Лице на угодник

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  9-12-2017
  •  146

Автор:Рашко Сугарев
Издателство:Отечество
Страници:328
Корици:Меки
Година:1999
Броя:1
ISBN:954987804Х Тегло (гр.): Формат: 130 / 200 Състояние: Мн. Добро
Лице на угодник. Рашко Сугарев. Роман. Нечетена книга.

ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ ЗА УГОДНИЦИ
предтекст

Всички достъпни текстове си приличат; всички трудни текстове са трудни посвоему — ползвам модела на известната Толстоева фраза, за да кажа какво ни очаква при срещата с романа на Рашко Сугарев “Лице на угодник", но само в най-общ план и само донякъде.

Още от първите страници авторът ни въвлича в един комуникативен експеримент, чиято необичайност обърква и провокира във всички възможни посоки. Читателят може да се опитва зад овладелия го хаос да прозре някакъв ред, може да се мъчи по навик да извлича смисъл от думи и ситуации, може да търси, ако иска, потвърждения на познати литературни фикции. Подобни усилия биха били напразни — такива удоволствия просто не са заложени в романа.

Всичко в този текст се проявява като смущаващо и пара-доксално, щом се оставим да ни водят обичайните културни нагласи. Опитът ни е блокиран дотогава, докато разберем, че ни очаква особено изпитание. Предстои ни не четене, а разчитане на текст — сглобяване на нещо като пъзел, чийто съставки се намират както в текста, така и в самите нас, предстои ни затова да се питаме кое от къде е и чие е. Играта може да ни допадне; казвам “може”, ако ни е дадена воля и вкус за себепознание, защото “Лице на угодник” е роман за интерио-ризирания вътрешен живот на човека.

В хода на работата се добрах до три мои обяснения за появата на текста: писател, психиатър и Рашко Сугарев. “Троицата” беше едно живо цяло до неотдавна и ни остави този текст: планинско градче С., някъде там на Балканите, българско; висок хотел и връх със снежна шапка; улици и хора; болница, лудница и аптека; ергенска стая (някога е била семейно гнездо) за съдията Братан. Тук нищо не се случва, времето е спряло, градчето е под похлупак С'връшник” в Рашковия текст), но под похлупака се пишат някакви странички, пишат ги съчинители, има и читатели, ниже се животопис. В романа се появяват някои от тия странички като “текст в текст", но това са литературни мистификации за обозначаване на света “отвън”, а може и “отвътре", ала под похлупака е сънят, истинският материал на романа, който изглежда като редовен текст, а всъщност е прикрит “текст в текст” — личен и не чак до там.

Свръхзадача на съня и на подобните му гранични видения в романа е себепознанието или образът на “вътрешния човек”, динамиката на неговия свят, неговите човешки глъбини. За да надникнем там, се иска не само любопитство, но и смелост, защото нищо не ни гарантира, че от съдържанията на съня ще научим само приятни неща за себе си и за другия до нас.

1

От всички явления на нашия вътрешен живот сънят съдържа най-много ирационални фактори, той изгражда собствени връзки между събития и образи, има свои ценности и типични развръзки.......

***
Благодарим на г-жа Вера Лазарова за предоставените авторски права
Книгата се издава с любезното съдействие на
ЦЕНТЪР ЗА ИЗКУСТВА i.

“СОРОС” - СОФИЯ  
SOROS CENTER FOR THE ARTS - SOFIA
TT
© Рашко Сугарев, автор © Георги Башиянов, предтекст, 1999 © Димитър Келбечев, художник, 1999 © Издателство “Отечество - София”, 1999

ISBN 954-9878-04-Х



Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.