Що е физическа реалност?

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  13-2-2018
  •  78

Автор:Ангел Стефанов
Издателство:Alma Mater International
Страници:122
Корици:Меки
Година:1999
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 130 / 200 Състояние: Мн. добро
Що е физическа реалност? Ангел Стефанов (Битие. Реалност. Съществуване)

Увод
Захващането с тази тема е едно философско предизвикателство не толкова поради нейната не-популярност, колкото поради нейната концептуална неизбистреност, поддържана от редица нееднородни методологични подходи. Всъщност, ако изобщо има някакво единодушие относно разбирането на физическата реалност, то се изчерпва в две констатации.

Първата констатация сочи появата на епис-темологичен проблем, стоящ зад фразата “физическа реалност". Споделя се становището, че неговото осмисляне начева с питането за самия предмет на квантовата физика.1 “Една от заслугите на теоретиците на квантовата механика се състои в обособяването на самото понятие “физическа реалност”. По такъв начин, с определено основание може да се каже, че в дискусиите между А.Айнщайн и Н.Бор същината на спора се е свеждала към това, как трябва да се разбира “физическата реалност” и доколко е необходима нова трактовка на “физическата реалност”, въвеждана от квантовата механика.”2

Втората констатация е тази за самата мно-гозначност на понятието “физическа реалност ” и липсата на философско единомислие относно неговото гносеологично определение. “Във философската и методологическа литература няма и намек за това, че в близко бъдеще ще бъде постигната поне малко единна трактовка за природата на физическата реалност.”3

Проблемът възниква, по мое мнение, от различните отговори на въпроса каква е предметността на квантовата физика. Има философи, които твърдят, че “въпросът за това, каква е елементарната частица изобщо, безотносително към експерименталната ситуация за нейното изучаване и към теоретичните средства, описващи и обясняващи с достатъчна степен на точност елементарната частица в пределите на определен клас експериментални ситуации, се оказва лишена от смисъл. Елементарните частици са дадени в знанието само дотолкова, доколкото те са въвлечени в процеса на познавателната дейност на човека, и представите за елементарните частици винаги се сливат както с практическите форми на тази дейност, така и със съществуващите теоретически способи на нейното отразяване” (к.м. -А.С).4 Тази теза напълно хармонира на феноме-налистко-“дейностния” подход на Копенхагенската (наричана още конвенционална, или ортодок-сална) интерпретация на квантовата теория, макар че авторът й - В.И.Кузнецов - вероятно не би се самоотнесъл пряко към нейните идейни съмишленици.

Но има и мислители като Мойсей Марков -чиито ранни симпатии към някои постановки на тази интерпретация подкладоха оживена дискусия всред руските философи от края на 40-те години -който оставя място за убеждението, че има смисъл да се говори за елементарната частица безотносително към различните експериментални ситуации на нейното регистриране. “Физикът различава случая на измерване на импулса на електрона от случая на измерване на координатата - пише М.Марков. Електроните в първия и във втория случай се разглеждат като различни физически реалности. Но физикът заедно с това ясно отличава тези два случая от третия, когато въобще няма електрон.”*

Внимателният читател лесно ще види, че реалността на В.И.Кузнецов, въвлечената в практическите форми на дейността реалност, не е пъл-ната реалност за М.А.Марков. Първата “реалност” е “феноменализирана” реалност, експерименталната ситуация и удобната за представянето на наб-людаемите резултати понятийност “правят” мик-рообекта да бъде реален кахо проява, но извън тях “реалността му” губи смисъл. Другата реалност обаче, за която намеква Марков, това е отвъдното на явленията битуване на техните субстанциални корелати. В добрите учебници по метафизика обикновено се отбелязва, че не само у платони-ческото философско наследие, но и в картезианс-ката европейска традиция се говори за царството на явяващите се неща, различавано от реалността зад тях.6

Нещо повече, Ортега и Гасет ни внушава, че големият проблем за произхода на знанието е бивал винаги опозоряван от философите чрез свеждането му към изясняването на човешките когни-тивни способности и механизми на познанието. Човек познава не поради наличието на своите способности, а защото носи глад за познанието, защото се стреми да познае реалността въпреки ог-раниченостите и недостатъците на своите заложени възможности. “Познаването не е просто въпрос на употреба на интелектуалните способности, защото не е казано, че човек успява да узнава; едничкото' нещо, което е факт, е че той болезнено се бори да познава, че той се пита за битието като трансценденция на явяващото се и напряга сили да го схване.”7

И така, кое следва да претендира за наименованието “реалност”? Онова, до което човек има непосреден досег в познанието - феноменалния свят - или, напротив, “нещо” отвъд него, упорито назовавано в някои могъщи философски традиции именно като реалност?

“Може да ни се стори - казва Хегел, - че “реалност” е дума с много значения, понеже се .........

-------------------
Съдържание

Увод.....................................................................................5

1. Необходими пояснения. Понятията “битие”, “реалност” и “съществуване” ....... 10

2. Боровото разбиране на явлението като реалност 18

3. Платонизмът на В.Хайзенберг  .........................30

4. Идеята за инвариантите на М.Борн...........................48

5. Схващането на Айнщайн за реалността....................70

6. Що е физическа реалност?.........................................  .103

Нечетена книга.


Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.