В света на киното. Том 1-3

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  14-12-2017
  •  34

Автор:Авторски колектив
Издателство:Народна просвета
Страници:1650
Корици:Твърди
Година:1982
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): 4366 Формат: 210 / 300 Състояние: Мн. Добро
В света на киното: Илюстриран справочник в три тома. Том 1-3. 

Състваители: Ал. Александров, С. Власков, Д. Новачков, научен редактор: Т. Андрейков 
Редколегия...

ПРЕДГОВОР
Ние живеем в епохата на информационния бум. Бурното развитие на науката и изкуствата и неимоверното усложняване на обществено-икономическия и на културния живот породиха необходимостта от бързи, точни и изчерпателни справки за всички области на човешкото знание. Книгоиздаването в целия свят от три десетилетия насам полага отчаяни усилия да задоволи този глад за информация чрез създаването и пускането в големи тиражи на всякакъв род енциклопедии, речници, справочници и т.н. Може да се каже, че днес един от основните показатели за културата на дадена нация е количеството и качеството на нейните справочни издания.

До Втората световна война съществуват само един „Малък филмов речник" и две сравнително гтълни научни „истории на киното". След 1945 заглавията на енциклопедиите и речниците на седмото изкуство ежегодно се увеличават в аритметична прогресия. На добро и много добро равнище такива издания има в СССР, Франция, САЩ, Великобритания, Италия, ФРГ, Унгария, Чехословакия, ГДР и в още някои страни. Всяка от тези енциклопедии или речник притежава определени качества, но за никоя не може да се каже, че притежава всички достойнства било като концепция, пълнота, прецизност, дълбочина на анализите, или пък по някое друго качество. Не без основание това признават и самите автори и съставители, и националната и международната кинокритика. Обясненията са напълно оправдани: синтетичният характер на киното, многобройните колективи, които участвуват в създаването на един филм, безвъзвратно изгубените филми и документацията за тях в миналото, младостта на киноведската наука и т.н., са непреодолима пречка за създаването на една безупречна енциклопедия на световното кино поне в наше време.

Междувременно появата на телевизията и повсеместното й навлизане във всеки дом в напредналите страни засилва още повече интереса към киноизкуството. Достатъчно е да се спомене само, че докато през 1939 статистиката сочи по един кинозрител на глава от населението за годината, то днес България се нарежда на второ място в света по посещаемост на кината. През 1980 средностатистическата посещаемост в страната е 12 пъти годишно — по-висока, отколкото в САЩ, Франция и всяка друга високоразвита кинематографска държава. Днес всеки българин има теоретичната възможност да гледа годишно около 170 филма в кинотеатрите и още толкова епизоди от сериали или отделни филми по телевизията. Практически това създава неограничени възможности за повишаването на културата изобщо и по-специално на кинокултурата. Киното е съставна част от естетическото възпитание на нашия съвременник и това възпитание трябва да бъде на необходимото високо равнище.

Нашият, български киносправочник „В света на киното" има за задача да помогне за извисяване на кинокултурата на трудещите се и на учащата се младеж. Той [Де послужи за основа на техните многопосочни и непрестанно задълбочаващи се интереси към седмото изкуство.

При написването на „В света на киното" се проучи най-внимателно международният опит в подобен род издания и се положиха всички усилия да се избягнат допуснатите в тях слабости и грешки. Възприета бе концепция, която да отговаря на най-пос-ледните изисквания на световното кинознание. Използуваха се всички научни методологични принципи, приложени от нашите чуждестранни колеги. В този смисъл „В света на киното" е замислен като синтез на досегашните постижения при написването на енциклопедии и речници за киното. В никое чуждо издание не са включени толкова много елементи от справочно естество: очерци за филми, за кинодейци, обзорни статии за национални кинематографии, школи, видове кино, жанрове, речник на кинематографичните термини, списък на екранизации на литературни произведения, на фестивални награди и т.н. Не е пренебрегнат нито един елемент, който би улеснил читателя да си направи необходимата справка. Проверени са най-щателно всички данни: заглавия, имена, дати, цифри и т.н. с оглед да се избягнат евентуални грешки, допускани в миналото.

Главната ни амбиция беда подберем с максимал-на научна обективност най-значителните филми на всички времена и народи, тези, които съставят златния фонд на световното киноизкуство. За целта внимателно се използуваха 16 най-авторитетни извора: международни фестивални награди, национални награди, знаменитият списък на най-добрите филми на всички времена, съставен от Конфронтацията в Брюксел през 1958 от 117 киноисторици от 25 страни, наличието на филма в съветския двутомен „Ки-норечник" и в двата тома на учебниците за ВГИК „История на чуждестранното кино", пълният списък на филмите, подбрани специално в реномираните издания: „Речник на филмите" на Жорж Садул, „Кино-речник" на Жан Митри, „Енциклопедия на киното" на Роже Бусино, „Киното" на Жорж Шарансол, „Ки-норечник" на парижкото издателство Зегерс, четири-томният „Речник на киното и телевизията" на Морис Беси и Жан-Луи Шардан, американският „Речник на 1000 най-добри филми" на Р.А.Е.Пикар, западногер-манският „Рекламен филмов водач" на Дитер Кру-ше, британско-американският „Международен филмов водач", четиритомната „История на киноизкуството" на Йежи Теплиц и двутомникът „История на киното" на Пиер Льопроон, „Енциклопедия Борда" и резултатите от различните национални и международни анкети между кинокритици и кинозрители. От тези 16 източника, съдържащи около 8000 заглавия, извлечени от около 300 000 игрални и пълнометражни филми, произведени в света до 1975, ние подбрахме три четвърти от нашите заглавия. Това са все филми, които са събрали 9 и повече точки по 16-балната система и следователно са всепризнати шедьоври на киноизкуството от раждането му до края на 1975. Останалите заглавия са на филми от социалистическите страни, които никак или слабо са познати в капиталистическите страни,но притежават високи идейно-художествени качества. Още една дузина филми не могат да бъдат зачислени в категорията „шедьоври", но са включени като представителни творби за някои явления в масовото филмопроизводство, на школи, жанрове или отделни творци.

С по-други критерии си послужихме при подбора на заглавията от родното ни кино. Като изхождахме от факта, че поради неблагоприятни исторически причини българските филми не са получили напълно обективна оценка от международната кинообщест-веност, че са били слабо познати дори и на най-авторитетните киноисторици, бяхме принудени да намалим критериите за тяхното включване в нашия труд. Постарахме се да поместим очерк за всеки български игрален филм, който отговаря поне на три изисквания: да е удостоен с международна награда, с национална награда и да е споменат от някой от видните киноисторици. Съобразно с общата ни концепция, късометражните филми и тук заеха по-ограничено място...


Забележка* Здраво книжно тяло, без забележки в текста. Безплатна доставка над 50.00 лв.

Категория › Изкуства

Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.