Авантюрите на руския царизъм в България

  • 0 0
  • (Rated 0 Stars)
  •  6-12-2017
  •  10

Автор:---
Издателство:Стено
Страници:291
Корици:Меки
Година:1991
Броя:1
ISBN: Тегло (гр.): Формат: 130 / 200 Състояние: Добро
Авантюрите на руския царизъм в България. По документи от царските архиви

Въведение
Руският царизъм и България през 80-те години на XIX век

Съгласно Берлинския договор откъснатите от отоманската империя след Руско-турската война /1877 - 1878/ български провинции се разделиха на Княжество България, намиращо се във васална зависимост от Турция, и Източна Румелия - автономна провинция под върховната власт на султана начело с генерал-губернатор от средите на християните. Според параграф VI и VII на Берлинския договор в продължение на 9 месеца Русия трябваше да държи в двете провинции войска от 50 хил. души и трябваше да установи гражданско управление, да изработи проект за органически устав /Конституция/ и да свика Велико народно събрание за утвърждаване на Конституцията и избор на княз за българския престол. С пребиваването им в България се създаваше възможност за превръщането на временната окупация в постоянна, а самата България - в отвъддунавска губерния. Пред царизма се изправяше въпросът за завладяване на България, но международната обстановка поставяше сериозни трудности по пътя му. Завладяването на България трябваше да бъде осъществено „по незабележим начин“ и при това така, че да изглежда като „сбъдване на желанията“ на самия български народ.

Оттук неизбежно произтичаха търсенията на царизма на нужната му българска „общественост“.

С нашествието на царските пълчища избягаха значителен брой турски земевладелци и феодали, в чиито ръце се намираха главните земеделски фондове на страната. Техните земи бяха заграбени от българските селяни.

Това означаваше решителен удар по феодално-помешчическата собственост, разпадане на феодално-крепостническия строй и с това - превръщане на България в страна на дребната селска собственост.

По този начин войната предизвика дълбок социалноикономически преврат, като разчисти пътя за капиталистическото развитие на страната. Като отне на България външните пазари и преди Всичко турския и босненско-херцеговинския и като й остави в наследство старите турски търговски договори със западните уържави /почти свободен внос на стоки от западноевропейските капиталистически страни/, войната ускори разлагането на стария феодален строй в града и селото.

Този процес на разлагане се съпровождаше от бърз растеж на кулачеството и лихварството, усилено изкупуване на земи от представители на лихварския капитал в селата, от разоряване на големи маси занаятчии и пауперизация на селячеството.

Протеклият преврат в социално-икономическите отношения оказа своето влияние и върху политическата борба през първите години от съществуването на новото княжестВо. Най-многобройната и политически най-активна група сега бяха дребната градска буржоазия и масата на дребните селски собственици1 Икономически разклатените, но политически твърде активни чорбаджии - тези бивши едри земевладелци и представители на едрата търговска буржоазия - съставяха обществена сила, враждебна на селячеството и градската дребна буржоазия, а също и на зараждащата се промишлена буржоазия. Точно между тези две сили непосредствено след Освобождението се водеше ожесточена борба, която намираше политическото си изражение в борбата на две партии - на либералите и на консерваторите......

Забележка* Здраво книжно тяло, тук-там е подчертавано. Безплатна доставка над 50.00 лв.


Допълнителни снмики

Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.