Демоните на Родопите

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  16-7-2017
  •  37

Автор:Евгения Троева-Григорова
Издателство:IMIR
Страници:255
Корици:Меки
Година:2003
Броя:1
ISBN:954887248Х Тегло (гр.): Формат: 130 / 200 Състояние: Отлично
Международен център по проблемите на мацинствата и културните взаимодействия. Под редакцията на Галина Лозанова

СЪДЪРЖАНИЕ

За автора и книгата 7

Предговор 9

Първа глава
ПОГЛЕДИ КЪМ ДЕМОНИЧНОТО 11

Втора глава
ДРАКУСЪТ - МЕЖДУ ЖИВИ И МЪРТВИ 32

Трета глава
ОСТОПАНЕНОТО ПРОСТРАНСТВО 74
Стопан на къща 75
Стопан на църква 87
Стопан на джамия 89
Стопани на мост (“Вградена невяста”) 91
Стопан на селище 94
Стопан на имане 98
Стопан на вода 103
Диви хора 108

Четвърта глава
НА ПРЕХОДА В ПРИРОДАТА И В СОЦИУМА Юда 113
Змей 133
Караконджул 141
Настрел 155
Железен кон 158

Пета глава
НА ГРАНИЦИТЕ НА ЖИВОТА
Орисници 160
Демони на болести 165
Шеста глава
ДЖИНЪТ - ОПАСНИЯТ “ЧУЖД” 187

Седма глава
ДЕМОНОЛОГИЯ И СВЕТОГЛЕД 202

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 227
Списък на използваните архивни материали 232
Списък на съкращенията 236
Списък на селищата 236
Приложение: карти N1 - 12 239

***
За автора и книгата
Книгата с примамливото заглавие “Демоните на Родопите”, която предлагаме на вашето внимание, е първото монографич-но изследване на Евгения Троева-Григорова и представлява преработено издание на нейната докторска дисертация.

Авторката е родена на 15 май 1969 г. в гр. Шумен. През 1988 г. завършва Немската гимназия в София, а през 1993 г. -Историческия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” със специализация по етнология. От 1996 г. е докторант на свободна подготовка в Института за фолклор при БАН, а през 1999 г. успешно защитава дисертация на тема “Митични и демонични персонажи във фолклорната култура на Родопите”. От 2002 г. работи в секция “Духовна култура” в Етнографския институт и музей при БАН. Е. Троева-Григорова е автор на десетина публикации в областта на демонологията и етноконфесионалните взаимодействия между християни и мюсюлмани. Участвала е в три проекта със съдействието на Фондация “Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия” (“Връзки на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани”, “Култовият център Кръстова гора” и “Мюсюлманската култура в българските земи”), има богат теренен опит - работила е в Кюстендилско и Тетевенския Балкан, но най-добре познава Родопите, където е обиколила над 60 селища. Теренните материали, събрани по време на тези експедиции в течение на 10 години, са залегнали в основата на настоящия труд.

Книгата на Е. Троева-Григорова е посветена на проблем, древен като света и също толкова актуален - изначалната потребност от вяра в наличието на един паралелен свят, населен със свръхестествени същества, които учените най-често определят като “демони”. Зловредни, пакостливи или доброжелателни, всички те се възприемат като проявления на “чужда”, “нечовешка” форма на живот, макар че в конструирането на техните образи като модел е послужил реалният свят, само че пречупен през твърде архаични възгледи за светоустройството.

Демонологичните вярвания и представи принадлежат към най-старинните и консервативни пластове на традиционния светоглед, но както ясно се вижда от изложението в тази книга, те не са неизменни. Напротив, подобно на всички останали компоненти на традиционната култура, и те се променят под влиянието на различни фактори - междуетничните контакти, промяната на религията, модерното образование, съвременните средства за масова информация и т. н.

Не случайно вниманието на авторката е насочено към демонологичните представи и вярвания на населението на Родопите - планина със специфично историко-географско положение, което я превръща в изключително благоприятен обект за етно-ложки и фолклористични изследвания. В известен смисъл тя представлява умален модел на Балканите - едновременно “мост” и “кръстопът” между Изтока и Запада, където през вековете влизат в съприкосновение и си взаимодействат различни етноси, култури и религии. Населението на Родопите - относително стабилно като състав, същевременно е твърде динамично. Поради особеностите на своя поминък, религиозни и културни потребности, политически сътресения и др. се наблюдава непрекъснато движение от планината към равнината (Тракия или Беломорието), а и към много по-отдалечени райони и обратно. Тази отвореност на родопчани към света улеснява “миграцията” на демонологични представи, вярвания и сюжети, както личи от характеристиката на някои демони. Съществува и обратната тенденция"- планината не само катализира контактите с външния свят, но и ги ограничава, което превръща Родопите в своеобразен резерват на архаични културни компоненти.

Надяваме се, че книгата ще бъде посрещната с интерес от широк кръг специалисти - етнолози, фолклористи, археолози и историци, а също така от всички, които искат да научат повече за демоните на Родопите.
Галина Лозанова

Забележка* Нечетена, неизпозлзвана книга, безплатна доставка над 50.00 лв.

*****
IMIR създава нова поредица в своята аиздателска програма: Общи Балкани - Млади автори - Първи книги.

След успеха на поредиците Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите и Спешна антропология стана очевидно, че с неголяма подкрепа учените от обществените и социалните науки в България и техни колеги от близки и далечни страни са готови да подготвят прекрасни и на изключително високо академично ниво изследвания по най-актуалните проблеми на Балканския регион и Средиземноморието.

В тези поредици съставителите следваха философията на Центъра да привличат един или няколко млади учени като изследователи или като съавтори, за да им предадат своя опит и да им вдъхнат надежда, че дори в период на криза обществото и международната академична общност имат нужда от техния талант, труд и оригинален творчески подход.

Като академичен ръководител на IMIR на мен се падна задачата да направя поредна крачка напред, за да се получи истинска атмосфера на насърчение за младите учени. Те са избрали като своя съдба да изследват с различните подходи и методики на хуманитарните науки сложните проблеми на мултикултурното и пъстро етническо съжителство в балканския регион, противоречивата същност на балканската търпимост и изключване, битката между патриархалната предмодерност и модерносгга, неосъзнатите, но ясно видими елементи на постмодерния глобален свят, понякога смешно вписани в пасторалния или мрачно гротесков балкански пейзаж. Иска се смелост, за да избереш именно това като своя професия, особено когато средствата за научните занимания винаги не достигат. Поредицата Общи Балкани - Млади автори -Първи книги ще представи защитените докторати на младите учени, адаптирани катЬ първи техни книги, за да се изправят пред непредубедената критика на по-широката академична общност, както и на любознателния кръг от читатели. В поредицата ще бъдат включени първите изследователски трудове не само на млади български учени, но и на техни колеги от всички балкански страни. Защото бихме искали те едновременно да се сравняват съпернически, да се състезават в научните постижения, но и да работят заедно и да виждат своята обща перспектива в Европа и света.
Антонина Желязкова




Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.