Молитвеник

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  11-2-2018
  •  17

Автор:---
Издателство:---
Страници:371
Корици:Твърди
Година:б.г.
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 105 / 145 Състояние: Мн. добро
Молитвеник. 

ЗА МОЛИТВАТА

Молитвата е беседа на човешката душа с Богадайнствен разговор с невидимия наш Небесен Баща. Каквото е въздухът за тялото,това е молитвата за човешкия дух: има ли молитва - духът диша и живее;няма ли молитва - за духа няма въздух,за него няма живог.Ала истински се моли само ония човек,които вярва в благостта и всемогъществото на Бога и които има съзнание за своето душевно и телесно безсилие,за пълната своя зависимост от Твореца - Промислител.

Сам Бог ни е заповядал и научил да се молим.Още в Стария Завет Той ни подканя: ’’Призови Ме в скръбен ден - и ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.”(Пс.49:15).”Ще викнете към Мене и ще Ми се помолите,и Аз ще ви чуя.Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, ако Ме потърсите от все сърце’’(Иерем. 29:12-13).

И Господ Иисус Христос, за да ни предпази от всякакви беди й напасти,препоръчва ни да се молим винаги,като ни посочва главния предмет на нашата молитва — царството Божие, вечното наше спасение. Бъдете будни и се мо
лете,- казва ми Той - за да не паднете в изкушение” (Мат26:41)“Искайте-и ще ви се даде; търсете - и ще намерите”(Мат.7:7).’’Всичко, що поискате в молитвата с вяра,ще получите”(Мат.21:22).”Каквото и да поискате от Отца в Мое име,ще ви даде” (Йоан. 15:16). ’’Всякой, който иска, получава, и който търси, намира” (Маг.7:8). ”Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда,и всичко това ще ви се придаде”(Мат.6:33).

А св.апостол Павел.като ни дава съвет да се молим непрестанно (1 Сол.5:17;Еф.6:18), ни заповядвала се обръщаме към Бога с просби,молитви, молби и благодарения (1 Тим.2:1), като с това ни дава понятие за разните видове молитви.Просби ние отправяме към Всевишния като към Цар,молитви -като към Боцмолби-като към Съдия и благодарения - като към Творец и Подагел на благата. С просбите си ние искаме от Него вечни и временни блага,с молитвите и молбите си Го молим да ни спаси и избави от всякакви злини.от всякакъв грях и от наказание за грях.А като ни даде според нашите просби и моления,ние Му принасяме благодарения.

Истинските християни от опит знаят,че молитвата е най-силното лекарство против всички скърби и бедствия и единствен ключ,с който се отварят съкровищата на благодатта.Изливайки скръбта на душата си в молитва към Бога,те неведнъж се удостоявали с Неговата безкрайна благост и получавали утеха сред постигналите ги нещастия. Молитвата е най-силното средство, чрез което можем да изпросим Божията милост;тя е голяма сила, която не се задържа от нищо, минава небесата, издига се до самия престол на Вседържителя, слиза даже до бездната на ада и оттам извежда на свобода затворниците.

За да бъде обаче молитвата ни успешна,да ни принесе полза, е необходимо:

1.Да се приготвим предварително за нея (Сир. 18:23), като се изпълним с благоговейни чувства и разположения, като бъдем дълбоко проникнати от мисълта, че ние - слабите, грешните и недостойни твари - ще застанем пред всемогъщия и всссъвършенсн Бог, пред Когото благовеят херувимите, и ще беседваме с Него като с наш добър Баща. Както когато в трудни обстоятелства ни предстои да се обърнем към някое важно лице за помощ, ние всецяло сме заети с това как и какво ще му кажем, как почтително и сериозно ще говорим, как, в случай че ни откаже, ще повторим и потретим молбата си и силно ще настоим, така трябва да постъпваме и когато се обръщаме към Бога е молитва.

