Речник на българската граматична терминология. Част 1: 1835–1962

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  4-4-2018
  •  107

Автор:В. Станков, Е. Георгиева, Й. Пенчев, К. Иванова
Издателство:Д-р Петър Берон
Страници:211
Корици:Меки
Година:1988
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 130 / 200 Състояние: Мн. Добро
Речник на българската граматична терминология. Част 1: 1835–1962. В. Станков, Е. Георгиева, Й. Пенчев, К. Иванова

Речникът на българската граматична терминология е първият опит у нас да бъде представен в системна лексикографска обработка терминологичният корпус.използван в българската граматична наука и в учебниците по български език. Част първа съдържа терминологичната лексика от първата българска граматика на Неофит Рилски (1835) до 1962 г. Подготвя се част втора, в която са включени термини от граматичните трудове, издадени след 1962 г. до наши дни.

Предлаганото издание се състои от два раздела: първият обхваща основните граматични термини, придружени от дефиниции, а вторият — синонимите и вариантите на основните термини, подредени в азбучен ред, с препратки към основния термин.

Изданието е предназначено за наши и чуждестранни българисти, преподаватели, студенти филолози, ученици — за всички, които се интересуват от въпросите на българския език и българската граматика.
г Съставители: Валентин Славчев Станков

Елена Трайчева Георгиева, Йордан Пенчев Пенчев, Калина Иванова-Держанска, 1988
Кристалина Христова Чолакова и Елена Трайчева Геор1иева — научни редактори, 1988
с/о Jusautor, Sofia

ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО «Д-Р ПЕТЪР БЕРОН »

РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКАТА ГРАМАТИЧНА ТЕРМИНОЛОГИЯ
Предговор
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА РЕЧНИКА

Проучването, проследяването на развитието и установяването на българската граматична терминология в цялостен обхват, а също и най-пълното й лексикографско представяне са важни и належащи задачи на българското езикознание. Речникът на българската граматична терминология има за цел да отговори на необходимостта от лексикографско помагало върху научната граматична терминологична лексика като част от специфичната лексикална подсистема на книжовния език, макар и не в изчерпващ, но в достатъчен обем, за да послужи като основа за създаването на по-пълни лексикографски справочници от такъв характер.

Подхващането на подобен труд е резултат от засиленото внимание към лингвистичните терминологични системи на славянските езици, изразило се в начинания на Комисията за лингвистична терминология на славянските езици към Международния комитет на славистите за уточняване, уеднаквяване и разработка на лингвистичната терминология на славянските езици.

През 1977 и 1979 г. в Прага бе подготвен от Чехословашката академия на науките двутомният „Словарь славянской лингвистической терминологии“ (изд. Academia). В това издание за първи път е представен и пълният корпус на съвременната българска лингвистична и граматична терминология, чийто основен съставител е проф. J1. Андрейчин.

Работата по съставянето на самостоятелен речник на българската граматична терминология, идеята за който принадлежи на проф. J1. Андрейчин, започна през 1961 г. в Секцията за съвременен български език към Института за български език при Българската академия на науките.

Съставителският колектив работи под непосредственото ръководство на проф. JI. Андрейчин до ? 968 г. Окончателното завършване на речника приключи през 1984 г. с обсъждането му в Института за български език и приемането му от Научния съвет за печат. На проф. Л. Андрейчин — първоначално ръководител и редактор на речника, бяха предадени изработените пробни статии заедно с материала, въз основа на който бяха съставени. При окончателното оформяне на речника термините (включително и тези статии) бяха възстановени от съставителите с повторно извличане на нужния материал. Възможно е обаче да има и някои пропуски.

Терминологичната граматична лексика е събрана от всички български граматики, като се започне от „Болгарска граматика“ на Неофит Рилски (1835), първия системен граматичен труд за българския език, докъм средата на XX в. С оглед към пълнотата на терминологичния апарат са привлечени и отделни трудове между 1944 г., взета като съществена горна граница — през тази година е отпечатана „Основна българска граматика" на J1. Андрейчин, с която той полага основите на системния синхронен анализ в българската граматика на съвременно равнище и установява терминология, и 1962 г. като допълнителна граница — дотогава са издадени „Увод в българската...

о1р





Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.