Български правописен речник

  • 1 0
  • (Rated 5 Stars)
  •  5-7-2017
  •  221

Автор:Радосветла Константинова, Милка Йорданова
Издателство:Сребърен лъв, Литавра, София
Страници:239
Корици:Меки
Година:б.г.
Броя:1
ISBN:954571025Х Тегло (гр.): Формат: 130 / 200 Състояние: Добро
Този уникален Речник на речниците обединява най-употребяваните трудни думи от всекидневието и професионални термини от различни сфери на българския език - право, медицина, техника, компютърни науки, богословие, изкуство военно дело, международни отношения, астрология и други.

Той е съобразен с интересите на цялото семейство - на ученика и родителя, на любителя и професионалиста.

Представена е гамата от всекидневни думи, чийто правопис буди съмнение. Обогатен е и с новия вестникарски, младежки и политически жаргон, за да даде цялостна картина на нашето време Без да претендира, че ще ни направи по-грамотни, този речник се стреми само да ни бъде от полза.

Винаги, когато посегнем към лавицата с речници, ни идват, наум думите на прочутия виенски философ Лудвиг Витгенщайн че “всеки речник и всяка езикова енциклопедия — независимо дали искат или не — умъртвяват думите, като ги нареждат без връзка едни до други и в този смисъл, без възможност да се проявят техните символични значения...” Спомняме си ги с противоречивото чувство, че от известна гледна точка това може да е истинска драма, но от друга — чисто практическа гледна точка — добре че е така. Защото я си представете, че в нашето динамично време, когато всеки срок вече е изтекъл, трябва в dëhoeo писмо да се решава съдбата на сделка, и че речникът подробно изяснява съдържанието на понятието “съдба!’ у различните философски школи, религии и поети, пък нас ни интересува само как се пише думата: “съТба” или “съДба!’...

Ето такова, чисто практическо предназначение, има нашият речник. Като всеки друг речник. Но нашият “Български правописен речни/е” значително се различава от останалите български правописни речници. Всички те — от най-краткия до най-обемистия — се стремят да обхванат цялото словно богатство на българския език, всички думи, като разликите се състоят предимно в присъствието или отсъствието на разновидностите на граматичните им форми. Това никак не е зле, защото дава възможност за пълна справка за всяка дума. Но нашият подход е противоположният: ние се постарахме да подберем по наше усмотрение само рисковите в правописно отношение думи, и то само в основната им форма, без да проследяваме как те се променят според граматическите закони. Възприехме този подход с очакването, че към нашия речник ще посегнат хора, които имат поне школска представа от българската граматика. Ония пък, които са лишени дори от тая степен на грамотност, едва ли биха я придобили от един правописен речник. Този подход прави нашият речник сбит, малък по обем, удобен за употреба.

Но само това едва ли е кой знае какво предимство пред другите — кой от кой по-обемисти — правописни речници, то е само негова особеност. Когато обаче прибавим и другите му особености — най-често срещаните нови и чужди думи в българския език; старинни и редки думи; думи от младежкия, политическия и вестникарския жаргон; наши и чужди лични имена; термини от науката и изкуството; професионални термини; географски названия и много други — всички те, взети заедно, вече се превръщат в предимство. Приятна изненада ще бъде откритието, че — примерно — тук са включени имената на всички градове в България, на всички държави по света, на всички столици... А за по-претенциозните сме посочили библиография на специализираните речници, които сме ползвали, за да ги улесним в намирането им.

При изработването на речника сме се ръководили от съзнанието, че словесният фонд на един език — включително и на най-старите писмени езици, сред които е и българският — е една колкото трайна, толкова и гъвкава, и динамична система. В нея непрекъснато се появяват нови думи, някои от които остават завинаги, а други изчезват подир краткотрайна употреба. Руската дума "спутник” влезе във всички езици. Китайските думи “хунвейбин!’ и “дацзибаб’ по време на “културната революцияі” не слизаха от страниците на световната преса, но днес никой не си спомня за тях. Думи като “декомунизация” и “седесарко” днес се употребяват изключително интензивно и ние не можем да ги отминем, защото всеки речник е огледало на своето време. И тъкмо поради тая причина всеки сполучлив речник, макар и подир време да остарява, носи чара на патината на времето.

Много ни се иска да се сбогуваме чрез едно полушеговито-полусериозно предупреждение: твърде е възможно — съгласно закона за всемирната подлост — тъкмо думата, която ви трябва, да не я намерите в нашия речник. Това ще ви разочарова. Но знайте, че щом я няма, по всяка вероятност тя просто не е рискова. Това също няма да ви помогне, но поне ще ви напомни, че на тоя свят съвършените неща са твърде малко. Пък в края на крашцатага една погрешно написана дума, която трябва да съобщи благочестивите ни намерения, нима е сред смъртните грехове?
ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ

Здраво книжно тяло, позахабени корици.


Все още няма коментари...

Info! За съжаление само регистрираните потребители могат да публикуват коментари.Моля, влезте или се регистрирайте.