Надали, ама а дано / А дано, ама надали

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  31-8-2018
  •  26

Автор:Джони Пенков / Джеки Стоев
Издателство:СамИздат
Страници:170
Корици:Меки
Година:2015
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 170 / 215 Състояние: Добро
Надали, ама а дано / А дано, ама надали: Истории със сексуален и политически характер / Джони Пенков / Джеки Стоев

ПРЕДГОВОР ОТ ДЖЕКИ
Като малък Джони е ходил в немско училище.След това е учил и една година в френски колеж. А в 1944 година е трябвало да научи и руски, за да може да обменя сполучливо ябълки и домашна гроздова за радиолампи от складовата база на съветската армия, разположена в Панчерево.

Освен тези лингвистични умения Джони имал още една способност. Той можел удивително добре да имитира гласа на тъп милиционер простак. Който е гледал филма „Рицар без броня” сигурно го помни от ролята му на катаджия.

Между другото Джони вече беше започнал да провежда и да записва легендарните си телефонни разговори. Обаждаше се на съвсем непознати хора или пък на известни личности и никой от тях никога не се усъмни, че това може да не е истински простак с власт. Тези телефонни разговори станаха хит на градския фолклор. Хората ги презаписваха и презаписваха, и ги слушаха многократно. Почти никой не знаеше кой е техният автор. Даже, както се оказа, повечето са си мислили, че става дума за автентичен простак.

На една нова година се бяхме събрали у Джони и Ицко Финци донесе инструменти. Спонтанно се образува музикална формация. Ицко - цигулка, Джони - барабанче, Чарли - дайре, а аз - чинели. Кръстихме новосъздадения оркестър „Едно плюс три” - един евреин свири и трима българи му пречат. Излязохме да свирим по улиците. Хората се радваха и ни даваха пари и продукти. Когато виждахме или по-скоро чувахме, че някъде има веселба, отивахме, звъняхме и изнасяхме цяла концертна програма. В повечето случаи не познавахме никого, но хората ни се радваха много.

На един голям купон на Патриарха, някъде около паметника, веселието беше на много висок градус и ние се представихме блестящо. Въпреки че тримата с Джони и Чарли усърдно пречехме на Ицко, той правеше такива неочаквани музикални обрати и брилянти импровизации, че ефектът беше неимоверен. А аз, въпреки че съм доста немузикален, също събирах овации, защото винаги блъсках с чинелите не навреме. Повярвайте ми за един музикант това е неимоверно трудно. В една от кратките паузи един от домакините вдигна чаша за наздравица и каза горе долу следното:

Категория › Българска проза

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.