Граматика на българския книжовен език

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  29-8-2018
  •  123

ПРОДАДЕНА

Автор:Стоян Стоянов
Издателство:Наука и изкуство
Страници:462
Корици:Твърди
Година:1964
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 175/245/30 Състояние: Мн. Добро
Граматика на българския книжовен език: Фонетика и морфология. Стоян Стоянов

Книгата съдържа фонетика, писмо и правопис и морфология. В морфологията се разглеждат и някои синтактични въпроси.

Предназначена е за студентите от СДУ, но може да се използува от учители, журналисти, редакционни работници и всички, които се интересуват от проблемите на българския език.

ПРЕДГОВОР

В основата на този труд са залегнали лекциите ми по съвременен гп.лгарски език, които съм чел на студенти по журналистика, по бъл-I лрска филология (задочници), по история, педагогика и философия в < Софийския държавен университет. Книгата съдържа увод, фонетика, писмо и правопис и морфология. В морфологията се разглеждат обаче и някои синтактични въпроси, свързани с употребата на различните категории думи и техните форми.

Методът на разработката и изложението на материала е описателен, но обясненията в много случаи се опират на историята на езика ми. Необходимостта от такъв аспект при изучаване на родния език е обоснована от мнозина езиковеди, а е изтъкната и от Енгелс по следния начин: „Материята и формата“ на родния език могат да бъдат разбрани само когато човек проследи неговото възникване и постепенно развитие, а това е невъзможно, ако не се вземат пред вид, първо, неговите собствени вече мъртви форми и, второ, родствените му живи ti мъртви езици“ (Анти-Дюринг, София, 1950, стр. 376). Такъв подход ма разглеждане ми се струва необходим и по друга причина. От твърде отдавна, но особено през последните 2—3 десетилетия, у някои учени проличава тенденция да посочват, че новобългарският език не е пряк и непосредствен наследник на езика на Кирил и Методий, т. е. на старобългарския език, а е някакъв нов и съвършено различен от него език. Такива схващания, разбира се, са лишени от научна основа и са в противоречие с известните на науката факти. Все пак с цел да се изтъква живата и непосредствена връзка между старобългарския и новобългарския език, при обясняването на много от фонетичните и морфологичните особености на съвременния ни книжовен език в настоящата граматика се привеждат и съответни старобългарски форми. По такъв начин също се дава възможност на студентите българисти да използуват получените вече знания по общо езикознание и по старобългарски език, за да си изяснят научно редица Особености и закономерности в структурата на съвременния ни роден език.

В увода се засягат и някои общи въпроси, чието изясняване е особено необходимо за онези, които не са изучавали общо езикознание.

Наред с установени и описани вече положения в тази граматика се дават и редица нови установки, формулирани са някои неизвестни досега закономерности, направена е по-подробна и по-пълна характеристика на някои явления и на някои категории думи (части на речта).

о1

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.