Голямъ френско-български речникъ

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  7-6-2018
  •  60

Автор:Харитон Генадиев
Издателство:Христо Г. Дановъ
Страници:1134
Корици:Твърди
Година:1909
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): 1364 Формат: 160/225/40 Състояние: Мн. Добро
Голямъ френско-български речникъ. Харитон Генадиев (Български и френски език).

ПРЪДГОВОРЪ.
Настоящиятъ речникъ е плодъ на десетгодищенъ трудъ. Искаме съ това да кажемъ че сме работили върху него съ една охолность, която ни е позволила да подберемъ думите на френския езикъ по-добре отъ своите предшественици, да имъ дадемъ най-възможния точенъ и подробенъ преводъ и да имъ посветимъ всичките по-употребителни галицизми и френски пословици, въ които ce rfc срещатъ.

Но достойството на нашето ново помагало по френския езикъ не се ограничава само въ тия преимущества. Собствените имена, които, поради едно или друго историческо събитие, сж добили въ езика нарицателна смисъль, латинските изрази или изречения, които се ползуватъ съ пълно гражданство въ френската литература, чистиятъ про-износъ на мжчно читаемите думи, множественото число на сложните имена, указанието на средните глаголи, които се спрегатъ съ avoir и на ония, които се спрегатъ съ être, гео-графическите и историческите собствени имена, които бълга-ринъ не може да разбере самъ, спрежението на всеки не-правиленъ глаголъ подъ самата му рубрика и езикослов-ните бележки, които придружаватъ всека дума представляваща отъ себе си какво-годе затруднение, сж въ настоящето помагало съкровища, почти съвсемъ отсжтствуващи въ досегашните френско-български речници.

Празнотите, недостатъците и грешките, разбира се, не могатъ да отсжтствуватъ и въ този трудъ: errare huma-num est. Ho ние бихме желали да не ни се вмени за не-достатъкъ обстоятелството, че не сме украсили своя реч-никъ съ илустрации. Илустрациите въ двуезичните речници служатъ само за претоваряне книгата безъ никаква полза за читателя и въ ущърбъ даже на съдържанието, Двуезичниятъ речникъ винаги предполага читатель образо-ванъ и добре владеящъ своя собственъ езикъ, читатель сиречъ за когото е достатъчно, за да разбере една дума писана на чуждъ езикъ, да прочете превода й на своя. Когато чувамъ или прочитамъ думата coq, стига да ми се каже че тя значи птътелъ, за да разбера това и безъ картина. ИлустрациигЬ сж достояние на едноезичнитгь р-Ьчници, които винаги пр-Ьдполагатъ читатель незнаещъ своя езикъ. А посл-fe, илустрацията представлява големия недостатъкъ да е безполезна имеййо въ случаит-Ь, въ които е най-потр-Ьбна, защото отъ десетьгЬ части на словото деветь съвсЬмъ не могатъ да се пр'Ьдставятъ съ илустрация. Какъ може наирим-Ьръ да се представи съ илустрация значението на глаголъ, числително име, прилагателно, пр-Ьд-логъ, нар-Ьчие, съюзъ, междуметие, причастие, м-Ьстоимение ? Пъкъ и отъ слицествителнигЬ само една малка часть могатъ да се пр-Ьдставятъ съ картина : има ли възможность да се изобрази на книга напримЪръ думата добродгътель, нужда, храна, брашно, кислородъ, вода, въздухъ?

Пловдивъ, 1909, на Димитровъ-день.
X. Генадиевъ.
Обяснение на съкращенията и знаковетЪ.
Анат. анатомически терминъ.
Арх. архитектуренъ терминъ.
Астр, астрономически терминъ.
Безл. безличенъ глаголъ.
Бот. ботанически терминъ.
БЪл. бгьлгьжка.
В. вижъ.
Гв. глаголъ възвратенъ.
Гд. глаголъ дгъйствителенъ.
Грам. граматическа бгьлгьжка.
Гср. (avoir) или (avoir; глаголъ сргъ-денъ, спргъга се съ aroir.
Гср. (être) или (être ; глаголъ српденъ, спргъга се съ être.
Ж. женско, употргьбено въ женски родъ.
Земл. земледгълски терминъ.
Зоол. зоологически терминъ.
Лат. изр. латински изразъ или латинско изргьчение.
М. мгьстоимение; мъжко, употргьбено въ мъжки родъ.
Мат. математически терминъ.
Мед. медицински терминъ.
Межд. междуметие.
Мин. минералогически терминъ.
Мит. митологическо име.
Мн. множественото става : въ множествено число значи
Мор. мореплавателски терминъ
или фраза употребявана отъ моряцитгъ.
Муз. музикаленъ терминъ.
Нар. нарпичие.
Неизм. неизменяемо.
Поел. пословица.
Прд. предлогъ.
Прл. прилагателно.
Прл. ж. прилагателно употрпбител-но само въ женски родъ. Прл. м. прилагателно употребител-но само въ мжжки родъ. , Прм. причастие минало.
С. съществително на което женскиятъ родъ е еднакъвъ съ мъжкия.
Сж. съществително женско.
Сж. мн. съществително женско упо-трпбително само въ множествено число.
Сз. съюзъ.
См. съществително мъжко.
См. мн. съществително мъжко vпотребително само въ множествено число.
Съб. събирателно.
Физ. терминъ по физиката.
Хим. терминъ по химията.
Ч числително име.
Черк. черковна дума.
Юр. юридически терминъ или юридическа фраза.
Н. буквата h е придихателна, същата фраза значи още:



Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.