Григор Пърличев

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  7-3-2018
  •  61

Автор:Михаил Арнаудов
Издателство:Отечествен фронт
Страници:240
Корици:Твърди
Година:1968
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 130 / 200 Състояние: Добро
Григор Пърличев: Характеристики и бележки. Михаил Арнаудов

ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО

От всичка градове на Македония Охрид има най-голям дял в Българското възраждане благодарение на будното си население, на тъмните, но вечно живи спомени тук от дейността на св. Климент и на цар Самуил, както и на влиянието, упражнявано от Охридската патриаршия върху националното съзнание в течение на няколко столетия до закриването й в 1767 г. Духовно административен център през дългото византийско и турско робство, Охрид не е губел никога българския си етнически лик. Елинизацията тук е засягала върховете на
гражданството и по-високото образование, съвсем
не и простия народ, който, подсилван непрестанно чрез пришълци от българските села наоколо, е запазвал непокътнати традициите си в обичаи и език. Многото паметници на миналото, особено черквите, и разкошната природа с прочутото по хубостта си езеро са поддържали у охридчани чувството на локално и културно предимство в сравнение с останалите по-големи селища, потънали в духовна летаргия. Населението се е поминавало с риболовство, земеделие, скотовъдство, търговия, занаяти. 

Особен разцвет са отбелязали кожухарството и кожарството. Ходейки по печалба из цялата турска империя и вън от нея, охридчани са придобивали опитност, знания, житейска философия, които са налагали печат върху културния живот в града. Жаждата за по-висока наука е отвеждала мнозина младежи в Гърция, така че не само в града, но и другаде в Македония, та дори в Цариград и Атина е имало изпъкнали в обществения живот охридчани, някои от които — за нещастие — са се гърчеели. Оттук излизат мнозина пионери на образованието с име и в Гърция отначало, и в свободна България после. Реакцията срещу елиноманията не закъснява да се яви от момента, когато навсякъде в българските земи закипява недоволство срещу фенерската олигархия. Димитър Миладинов пръв раздвижва духовете в Охрид, проповядвайки по-врат към българския патриотизъм и български език в училището и литургията. Пърличев е вторият голям апостол на обновата под знака на този идеал. Нему се дължи организираната национални самозащита в Охрид, при открита борба с гръцката партия, крепителка и на варварския турски гнет. За разлика от Миладинов обаче Пърличев излиза победител в борбата. Макар да изпитва много неволи и да страда жестоко от преследвания, той доживява щастието да види родния си град изцяло приобщен към българското движение и дори да се порадва на добитата за България политическа свобода.

Тъжната история на своя живот той ни е разказал с рядък епически талант в една Автобиография, писана през 1884 г. От нея ни облъхва и днес същият страстен темперамент, същият поетически дух, които откриваме и в писаната много по-рано на гръцки език поема за Кузман капитан, Сердарят. Но ако тази поема, рожба на вдъхновение, подхранено от Хомер, остава загубена, непознатата за съвременниците българи и без влияние върху наченките на литературата ни, автобиографията му, тъй правдива навред в изповед и летопис, увлича безпогрешно чрез символично-типично-то в една българска съдба, не по-малко и чрез отривистия си нервен стил и драматичното си движение. Това дело надхвърля обикновените лични изповеди с това, че се превръща често в история на една епоха, в история на българщината в Македония, унижавана и потискана, но отърсила се накрай духовно, за да мине към мощен възрожденски подем.

Теглата и злочестините на Пърличев започват от ранно детинство. Ако „нашата написана съдба е в божии ръце“ по думите на смелия Кузман войвода, който разпалва с огнена реч храбростта на дружината си, ясно е — на поета от Охрид е отредена една орис, която подлага на жестоко изпитание твърдостта на характера му още в юношеските години, когато избраните натури чувствуват вече сили в себе си да преодоляват спънки и противодействия.

Роден е Пърличев на 18 януари 1830 г. Баща му Ставри (шивач) умира, когато Григор е бил само на шест месеца, и грижата за бедното семейство (трима братя и една сестра) поема дядото — висок белобрад старец, който покрай земеделието си обича и книгата. Едва четиригодишен, Григор почва да срича по един старомоден гръцки буквар....

о.1. Г.






Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.