Обратен речник на съвременния български език

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  4-8-2018
  •  16

Автор:Колектив
Издателство:БАН
Страници:654
Корици:Твърди
Година:1975
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 140 / 200 Състояние: Добро
Обратен речник на съвременния български език

Целта на предлагания Обратен речник на съвременния български език е да подпомогне преди всичко проучванията върху българското словообразуване, като даде в ръцете на научните работници в тази област сравнително пълен подреден материал, въз основа на който могат да се правят конкретни наблюдения върху отделни словообра-зователни типове, както и обобщаващи изследвания върху българската словообразователна система. Той може да бъде използуван и при разрешаване на редица практически въпроси на българското словообразуване, които често възникват във връзка с установяването на нови думи в езика. Обратният речник ще улеснява съществено преподаването на словообразуването във всички степени на нашите училища. Той може да бъде използуван и като римен речник на българския език, още повече като се има пред вид, че ударенията на всички думи са означени.

Обратният речник на съвременния български език регистрира слов-кото богатство на българския език (над 70 000 думи), както то е дадено в речниците, използувани като източници на материал. Това са:

1. Речник на съвременния български книжовен език с главен редактор Ст. Романски, издание на БАН, т. I (1955), т. II (1957) и т. III (1959), условно наричан Академичен речник и означен в това издание със съкращението А.

2. Български тълкозен речник, C., 1955, от Л. Аидрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров, за който е възприето съкращение Т.

3. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език, C., 1941, от Ст. Младенов, тук със съкращение М.

4. Правописен речник на българския книжовен език; С , 1951, от

Ст. Романски — съкратено Р.

5. Правописен речник на българския книжовен език, C., 1965, от

Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив. Лсков, Ст. Стойков — съкратено П.

Материалът е събран по следния ред. Напълно е изчерпан тритом-ният Речник на съвременния български книжовен език, като са изоставени само отглаголните съществителни на -не, които не представят интерес от словообразователно гледище, тъй като свободно се образуват от всеки несвършен глагол. От всеки от останалите речници са вадени само ония думи, които липсват в предишните в посочения ред. Напр, третият речник (М) е представен с думите, които не се срещат в първите два (А и Т). Срещу думата е отбелязан първият речник-източник, в който тя е срещната, така че съкращението А не означава, че думата не се намира в някой от останалите четири речника или във всички тях, но наличието на съкращение П показва, че думата е намерена в използувания на последно място Правописен речник. В Обратния речник не са правени никакви корекции на източниците, с изключение на няколко явни печатни грешки. Не е привеждан и нов материал. Не са включени личните и географските имена, фигуриращи в някои от речниците, тъй като в нито един от тях те не са представени системно, а са посочвани само отделни случаи, главно с оглед на възможни правописни затруднения.

Обратният речник дава малко данни за включените думи. Сведения за произхода, граматичната и стилистичната им характеристика из-ползуващите речника могат да получат от посочените речници-източ-ници. Означени са ударенията на думите, като в случаите, където в един речник-източник са дадени две възможни ударения, се посочват и двете (рйзрёд А). Ако в отделни речници една и съща дума се среща с различно ударение, двете възможности се дават на отделни редове, напр, котел М, на следващия ред котёл А. В рамките на сложните думи с две ударения се отбелязват и двете (натурфилософия, ски-състезйния).

Омонимите са отбелязани по два различни начина. Когато не принадлежат към една част на речта, те са разграничени чрез дадени в скоби съкращения, означаващи частта на речта, към която принадлежи омонимът, като е спазена установената в граматичната наука йерархия, напр, поема (същ.) и поема (гл.). Когато се отнасят към една част на речта, омонимите се разграничават чрез цифри, както се постъпва и в речниците-източници, при спазване на установената там номерация (понавиквам1 и понавиквам2). Трябва да се има пред вид, че в различните речници въпросите на омонимията и многозначността са третирани различно. В Речника на съвременния български книжовен език са обособени като отделни думи-омоними някои думи, които в Български тълковен речник са дадени като една многозначна лексикална единица, и обратно. Така в Т са дадени две думи: познат1 и познат2. В А значенията са дадени при една дума, познат. В тези случаи в Обратния речник се дава само една дума, както е в А. Единият омоним от Т понякога липсва в А и като значение. В такъв случай в Обратния речник пак се използуват цифрови означения, макар че в А те естествено липсват, напр.: слепец' А, слепецг Т. Това значи, че в А думата слепец има само това значение, което е дадено при първия омоним в Т. Положението е същото, когато срещу омоним в Т имаме различни думи в А, напр, поживявам1 А, поживявам2 Т. Обаче значението на втория омоним се съдържа в друг глагол от А — пожйвям.

Трябваше да бъдат преодолени известни затруднения във връзка с представянето на възвратните по форма глаголи, непоследователно дадени и в речниците-източници. В Обратния речник е прието глаголите рефлексива тантум, които се срещат само с възвратна частица се, да се дават заедно с нея (напр, развиквам се), при което се се извежда отдясно, за да не се нарушава подреждането на думите пО азбучен ред. В случаите, когато глаголът с частица се съществено се различава по значение от невъзвратния глагол (срв. напр, усуквам и усуквам се, подмазвам и подмазвам се), двете лексикални единици се дават поотделно, а тогава, когато различията са малки и се свеждат главно до категорията преходност/непреходност, глаголът е даден само веднаж, като е придружен от частица се в скоби (напр, изненадвам (се), придвижвам (се) и др.). Наложи се нормализация на глаголите, употребявани главно или изключително като третолични и безлични. В един от източниците — Български тълковен речник — те са представени като правило в трето лице. В този случай пълното копиране би довело до разкъсване на словообразователните групи. Затова всички безлични и третолични глаголи са дадени в приетата от българската граматика и лексикография за основна форма — 1 л. сд. ч., като в скоби е дадена бележка (3 л.) или (3 л. мн. ч.), напр. прерьмявам (3 л.), награчвам (3 л. мн. ч.). Изключение е направено ta безличните глаголи, оформени с помощта на енклитични местоимения ме, ми, които се дават във формата за 3 л. ед. ч., напр. <)осмешее ме, домъчнее ми.

Речникът е съставен под ръководството на чл.-кор. проф. Любомир Лндрейчин от членовете на Секцията за съвременен български език И ле на Георгиева, Калина Иванова, Йордан Пенчев и Валентин Станков. Използувана е техническа помощ и на щатните специалисти-филолози при Секцията Виолета Константинова, Гергана Михайлова, Владко Мурдаров и Христина Пантелеева, както и на студенти по българска филология, работили по време на лятната си практика през 1970 и 1971 г.

Съставителският колектив изказва благодарност на колегите Юлия Балтова и Методи Лилов за ценните препоръки, направени в техните рецензии.

о2. Обратен речник на съвременния български език

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.