Правителствата на България 1879-1913

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  18-12-2017
  •  74

Автор:Ангел Цураков
Издателство:Гея Либрис
Страници:443
Корици:Меки
Година:1996
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 140 / 200 Състояние: Добро
Правителствата на България 1879-1913. Ангел Цураков

***
Книгата приканва към нов размисъл върху по-отдавнашната и наскоро пре-живяна история. В нея са проследени българските правителства, управлявали страната ни от Освобождението до Първата национална катастрофа. На едно I място са събрани около триста кратки биографии на политици, някои от които за пърВи път се появяват в справочната литература.

***
ПРЕДГОВОР
Предлаганата книга „Правителствата на България“ ще представлява за мнозина изненада. В нашата литература никога не е бил предприеман подобен опит да се съберат, да се „кодифицират“ членоВете на правителствата, упраВляВали България от възникването на Третото царство насам. Който се интересува от състаВа на един кабинет и от биографиите на министрите, Влизащи В него, трябВа да търси сведения в пресата от онези години, в бедните наши (все още) енциклопедични справочници или да пита по-възрастни и по-осВедомени.

Сега тази празнина е запълнена с предлагания труд. В него са събрани на едно място около триста кратки биографии на политически дейци, партийни лидери или просто специалисти В областта на земеделието, здраВеопазВането, просветата, индустрията и търговията, на които в даден момент се е паднало да ръководят съдбините на определен ресор. Читателят може лесно да запълни белите полета в своите познания по най-новата ни история или в българската политология.

Разбира се, тук информацията е ограничена, биографиите са схе-матизирани, авторът се е въздържал от оценки за дейността и качествата на биографираните лица. Това се налага от характера на книгата -справочник, от нейния обем, от нейната задача. Биографирането на политическите дейци особено от края на миналия и началото на новия век тепърва предстои. Ще се напишат биографии, монографии, детайлни студии. Всичко това трябва да завърши някой ден, като се създаде български биографичен речник от осемдесет или сто тома. Такива многотомни биографични речници имат културните народи на Европа - например англичаните и италианците. Ясно е, че нашият автор не може сам да направи такова изследване и че неговата информация е основно ориентираща. Това, разбира се, не е никак малко. Ако с информация за Начович, Греков, Теохаров читателят се е сблъсквал тук таме в мемоарни книги и в историографически трудове, същото не може да се каже за ПомяноВ, Райчо КаролеВ или Никола СукнароВ. Мнозина са забравени, едни „заслужено“, други незаслужено. Мнозина са записвали своите имена „Върху леда“ и те са изчезвали със стопяването на ледовете.

Тази забрава на политически (пък и на културни дейци) е свързана с народопсихологически черти. Най-често това е българската неблагодар-ност към миналото и саможертвата и тоВа е подбудило навремето ВазоВ да създаде „Епопея на забравените“! Но тук се примесват и други мотиви - да се забравят Виновници за национални злощастия, предател-ски дела и неприятни обстоятелства, да се избегне, колкото е възможно, една критика на българската политика, особено на националната и една критика на ноВата ни история. У нас се предпочита събитийното изложение, а не анализът на социалните услоВия, на подбудите, на тежненията на Времето.

В тоВа отношение любима и на историците, и на публиката е анонимността. „Имало“ е и такава партия, тя е изВъришла такиВа и таки-Ва злини - общо, без точно посочВане на адресите. У нас обичат да премълчават някои тенденции, присъщи на българския жиВот. ТоВа например, че едни и същи лица са министри В СгоВора и В Отечествения фронт, че деВетоюнец се оказВа и В регентстВото след 1944 г., че ноВата ни история е пълна с лица, които лаВират, че ДВуликия Янус е български национален герой.

Аз не казбам, че дадената книга носи разобличение на тези черти или че Възнамерява да ги разобличи. Тя просто дава Възможност на читателя да проследи пътя на политиците през лабиринта на нашия политически жиВот. Останалото е предоставено на самия читател - той трябва да се даде сметка, дали едно име на министър е на реален специалист или на почтен политик, или е просто име на още една креатура на политическите конюнктури, нескончаеми В живота ни.

Но такъВ размисъл се предлага за първи път на читателя (пък и не само на него!). Читателят трябва да спре вниманието си Върху човешкия потенциал на народа ни и на нашата общественост. Историографията на ноВото време го е занимавала почти изключително с „идеите“ и „идеологиите“ (едно отлично прикритие за немарата и безотговорността в живота ни) и много малко с Възможностите на личностите, на социалния тип, на „човека на Времето“. Защото например „реакционерите“ народници са били представени от по-значими хора, специалисти и общественици, В сравнение с някои „буйни“ социалистически или радикални среди, които носят написана на челото си думата „прогрес“.

Ако не книгата, то темата, която тя поставя, ни приканва към един но размисъл върху по-отдавнашната и наскоро преживяна история.

Това може да изглежда прекалена похвала за труда на един журналист. По този поВод искам да припомня, че нашата модерна историография се ражда извън Софийския университет. Историята на Възраждането е дело на един „дилетант“, Г. Д. Страшимиров (създател и на „Архив на Възраждането“). Христо Гандев започна изследванията си Вън от университетските среди, напълно чужд остана на тях през целия си жиВот и Симеон РадеВ. Политически лица като Пастухов, Янко Сакъзов или Димитър Благоев са разработвали теми, към които професионалните историци не са посягали досега. ТоВа е характерно още за Възраждането, когато националната история е страст на политика, журналиста, на културния, пък и на стопанския деец. Така че няма причина работата на журналиста да бъде подценена.

В предлагания труд, вече казахме, такива характеристики отсъс-iiil'fim. Но нашият автор ни дава основна характеристика на съответ-1И1Н политически „режим“, партия, политически движения. Техните прог-I >>1Ми са изложени главно по собствените им документи - т. е по-често ще се срещаме с политическите намерения на една или друга обществе-I in среда. Не отсъстват и кратки оценки за ефективността на отделните кабинети.

В тази част авторът постъпва напълно позитивистично - излага това, което е себесъзнанието на партийните среди и съществуващата

Вл. Свинтила

За написването и илюстрирането на книгата са използвани факти и материали от Държавен Вестник, Централен държавен архив - София, исторически изследвания и материали на БАН.

Забележка* Здраво книжно тяло, без забележки в текста, позахабени корици. Безплатна доставка над 50.00 лв.



Категория › История, археология

Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.