Категория › Документи и архиви

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.