Вапцаров или нашият поетичен диалог със света

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  1-6-2018
  •  170

Автор:Боян Ничев
Издателство:Български писател
Страници:286
Корици:Твърди
Година:1989
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 140 / 200 Състояние: Мн. Добро
Вапцаров или нашият поетичен диалог със света. Боян Ничев

....Авторът на „Моторни песни“ бе органично чужд на идейни и социални абстракции, на политически култове и на идейни митове, на доктрини за непогрешимост в греха. . . Коренът на неговата вяра, нейна отправна точка и нейна цел бе човекът — обикновен, реален, земен. Той бе основата на неговата ценностна йерархия. Излязъл от трудовите хора, той не се бе оградил от тях с книжни доктрини и идеократични формули. Той бе близо до тях и с тях. И затова сега, когато социализмът се връща отново към човека като към главна своя цел, близостта на Вапцаров до него ни е особено скъпа, а самият той, поетът на човешките радости и мъка — особено необходим.

Поезията му е свързана здраво и с перспективите на нашия технически век. Но и тук в диалог с десетилетията тя претърпя коректива на времето. Наистина, той не доживя нито Хирошима, нито Нагасаки, не стигна до съдбоносните екологически проблеми на нашето време. Но той имаше ясна представа за и съзнание за противоречивата природа на техническия прогрес. Затова толкоз по-необходимо е да отбележим тук, че в чувството му към техниката живее сетивният модел на онова усещане, което характеризира сетивността и светоусещането на съвременния човек. Човекът, който може да усеща така машината и да чувствува техническия прогрес като него, сигурно може да почувствува с не по-малка сила и поезията на математическите силогизми, оная поезия на мисълта, която живее в движението на съвременното техническо и математическо творчество. Тая Вапцарова любов към машината е нашият първомодел на онова усещане, което Айнщайн търсеше в съвременния човек, способен да се радва на архитектониката на математическите построения със същата страст и разбиране, с които възприема грандиоз-ната хармония на Бетховеновата музика. Това чувство, изразено от един работник, издигна българската поезия на равнището на мисленето на съвременния европейски човек. 

Споменавам всичко това тук, за да се опитам да хвърля светлина върху корените на Вапцаровата поезия в нашето време и да поставя въпроса за успеха й не само у нас, но и по света. Защото има един факт, който ние все още не сме оценили: Вапцаров откри за нас нови пътища към сърцата на хората от всички страни на света. Той е най-популярният наш поет, най-достъпният за хората от различни меридиани. Той отключи за мнозина от света загадката на нашия народ. Една загадка, в която само поезията може най-лесно да надзърне.

Всяка национална литература има различни периоди в своето отношение към света, към другите. Литературите познават периоди на дълбока и интимна съсредоточеност в себе си. Тогава те набират сили, създават свой поетичен модел на света. Има и други етапи, когато те се отварят към света, когато спонтанно и щедро излъчват към другите онова, което са натрупали в себе си и за себе си. В зависимост от това различна съдба в света имат и големите национални поети. Често големи национални поети дълго остават недостъпни за другите. Такъв е бил дълго време Пушкин за Европа, Ботев за света. Дора преди четвърт век известни пушкиноведи се оплакваха от недостатъчно богатата рецепция на Пушкин във Франция. Известно е какви трудности причини на Пол Елюар превеждането на Ботевата поезия. Големите поети често ги приемат чрез култа на собствения им народ за тях, чрез това какво знаят те за тоя народ. След това в поетическото развитие на нацията се явяват други поети от типа на Вапцаров. Те може да не са толкова големи по силата на таланта си. Но тях ги възприемат чрез това, което могат да значат за всички — не само за народа си. Тях ги възприемат непосредно, те са носители на историческата отвореност на нацИята към света. На нейната зрелост в отношенията й със света. Те отключват духовните съкровищници на един народ за другите. Те са началото на поетическото превръщане на нацията от нещо в себе си в нещо за другите.

Такъв поет бе и Никола Вапцаров.

И не случайно тая книга се нарича „Вапцаров, или нашият поетичен диалог със света“.

+-+-+-+-+-
СЪДЪРЖАНИЕ
Началото на пътя......... 8
Път през ада на съвременния човек.....71
Раждането на поета.........87
Между социалния ад и поетичната надежда.....122
Родината и светът.........142
Сред предшественици и съвременници или в търсене на нова художествена стратегия ......179
В света на Вапцаровия лиричен герой и тайните на поетиката му 228
Краят на пътя или началото на безсмъртието.......280

Здраво книжно тяло, без забележки в текста. Неизползвана книга.

о1в

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.