История на музиката. Част 1

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  10-2-2018
  •  45

Автор:Дора Георгиева-Маринска
Издателство:Наука и изкуство
Страници:365
Корици:Меки
Година:1974
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 155 / 210 Състояние: Добро
История на музиката. Част 1. Дора Георгиева-Маринска

Здраво книжно тяло, тук-там е подчертавано.

Второ издание.

Дора Георгиева е доцент по история на музиката в Българската държавна консерватория. Като дългогодишен преподавател по тази дисциплина, тя е отразила в своя учебник по история на музиката всички програмни изисквания във връзка с включения материал.

В учебника се разглежда историята на музи-калната култура на различните народи в един твърде обширен период от време — от първите наченки на музикално изкуство до върха на музикалния класицизъм — творчеството на Лудвиг ван Бетховен. В своите естетически оценки и исторически категоризации Дора Георгиева се е съобразявала с най-новите прогресивни възгледи на съвременната социалистичёска историческа наука.

Учебникът е предназначен за студентите от всички факултети на Консерваторията. Но той ще събуди интерес и сред всички любители на музиката, интересуващи се от проблемите на историята на музиката.

ВЪВЕДЕНИЕ
Музикознанието е една от най-старите научни дисциплини. Неговото начало било поставено още в Древния Изток. Музикално-теоретичните и естетическите въпроси там се разглеждали в тясна връзка с математическите науки, астрономията и философията.

В гръко-римската култура, при изключителния разцвет на философската мисъл, музиката била предмет на оживени спорове. Музикално-теоретическите и естетическите проблеми стават съдържание на множество трудове, написани от най-знаменитите антични философи — Хезиод и Демокрит, Питагор, Платон и Аристотел, Аристоксен, Плутарх и др. Античността завеща на човечеството стройна система от научни знания в областта на музикалната теория, естетиката и акустиката. Античната мисъл за музиката остава една от най-продължителните и ползотворни традиции.

От първите векове на феодализма до Възраждането основното ядро на музикалната наука са също теорията, естетиката и акустиката. Те изпитват силното влияние на теологията и схоластиката. Това определя техния отвлечено-догматичен характер. Обаче още от VIII в., в резултат на все по-тясното сближаване на теорията с практиката, започва да се развива нова, прогресивна музикално-теоретична мисъл. Поставени били основите на средновековната музикална наука, която до XIV в. направила голям напредък. В трактатите на най-значителните средновековни теоретици като Флак Алкуин, Иоан Скот Ериген, Хукбалд, Гвидо Д’Арецо и представителите на Парижката школа — Франко Кьолнски, Франко Парижки и Йохан да Гарландия, бил обобщен голям практически опит. Системно изложение получили въпросите за ладовете, интервалите, нотация-та, многогласието и мензуралната музика.

Обаче както в древността, така и през средновековието музикално-научната мисъл остава само в кръга на тясно теоретическите въпроси. Историзмът е чужд на музикознанието от това време.

От Възраждането — тази велика епоха, когато се......
Категория › Изкуства

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.