Речник на съвременния български книжовен език в три тома. Том 1-3

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  23-8-2018
  •  120

Автор:Колектив
Издателство:БАН
Страници:2314
Корици:Твърди
Година:1955
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): 5248 Формат: 215/290/12 Състояние: Мн. Добро
Речник на съвременния български книжовен език в три тома. Том 1-3

Книгите са издадени през 1955, 1957, 1959 г.

акад. СТОЯН РОМАНСКИ РЕДАКЦИОННИ КОМИСИЯ
чл.-кор. Любомир ЯНДРЕЙЧИН, Стефан ИЛЧЕВ, чл.-кор. Кирил МИРЧЕВ, акад. СТЕФАН МЛАДЕНОВ, проф. Стойко СТОЙКОВ, чл.-кор. Цветан ТОДОРОВ
Никола КОСТОВ чл.-кор. Иван ЛЕКОВ, 

СЪСТАВИТЕЛИ 
Симеон БОЯДЖИЕВ, Зара ГЕНАДИЕВА, Милка ДИМИТРОВА, Иордан ЗАИМОВ, Ана ИВАНОВА, Дора ИВАНОВА, Цветана МАКЕДОНСКА, Радослав МУТАФЧИЕВ, Кети НИЧЕВА, Ана СПАСОВА, Сийка СПАСОВА, Лилия СТОИЧКОВА, Любен ТОДОРОВ, Мария ФИЛИПОВА, Кристалина ЧОЛАКОВА

ОТ РЕДАКЦИЯТА
Предназначението на този речник, дело на Българската академия на науките, е да представи, с известен подбор, богатството от думи на съвременния български книжовен език и да спомогне за повишаването на езиковата култура у нас.

Днешният български национален език, чиито наченки се откриват в ръкописната книжнина на новобългарски народен език от XVIII век и в някои от произведенията на Софроний Врачански, се оформява постепенно през първата половина на XIX век, когато излиза Рибният буквар на Петър Берон — първата печатна книга на народен език. Здравите му основи се поставят тепърва в художествените произведения на писателите от последните години преди Освобождението и първите десетилетия след него, на чело с П. Р. Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев и Ив. Вазов. Редица писатели след тях — белетристи, поети, драматурзи, както и учени, общественици, журналисти и др., — в течение на няколко десетилетия допринасят да се усъвършенствува българският книжовен език и да добие сегашния си вид.

Наченките на българската лексикография са свързани с борбата за изграждане на българския национален език. Повечето от нашите видни просветители от времето на Възраждането, като например К. Фотинов, Неофит Рилски, Ив. Бо-горов, П. Р. Славейков и др., правят опити за съставяне на тълковни речници.

Първият и единствен до сега завършен тълковен речник е „Речник на българския език с тълкуване речите на български и руски“ от Найден Геров. Пловдив, т. I—V, 1895—1904 г., с „Допълнение“ от Т. Панчев, Пловдив 1908 г. В него Найден Геров е събрал голяма част от словното богатство, на живия български народен език от втората половина на XIX в., като затова съзнателно е из-бягнал книжовните думи.

„Български тълковен речник с оглед към народните говори“ т. I, София 1926—1951 г., започнат от академиците Ст. пргиров, ñ. Т.-Балан, Ст. Младенов, Б. Цонев и продължен след това само от акад. Ст. Младенов, е излязъл до сега до буква К. Този речник си поставя за задача да събере в едно голяма част от словното богатство на българския народен език и на съвременния книжовен език.

Издаваният сега от Българската академия на науките речник отразява съвременното състояние на българския книжовен език с настъпилите промени в неговия речников състав от 9 септември 1944 г. насам. Той е наръчен и не изчерпва цялото богатство от думи на българския език. Като нормативен съдържа само онези думи, които са се затвърдили или са на път да се затвърдят в книжовния език и посочва тяхната правилна форма, значение и употреба. Речникът не е енциклопедичен, а тълковен, т. е. не дава всички белези на понятията, а най-типичните от тях. При това в него се обясняват значенията на всички думи, дори и на тези, които са съвсем познати, като вода, слънце, ходя, ям и пр., тъй като тълковният речник има за задача да зарегистрира употребяваните в езика думи, да посочи тяхната еднозначност или многозначност и фразеологич-ната им употреба.

Речникът на съвременния български книжовен език ще излезе в три тома и ще съдържа приблизително 65,000 думи.

Работата върху него започна през 1942 година, когато при Якадемията се основа специална Служба за български речник, от която по-късно се разви днешният Институт за български език с отделна Секция за български речник. Тогава започна набирането на материали из произведенията на най-добрите наши писатели от епохата преди и след Освобождението до днес и от съвременната научна проза, публицистика и периодичния печат. Работата се засили при благоприятните условия за развоя на науката изобщо^ които се създадоха след 9 септември 1944 година. Тогава стана възможно да се увеличи броят на научните работници с нови, добре подготвени лица, повечето от които днес участвуват в съставянето на Речника на съвременния български книжовен език.

През 1950 година, когато броят на събраните материали нарастна на 1,000,000 листчета, се започна самото съставяне на Речника. Успоредно с това продължава и работата по събиране на нови материали, чийто брой надхвърля вече 2,000,000 листчета.

Този архив от листчета е от голямо значение при съставянето на Речника на съвременния български книжовен език, понеже дава възможност да се установят различните значения и отсенки в значенията на отделните думи, като същевременно от него се подбират и подходящи примери за илюстративен материал към тях.

При работата върху речника широко се използува опитът на нашата и чужда и особено на съветската лексикография и лексикология с големите й постижения през последните десетилетия.

Речникът на съвременния български книжовен език е плод на колективна работа. В нея вземат участие като съставители младшите научни сътрудници от Секцията за български речник при Института за български език. Редакционната колегия се състои от академици, членове кореспонденти и старши научни сътрудници — членове на Института. Главният редактор преглежда материалите, минали през Редакционната комисия, внася единство в общата работа, установява редакцията на текста, който ще се даде за печат, и следи отпечатването на Речника до последната коректура.

За научната точност и правилност на специалните научни, технически и други термини се търси съдействието на специалисти от научните институти при Българската академия на науките, а така също и от други научни специалисти вън от БАН. На всички тях Институтът изказва голямата си благодарност за оказаното съдействие.


Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.