Мисли и афоризми

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  17-9-2018
  •  121

Автор:Сборник
Издателство:Народна култура
Страници:496
Корици:Твърди
Година:1968
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 110 /195 Състояние: Мн. добро
Мисли и афоризми.

Съставители: Дамян Бърняков, Алекси Андреев

ПРЕДГОВОР
Поучителните мисли и афоризмите като литературен жанр са притежание на човечеството от най-дълбока древност. Народите, използували много или малко писмеността, са ни оставили едно богато наследство от тях. Предполага се, че първите сборници от този род са били създадени през VIII—IV в. преди новата ера в Индия Нещо от тях влиза по-късно в така наречените «У панишади*, канонически будистки мъдрости, оформени през V—III в. пр. н. е., в "Джатаки» — приказки за преражданията на Буда, и в «Панчатантра* — петте книги народни приказки. Богат с мисли и афоризми е грандиозният епос на Махабхарата. Подобни сборници възникват и към VII век — «Гриста стиха на Бартрихари», който се разделя на три части: «Сто стиха за житейската мъдрост», «Сто стиха за любовната страст» и «Сто стиха за отричането». По-късно към тях се прибавят и «Сто стиха за покоя на Шилманаъ. През XIV в. се появяват и сборници от рода на антологиите, като тази на Катхасаритсагара (1363 г.) с около пет хиляди мисли и афоризми. Много сборници от този род и отделни мъдрости се срещат и в епохата на древното египетско царство, в клинописните вавилонски плочки, в древногръцката поезия, персийската и други древни азиатски литератури, и във фолклора на редица европейски народи. У нас през миналите векове този вид творчество е намерило място в народните умотворения и в старобългарската литература. Голям дял в създаването на мисли и афоризми имат видни писатели, хора на науката и изкуството, като Теогнис и Саади в Персия, Хераклит, Хипокрит, Парменид в Гърция, Цицерон и Лукреций в Рим. аписват и създават свои мисли и афоризми Леонардо да Винчи, Паскал, Гьоте, Хайнег Толстой, Айнщайн и много други.

Наред с това огромно наследство изключителна ценност представлява и творчеството на френските моралисти от XVII и XVIII век, като Монтен, Ларошфуко, Лаб-рюйер, Шанфор.

За да изразят ясно и въздействуващо редица основни положения в своите съчинения, колосите на научния комунизъм Маркс, Енгелс, Ленин са ги илюстрирали с мисли и афоризми от световната съкровищница. Те самите са автори на много мисли и афоризми, неразривно свързани с теорията и практиката на комунизма• Няма народ в света, който да не е дал принос в тази област на литературата. Биха могли да се споменат още много големи и малки имена като руската група хумористи и сатирици под псевдоним Козма Прутков» германеца Лихтенберг, англичаните Уйлям Блейк« Бернард Шоу и много други.

Немалко са обогатили афористиката и българските научни, обществени и литературни дейци, чиито мисли и афоризми ще намерим във всяка читанка. В нашия съвременен хумористичен печат те са вече твърде често явление.

Проблемите на този литературен жанр са изучавани твърде малко. Това е пропуск, който, вярваме, ще бъде запълнен, защото мислите и афоризмите са извор, от който може много да се почерпи за нравите и историята на епохи и народи, за които понякога знаем недостатъчно. От друга страна, това помага твърде много както на отделния човек, така и на цялото общество да черпи от тази богата съкровищница за своите възпитателни цели. Вероятно затова главно във френската литература създателите на мисли и афоризми са наречени моралисти. Този смисъл влага в тях и цялата древна литература независимо от формите, в които се изливат — религиозни, обществени, нравоучителни. Афоризъм е гръцка дума, която буквално значи «ограничение". Това е такъв словесен израз, в който се влага смисъл, обобщаващ жизнен опит, даващ наставление за поведение при различни случаи и обстановки, изложен в най-пестелива и запомняща се форма. В зависимост от начина на създаването им афоризмите имат две основни форми. Първата е близка до поговорките, пословиците, а втората — до мъдростите, заветите или сентенциите. И затова те се считат за особен жанр в народното и литературното творчество, извоювало с право името философски литературни миниатюри. В случая са събрани афоризми и от двете форми, тъй като се е целяло да се поднесе един по-сполучлив сборник. Тази философско-литературна физиономия се определя от закономерностите на изразните средства в афоризма, от една страна, и от неговото съдържание, от друга. Обликът на израза в афоризма се дава от синтаксиса — от фонетиката и ритмиката, от неговия лаконизъм, паралелизъм и асонансите в конструкцията му. Затова изразната форма има за афоризма изключително значение. Опитайте се да нарушите едно вече установено звучене, като го замените с някакъв тъждествен смисъл. Например «Бистра водица, мир на главица» — и вие ще се убедите колко много губи интензивността на впечатлението. Затова афоризмът въздействува художествено. Нещо повече, може дори да се говори за поетика на афоризма, защото усещането на неговата неизменност е естетическо въздействие, което не се получава, ако заменим това именно подреждане на елементите на израза в афоризма с други адекватни по съдържание изложения. Тъкмо за това афоризмът подбира максимум съдържание при минимум, думи. «Афоризмът — това е мъдрост в портативна форма, концентриран екстракт на мисли и чувства» — казва У. Олджър. Изобщо при афоризма безработни думи не се допускат, докато във всички други произведения има често не само безработни думи, но и безработни изречения. Тази особеност на афоризма позволява две или повече ситуации да се поставят във връзка една с друга така, че мъдростта разкрива сходството, различието или връзката на техните функции. И тъй като това обединение на взаимно противопоставящи се или сходни функции почти винаги става с помощта на някоя ярка метафора или образно сравнение, съвсем неочаквано се получава силно въздействуващ както по форма, така и по съдържание израз Например: «Да се надяваш в разговора си с глупака, е все едно да поливаш кестени със сладка водица и да чакаш да се родят бонбони.» Когато в се прочетат повече афоризми и се анализира техният строеж, ще се види, че макар да има принципно различие между изразните средства в научното и литературното изложение, самата тенденция афоризмът да се опира на опита е също характерно за афористичното творчество. Нещо повече, науката става близка до афористичния тип на изразяване и достига до пълно сливане с афористиката. Това е дало основание на Проспер Мериме да потвърди, че: «Точният афоризъм понякога дава по-ясна представа за една епоха, отколкото десетки научни изследвания.» Безбройните персийски, гръцки латински научни трактати, поемите на Лукреций и.........

Категория › Кратки форми

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.