2.Да се молим с внимание и с разбиране на това, което говорим в молитвата си,съгласно с наставлението насв. Псалмопевец:”Пейте на нашия Бог ,пейте разумно”(Пс.46:7-8),т.е. да вникваме в смисъла на думите , които четем или пеем. Никаква полза няма от молитва, която се извършва без внимание и разбиране.

3.Да се молим с несъмнена вяра и непоколебима надежда, че ще получим това, което просим. Това ни заповядва и св. апостол Яков:”Просете - каза той - и никак ие се съмнявайте;защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа” (Як. 1:6-

4.Да се молим със сърце съкрушено и смирено и с чиста съвест. Само смирението, съзнанието за нашето недостойнство пред всссветия Бог, може да покрие нашите немощи и да ни направи любими за Него. ”Ще погледна - казв*а ни Бог - само на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово” (Ис.66:2). А св. ап. Йоан ни говори: “Ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога и каквото просим, получаваме ог Него, защото пазим неговите заповеди” (1 Йоан 3:21-22).

5.Заедно с вярата, в нашата молитва трябва да проявим още:търпение, постоянство и неуморност.Чрез това ние ще се укрепим в благата надежда и ще направим себе си способни и достойни да приемем Божиите благодеяния. Бог понякога се бави да изпълни нашите просби, но Той винаги в края на краищата ги изпълнява, ако ние неотстъпно Го молим. Това виждаме от хананейката, която със своето търпение и настойчивост измолила от Спасителя изцерение на тежко болната си дъщеря (Мат. 15:21 -28), а също от Христовата притча за безбожния съдия, който удовлетворил молбата на просителката-вдовица само поради нейната настойчивост и пеотстъпчимост (Лука 18:1-5). И действително. истинските християни, като изпросват нещо от Бога и като свързват молитвата си с пост, бдение и всякакво добро гворство, просят не един ден, не два, а месеци и години - и получават.

А постът в случая е твърде необходим.Защото, ако самата молитва е издигане на душата към Бога, издигане с вяра, надежда и любов, постът пък е въздържание от всичко,което пречи на душата да се въздига към Бога;той е ограничение на онова, което ни привързва към земята:умереност в храната, в пиенето и в другите необходими потребности за живота и съвършено избягваме на гняв, вражда, завист, омраза и други греховни възбуждения и страсти. Молитвата и постът, по думите на св. отци, които от онит познали пътя на спасението,са две крила, чрез конто нашите души се издигат от земята на небето - към Бога. Както птицата без криле не може да се издигне от земята във въздуха, така и нашата душа без молитва и пост не може да мине от живота плътски, земен и греховен в живота духовен, небесен и свят.

И тъй, ако молитвата е благодатно общуване на човешката душа с Бога, ако чрез нея в трудните обстоятелства получаваме небесна закрила и помощ, утеха и душевно спокойствие, то ние често трябва да прибягваме към нея, за да беседваме с нашия Небесен Баща. Изпълнени с вяра и надежда в благостта и всемогъществого на Всевишния, всецяло убедени в това, че нито един, “който е вярвал Господу, не е бил посрамен” (Сир. 2:10), и дълбоко проникнати от съзнанието за нашата душевна и телесна немощ, нека винаги пред Бога в молитва изливаме душата си и откриваме тъгите си, като. след изпълнение на нашите просби, веднага Му отправяме и сърдечни благодарения, хваления и славословия за Неговото величие и прсголяма милост към нас.

Нека с молитва се обръщаме и към Пресвета Богородица, най-усърдната пред Господа Бога застъпница за целия християнски род, и към всички светии, благоугодили Богу и обкръжаващи престола Му - и те да ходатайствуват пред Господа за нашето спасение, като подкрепят молитвите ни пред Него.

Да не забравяме никога тази истина, че молитвата е въздух за човешкия дух, че без нея човек не може да диша и да живее.Който не се моли, в него няма признаци на духовен живот - той е духовно мъртъв човек.Затова трябва да се молим често, непрестанно и неуморно,да се молим с несъмнена вяра и непоколебима надежда.

Малък, джобен формат, на титулната страница има надпис.





Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.