Математически развлечения. Том 1

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  11-2-2018
  •  32

ПРОДАДЕНА

Автор:Мартин Гарднер
Издателство:Наука и изкуство
Страници:465
Корици:Твърди
Година:1975
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 145 / 205 Състояние: Мн. добро
Математически развлечения. Том 1. Мартин Гарднер

ПРЕДГОВОР от изданието:

Елементът на игра, който прави занимателната математика занимателна, има различни форми: да се разгадае главоблъсканица, да се спечели състезание, да се покаже фокус, да се разбере парадокс, да се проследи разсъждение или просто да се реши по-интересна математическа задача. Трудно е да се каже дали всички тези случаи се отнасят към чистата или към приложната математика. В известен аспект.занимателната математика е чиста математика без следа от утилитарност; от друга страна обаче, тя е приложна математика, тъй като задоволява универсалната човешка необходимост от игри.

Може би даже и зад чистата математика се крие тази необходимост от игри. Няма голяма разлика между възторга на новака, който успешно се справя с дадената му главоблъсканица, и удовлетворението, изпитвано от математика при решаването на сложен проблем. И двамата срещат истинската и неподправена красота — този чист, ярко изразен, загадъчен и увличащ ред, който е в основата на всички явления. Затова често пъти е трудно да се направи разграничение между чистата и занимателната математика. Известната "теорема за четирите цвята" е важеннерешен проблем в топологията, но тя се среща и в много сборници със забавни задачи. Никой не отрича, че хартиените флексагони, които са предмет на първата глава на тази книга, са много интересни играчки; анализът на техните свойства обаче би ни отвел в "напреднали" дялове от теорията на групите, а статии върху флексагоните се появяват в най-изискани математически списания.

Много рядко ще срещнете математик, който да се срамува от увлечението си по занимателната математика. Топологията произхожда от Ойлеровия анализ на загадката за кьонигебергските мостове, а Лайбниц посветил значителна част от времето си ма решаването на една главоблъсканица, която доскоро се популяризираше под името ..Проверете своята интелигентност". Великият немски математик Давид Хилберт доказа една основна теорема, свързана с разрязването на фигури. Покойният А. М. Тюринг— пионер в съвременната теория на автоматичните сметачни машини, разглежда описаната в девета глава загадка "14—15" (създадена от Сам Лойд). Според разказа на П. Хайн (чиито игри "хеке" и "так-тикс" са описани в осма и четиринадесета глава) една от полиците в библиотеката на Айнщайн била винаги затрупана с литература върху математически игри и загадки. Не е трудно да се разбере интересът на тези велики умове към математическите развлечения, тъй като творческият метод при разгадаването на тайните на заплетените главоблъсканици не се различава от онзи начин на мислене, който води до математически и въобще до научни открития. Какво в същност е математиката, ако не решаване на загадки? И какво е науката, ако не целенасочено усилие за намирането-на все по-добри отговори на загадките, поставени от природата?
Педагогическата роля на занимателната математика днес е общопризната. Върху нея се набляга вече твърде много в математическите списания за учители и по-съвременните учебници. Например текстът в книгата Увод в крайната математика от Кемени, Снел и Томсън често е разнообразяван със забавки задачи, а и едва ли има по-добър начин да се привлече вниманието на читателя. Преподавателят по математика в университета, вместо да порицава студентите си за прекомерното им увлечение по играта""ХО" в неговите часове, би могъл да се запита: "Тази игра не е ли по-интерссна от математическа гледна точка, отколкото моите лекции?" В същност разискването на принципите на ХО е добро въвеждане в няколко области на съвременната математика.

В своята статия Психология на увлечението по главоблъсканиците, публикувана през декември 1926 г. в списание "Nineteenth Century Magazine", известният английски изобретател на загадки Хенри Ърнест Дюдни се оплаква от две неща: "В литературата — казва той — изобилствуват повторенията и липсата на добра библиография принуждава любителите на математически развлечения да губят време за съставяне на отдавна известни задачи." Щастлив ръм да съобщя, че такава библиография вече е публикувана в отличния справочник на проф. У. Л. Шааф от Бруклинския колеж*. Що се отнася до първия проблем, поставен от Дюдни, повторения все още се срещат в книгите от този род,"включително и в настоящата; въпреки това се надявам, че тук читателят ще намери повече (отколкото обикновено) нов материал, невключван досега в сродни издания.

Бих искал да благодаря на Дж. Пил, издател на списание "Scientific American", и на редактора Д. Фланегън за оказаната ми чест постоянно да участвувам в забележителния авторски колектив на списанието и за разрешението да отпечатам в. тази книга моите опити. Изказвам благодарност също така на хилядите читатели от всички краища на света, които се потрудиха да ми посочат допуснати грешки (за съжаление твърде много) и направиха ценни предложения. В някои случаи тази "обратна връзка" е намерила отражение в самия текст, но по-често допълнителният материал е събран в края на всяка глава.

Не мога да не благодаря и на моята съпруга не само за нейния бодър дух и компетентно участие в четенето на коректурите, но и за търпението и в онези досадни, моменти, когато, потънал в математически размисли, изобщо не чувах отправяните към мен думи.
Мартин Гарднер
* William L.Schaaf, Recreational Mathematics, 3d rev. ed.. 1963

------
Американският математик Мартин Гарднер е широко известен със своите многобройни публикации в областта на занимателната математика. Предлаганото издание е съставено по двете негови книги Mathematical Puzzles and Diversions и The Unexpected Hanging & Other Mathematical Diversions. Тук читателят ще намери любопитни логически задачи, парадокси, фокуси с карти, изящни трикове, различни игри, интересни главоблъсканици и много други сполучливо подбрани проблеми, в които сериозното неуловимо се преплита със смешното. Тънкото чувство за хумор и своеобразното разглеждане на тривиални наглед факти правят книгата изключително привлекателна както за почитателите на занимателната математика, така и за всички любители на забавното и необикновеното. Написана леко и достъпно, тя ще достави много радост на читателите си.

Материалът от тридесет и шеста до четиридесет и шеста глава е преведен от съветското издание [М. Гарднер, Математические досуги и развлечения, M., Мир., 1971], понеже издателството не разполагаше с останалите томове на автора. В края на книгата са добавени бележките на редактора на руския превод (които в текста са означени с цифри) и литературата, включена в него.

Добре запазена книга.
Категория › Математика

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.