Речник на чуждите думи в българския език

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  29-8-2018
  •  145

Автор:Александър Милев, Йордан Братков, Божил Николов
Издателство:Наука и изкуство
Страници:743
Корици:Меки
Година:1958
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 150 / 210 Състояние: Добро
Речник на чуждите думи в българския език / Александър Милев, Йордан Братков, Божил Николов

Във всеки език има многобройни думи, заети or други езици. Характерен пример в това отношение дава английският език, в който повече от половината думи са от чужд произход. И в нашия език се употребяват доста чужди думи. Всеки българин, макар и образован и познаваш чужди езици, среща често думи, чието значение или изговор не му са познати. Това налага нуждата от речници за чужди думи.

Чуждите думи в един език могат да се разделят на две големи категории — заемки и чуждици. Заемки са ония думи от чужд произход, които отдавна са възприел в нашия език и така са се враснали в него, че само специалистът може, да определи техния чужд произход. Такива са например комин (от лат. caminus), трион (от гръцки prióni .трион*), хора (от гръцки chór а „земя") и др. Подобни думи не се чувствуват като чужди : тяхното значение е добре известно и затова те обикновено не се включват в речници за чужди думи.

Чуждици са ония думи, при които чуждият произход се чувствува по-малко или повече, като например аероплан, кадастър, семинар и пр. Такива именно думи се поместват в речниците за чужди думи. Трябва да се има предвид, че към тая категория се числят думи от най-разнообразно естество. Някои от тях са общоу потребител ни и добре познати, като нино, театър, университет, други, като абсцес, афазия, метизация и т. н., се употребяват по-рядко, обикновено в специални области на науката, техниката, изкуството.

Броят на такива думи-термини е извънредно голям. Това са обикновено думи, употребявани в много езици, и затова те се определят като принадлежаши към интернационалната лексика. Тъкмо те заемат най-голямо място в речника sa чужди думи.

В нашия език има също и редица думи, главно or гръцки и турски произход, които се срещат в по-старата литература или в битови разкази, но които вече са излезли от употреба или пък са непознати за по-млааите поколения, като например дограмаджия, заптие, каймакамин, ямурлук. Такива думи също се включват в речника за чужди думи.

Речникът за чужди думи има за задача да даде точною значение на чуждата дума, нейния правопис и изговор, а също и да посочи произхода й. При определяне произхода на чуждата дума често се явяват зафудяения. В много случаи думата не е заета у нас направо от съответния чужд език, а посредством други езици. Така например голяма част от чуждите луми са заети у нас чрез руския език, но ие всмкога може да се проследи пътят, nj който са дошли до нас заем ките. С тия въпроси се занимава „Етимологичният речник на българския език“, а в речника за чужди думи указанията в това отношение се свеждат до минимум.

Тоя речник си поставя за цел да включи всички по-употребителни чужди думи, като изключи съвсем специалните термини. Разбира се, при преценката за включването или отпадането на някои думи има досга субективни моменти. Но все пак съставителите са се справили успешно с подбора на думите за един наръчен речник, който е предназначен за широк кръг хора с най-разносбразни интереси.

Акад. Владимир Георгиев


Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.